Христина Мирчева: "Между ON и OFF"

Христина Мирчева за книгата на Иглика Дионисиева "Захранване на нощта", ИК "Жанет 45", февруари 2017 г.

"Захранване на нощта" – книга, която се чете за минути и поезия, която крие загадки, разрешими само във времето. Или неразрешими.

Така си мисля, докато прелиствам отново стихосбирката на Иглика Дионисиева. В нея са вплетени като увити восъчни свещи истории за деца, любов и календарни дни, белязани с имена на светци. Поезията зида висока бариера въпреки своята лаконичност и привидна леснота на възприемане – като тайна, която жадува да бъде споделена, но и да остане недоизречена, скрита.

И наистина първото още стихотворение, наречено "Безопасна игла", ме уверява в това. Без-опасната игла "изпитва думите и любовта първо върху себе си" и го прави, за да не нарани. После е стъклото, после прекършеното, изтръгнато от корен дърво, после камината… Лирическият герой продължава да се крие зад предмети и да ни говори по езоповски.

След всепоглъщащата стихия на огъня идва подмолната сила на водата, която обитава тесните пространства на банята и изпирането, маркира територия чрез кръв и плът. Авторът се припознава в идеалното тяло, което е уж свое, а е толкова отдалечено – неизвървяло все още пътя, лишено от рани. Дали е спомен за миналото, запазен чрез децата или е спомен за ръце, чрез които младостта се възвръща с несдържан порив?

В "Сидни Енгелберг" професорът прегръща детето на своята студентка. Стихотворение-песен, прегръдка – люлка. В повторенията се долавя настоятелният стремеж прегръдката да бъде безкрайна, да продължи като в застинал кадър. Прегръдката е празник. Затова e и желан, но и толкова мимолетен – като всеки празник, като щастието.

Крайъгълен камък е "Като ожаднея, дай ми, Господи" (на стр. 13) Отново се появяват призраците на майката и на бащата, на въображаемия любим, който трябва да счупи третия орех, преди орехът да червяса.

Приказно-мистичното звучене прелива и в цикъла за християнските празници. Иглика Дионисиева заобикаля познатото ортодоксално тълкуване на почитаните дни и ни поднася една много лична интерпретация. Тя е по-скоро езическа, с корени, вкопани в праисторията. В "Богоявление" желанието за видение е и отказ от видението, липсата на присъствие е единствената възможност за допир. Дали Кръстителят ще умие немитата душа на преоблечения като булка Иван? Фигурата на булката подсъзнателно се свързва с представата за края на жизнения път. Въпросът за покръстването увисва без отговор в "Ивановден". Въпросите без отговор продължават в "Прошка" – душата очаква да бъде приета от земята примирена. Във "Великден" събудените са малко, възкръсналите – още по-малко. Цикълът стихотворения, обозначени с имена на християнски празници, не е представен отделно, той е сърцевина на книгата и завършва хронологично с "Рождество" – бележи началото на края, вещае повторение след повторение в изискване самите ние да стоплим замръзналата земя, в чиято пещера проплаква за първи път Спасителят.

Забележително е, че календарните дни не пропускат и най-важния мюсюлмански празник Рамазан Байрам в едноименното стихотворение. Иглика Дионисиева отдава почит на друга вяра, доказвайки, че милосърдието, заедно с етническата толерантност, е най-висше благо. А "Градът на избитите" говори за социална съпричастност и състрадание, проявявани не само в стихотворни произведения.

Озаглавих впечатленията си от книгата на Иглика с изречение от стихотворението "Щрак":

"между on и off
Земята –
пълна
с биологично конфигурирани
прекъсвачи,
които щракват
само веднъж"

"Щрак" за мен е ключово стихотворение. То описва ясно съвременната представа за човешкия живот като щракване – толкова кратко, като мигване незначително в необятната вселена. И в същото време загатва за една технологично протичаща иреалност, която отдавна вече се е превърнала в опасна реалност. Тя унифицира уникалните същности и ги подчинява на сляпата Съдба, илюстрирана с два фатални бутона – ON и OFF. Еротичното във виртуалния свят е с центробежната сила на залък, потопен в слънцето, на отрова в екзотичен плод, на лепкави сладки сокове по краката, на ръце, които се разхождат между зърната… Но в този свят вселената се разширява до непреодолима пропаст в различията между двама.

Когато за първи път прочетох книгата на Иглика Дионисиева „Захранване на нощта”, веднага я нарекох за себе си „поезия на привидната сломеност”. Въпреки тъмните облаци с отражения в кръвта , с предчувствие за буря („Застрашително лято”), в поезията на Иглика витае несломима упоритост и вече самодостатъчност – за разлика от предишната стихосбирка „Déjà vu Hug”, наситена с посвещения, тук те са се ограничили до две.

"По плодовете ще ги познаете", казва Свещеното Писание. Тази закономерност касае още повече твореца, поета. Зрял плод е "Захранване на нощта", предрича богата реколта.

Снимки: Премиера на книгата "Захранване на нощта" в Книжен център "Гринуич", София на 06 април 2017 г. Представя  редакторът на книгата Марин Бодаков.

Стихотворения от книгата прочетете в "Диаскоп":

• Иглика Дионисиева: "Прекършено, изтръгнато от корен дърво" - "Захранване на нощта" 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics