Юлиуш Словацки: "Анхели"

Основание за възобновяване на българското издание от 1925 г. на романтическата поема Анхели (1838) на полския поет Юлиуш Словацки - ключово произведение на Полския романтизъм - е конгениалният превод на Дора Габе. Наред с преводаческия талант, актуализирането на естествената връзка между романтическа и символистическа образност допринася за създаването на превод, еквивалент на оригинала.

Не по-малко ценен е Уводът на проф. Боян Пенев. В досега непубликувания повторно предговор поезията на Юлиуш Словацки, заедно с музиката на Фредерик Шопен, се схваща като еманация на полската душа. Доайенът на българската полонистика чертае творческия портрет на романтика и определя понятийната и образната доминанта в поезията му - "абсолютната духовност".

Наред с възстановеното издание на Анхели, което през 1925 г., излиза като част от създадената от проф. Боян Пенев "Полска библиотека", настоящата книга включва още два текста: поемата Бащата на чумавите (1939) в редактиран превод на поета и преводача Найден Вълчев и заключителната студия "Изток-Изток" на проф. дфн. Калина Бахнева

С репродукции от Артур Гротгер и Яцек Малчевски.

Откъс от "Анхели"

Прев. от полски език: Дора Габе

ГЛАВА XI

Когато се приближиха до гробището, Анхели чу химна на оплакващите се гробове, сякаш жалба на тленната пепел към Бога.

А щом се издигнаха стоновете нагоре, ангелът, който седеше на върха на могилата, трепна с криле и ги успокои.

И стори той на три пъти това, че на три пъти се разплакаха гробовете.

И попита Анхели Шамана какъв е този ангел с бели криле и печална звезда в косите, пред който затихват гробовете ?

Ала старецът не отвърна нищо: той засипваше със сняг телата на умрелите и беше залисан.

А като се доближи Анхели до ангела, погледна го и падна като мъртвец.

Когато свърши Шаман погребението на мъртвите, подири го с очи и като не го видя никъде, тръгна по могилата.

И като стигна до тялото на Анхели, спъна се о него, и извика от болка; ала щом разбра, че младежът е жив, възрадва се.

Взе го след това за ръка и рече: Стани! Още не е време за отдих.

Възправи се Анхели, огледа се наоколо и отпусна глава пред Шамана, като човек, който се срамува, и рече: 

Видях ангел, подобен на жената, която обичах от цялата си душа, като бях още дете.

Обичах я в чистотата на сърцето си; ето защо сълзи ме обливат, когато мисля за нея и за моята младост.

Че бях при нея като боязливо опитомено птиче и не целунах дори нейните коралови устни, макар да бях близо; като гълъб, казвам, върху рамото на девойка.

Днес то е вече сън. Ето, сапфирното небе и тия бели звезди ме гледат: дали са то същите ония звезди, що ме гледаха млад и честит?

Защо не извие вихър, да ме изтръгне из земята и отнесе в тих край! Защо живея ?

Ето, ни един косъм от главата ми не е от ония, що имах някога, дори костите в мен се обновиха, а аз все още помня.

И няма ни една птица по света, която да не преспи една нощ в спокойно гнездо. А мене забрави Бог. Искал бих да умра!

Че струва ми се, когато бъда мъртъв, сам Бог ще съжали за това, което е сторил с мен, мислейки, че не ще се родя втори път.

Защото да се родиш не е като да възкръснеш; ковчегът ще ни възвърне, ала не ще ни погледне като майка.

Ето защо ми е тъжно, че видях тоя ангел и по-добре щеше да е да бях умрял вчера.

А Шаман, загледан в звездите, рече: Наистина, както нявга имаше мнозина овладени от дяволи, тъй днес мнозина са овладени от чисти ангели.

Що да сторя! Ето, ще изгоня всички тия духове от телата и ще им кажа да влязат във водните лилии и да се разлетят по розовите звезди, да заживеят в най-хубавото и да напуснати человеците.

А знаеш ли кой е този тъжен ангел на гробището? Нарича се Елое и роден е от Исусовата сълза на Голгота, оная сълза, която бе проляна над народите.

Нейде другаде е писано за тая ангелица и внучка на Пресвета Дева... как съгрешила, като се смилила над мъката на тъмните херувими и обикнала едного от тях, и полетяла по него в мрака.

А сега е прокудена, както и вие сте прокудени, и обикнала е гробовете ви и ги закриля, като говори на костите: Не се оплаквайте, а спете!

Тя отпъжда елените, когато дохождат да ядат мъха под главите на мъртвите, тя е пастирка на елените.

Привикни към нея приживе, защото ще дохожда на гроба ти в лунна светлина; привикни на гласа й, за да се не пробудиш, когато заговори.

Наистина, за тия, що са тъжни, този край е хубав и не е пуст; че тук снегът не петни крилете ангелски и звездите са хубави.

Тук долитат чайки, вият си гнезда, обичат се и не мислят, че може да има по-хубава родина.

Тъй говореше Шаман и издигна един от ония черепи, що лежаха на открито, а в черепа имаше челяд малки птичета.

И протегнаха главици през отворите, дето са били нявга човешки очи, и пълна беше с птича грижа костта на спящия човек.

И като я взе разгневен Анхели, хвърли я на земята и рече: Махни се, опозорени храме.

И излезе от земята пламък, възправи се пред него в човешки образ, и в одежди епископски, с митра и кръст на глава, и всичко беше огнено.

И рече с голям гняв: Дошли сте тук да безпокоите мъртвите; не стига ли на труповете, че имат вихри над себе си и забрава?

Ръцете ми отчупваха някога просфора, а сега ще ги протегна над вас и ще ви прокълна: Бъдете проклети, смутители на гробове.

Малко ли претърпях на своя трон, опрян на епископски жезъл, в молитва за родната земя, която трябваше да загине като осъден на смърт.

Когато Кимбар призова Сибир пред очите на прибледнелия сейм и рече: Ето го кръста, —

Не отидох ли в изгнание като человек чист? Кой ще упрекне мен и моя гроб ? Ето, умрях и съм забравен; какво повече искате от люде, които са умрели?

Виждате тая бяла земя, аз тук живях; виждате тия кости, аз живях в тях.

И това е моя кост, тази кост прогнила. Някога я почитаха, а още по-отдавна целуваше я майка ми; а днес чайка сви гнездо в тоя череп и там живее; оставете на мира бялата Божия птица.

Аз познавах майката на майка й, де е? Де са червенушките, които прелитаха да кичат с розови венци сухите дървеса на Сибир, за да ми спомнят цъфналите ябълки на моите градини в родния край.

Тъй се оплакваше той, и Анхели поиска прошка, че е поругал неговите кости, и рече: Ето, скоро ще дойда да легна при вас, не ме проклинай.

Мислех, че те натъжава гаврата над твоята кост... то е храм пълен с птичи глъч? Ала нека бъде тъй, както Бог иска.

Не ще ти кажа какво стана с името на твоя род, защото не би могъл вече да заспиш, макар да си мъртъв, а тръгнал би да ридаеш по света.

А сега престани да бъдеш светило над своя гроб, отхвърли огнените одежди и съблечи пламъцитe.

И докато говореше това Анхели, духът потъна в снега и настана мрак, когато той угасна.

А Анхели се затече след него и викна: Кажи ми имената на всички, които почиват тук при тебе...

Щом изрече това, чу изпод земята сякаш със същия глас, който беше в огъня, да се ниже цяла редица отдавна забравени имена.

Тогава Шаман пробуди Анхели и рече: Да се върнем при человеците, че гробовете ни казаха вече своите тайни.

И те слязоха от гробищната могила, като се молеха.

Публикува се със съдействието на изд. СОНМ и Калоян Праматаров.

Издателство "СОНМ" на Пролетния базар на книгата Национален дворец на културата 23- 28 май 2017 г.

• Покана

На Пролетния базар на книгата ви предлагаме един от първите декадентски романи в руската литература "Тежки сънища" на символиста Фьодор Сологуб и двете прочути поеми на полския романтик Юлиуш Словацки "Анхели" (прев. Дора Габе) и "Бащата на чумавите" (прев. Найден Вълчев).

Очакваме ви на щанд 348, където ще може да откриете още сборника с "Руски вълшебни приказки" на Александър Афанасиев с предговор на Владимир Проп, култовия белгийски роман "Тонгкат. Разгул от разкази" на фламандския писател Петер Верхелст, документалната повест "Един евреин за назидание" на швейцареца Шак Шесекс, сборниците с кратки разкази от нашата поредица "Разказът - един пренебрегнат жанр" и др.

Книгите ще могат да бъдат закупени с 20 % отстъпка. Заповядайте!

© Христина Мирчева