Знаци на любовта в живописната изложба на Антон Антонов в галерия "Орфей", Пловдив

29.05.2017
Снимка 1

 

Изложба на художника Антон Антонов

Откриване: 30 май 2017 от 18.30 часа

Адрес: Зала "Орфей", ул. Ибър 25, Пловдив

С любезното съдействие на арт галерия "Форум", София

 

По покана на Лидия Радева и Ваня Атанасова художникът Антон Антонов гостува в Пловдив с живописните си платна. Експозицията от 30 картини ще бъде експонирана в зала Орфей и ще се открие на 30 май 2017 г. от 18.30 часа. „Пролет”, „Модел”, „Голо тяло”, „Момичета”, „Градината” са някои от заглавията на творбите, както голямоформатни, така и миниатюри,  радостта от които ще могат да съпреживеят ценителите на изобразителното изкуство.

Антон Антонов споделя:

Начало на създаването на една картина може да даде разлелият се терпентин, случайната маска на четката или носено вътре в тебе преживяване. Независимо от това, в процеса на работа се стига до момент на объркване, струва ти се, че си загубил картината. И точно от този момент започва борбата, за да родиш творбата, но вече едновременно в тебе и на платното. 

Черното и бялото не са цветове. Те присъстват във всяка цветност, но като цветен тон. На границата между двете светът е най-цветен. На границата между доброто и злото в нас сме най-живи. В същност граница няма. Има красотата да съзерцаваш всичко в неговото единство. Ние сме Ден и Нощ едновременно. 

Какво е картината? Кога една творба се ражда? Не знам отговора. А и дали това знание ми е потребно, за да рисувам? Полагам слой след слой, измивам с терпентина, отново променям... Какво търся? Пластичната материализация на моята вътрешна природа, ако това е картината, ме прави малък бог, който, по свой образ и подобие, се забавлява да овеществява себе си. Това е его. Ако е така, то Бог е егоист! Би могло да се тълкува обаче и по друг начин. Творейки, ние крещим към съзнатата си самота и Викът е към Бог в нас, т.е. ние се търсим чрез него в нас, защото иначе не бихме понесли самотата – тишина в тишината на Космоса. 

Има много начини да нарисуваш цвете. И само един да пресъздадеш цъфтежа. Любов. Както и да провидиш Красотата в преливането на Деня и Нощта, знака на Нощта в нашата светлост, Пламъкът в нашата нощ.

 

Думи за художника

През годините Антон Антонов се оформи като автор със свое лице. Той следва един естествен, лиричен път на развитие. Различните тенденции в развитието на съвременното изкуство – българското от началото на ХХ век, европейското, в лицето на парижката школа – несъмнено са били жалони по този път. Но това, което му помага да събира тези посоки в единна собствена лирична образност, са здравите устои на усвояваните уроци на природата. Неговите творби не могат да бъдат загубени сред творбите на другите художници. Те се разпознават. Рисунъкът следва свободната фигурация,  цветните петна живеят самостоятелно или независимо, извън изграждания предмет. Жанровата характеристика не е самоцел.  Усилието е насочено към естеството на Картината. От платната звучи топъл лиризъм, общочовешка достъпност на образа, интелектуално, своеобразно мислене. Това съчетание между интелектуалното начало, което не е рационално, стоплено с неговата чувствителност, го прави уникално самобитен.

Проф. Чавдар Попов

Много редки са случаите, когато изключително надарено за изобразителното изкуство дете е успяло да израстне по-късно като оригинална и значима личност в изкуството. Рано подранилата слава, разгаряна не рядко и от болезнените амбиции на родителите, са довеждали при тези случаи до слаба съпротива на дарованието пред бъдещи трудности и несполуки.

Най-често това става, когато детската йерархичност на значенията, в която малкият художник подрежда реалиите на заобикалящия го свят, отстъпи място на съвършено друга йерархия, идваща от пространствено-перспективните съотношения между малко и голямо и грижата за точното възпроизвеждане на целия този толкова сложен и отчужден от фантазията свят...

Аз се запознах с живописеца Антон Антонов в момент, когато той вече беше овладял до такава степен рисунъчната зависимост от изискванията на оптичните закони, че бе способен безупречно да изгради една триизмерна форма като светлосянка и пропорции, че вече можеше да отговори и на най-взискателните изисквания към академично обучения художник.

А тогава той бе навършил 13-годишна възраст. Предстоеше му само да преодолее една единствена опасност - автовъзпроизвеждането на този толкова подранил професионализъм.

Отново го видях след повече от 15 години, когато той бе вече завършил академичното си образование и правеше живопис, освободена напълно от зависимостта спрямо обективния наглед. Картините му свободно изявяваха творческата воля на автора, толкова непреодолима, колкото е била през невръстните години на детството.

Но сега Антон Антонов заедно с чувствителността си към линията и цвета, разкрива вече и една богата и изтънчена интелектуална природа, която винаги успява да укроти силата и остротата на чувственото възприятие при всяка среща на вътрешния му свят с другите, външни спрямо него реалности.
 
Характерна особеност на тази живопис е, че тя не прави никакви компромиси с чужди на пластичната й природа възможности. Тя не търси нито чисто графични въздействия, за да обогати линейния ритъм на композицията, нито обемни внушения, за да засили във възприятието на зрителя веществената значимост на предметния свят.

Тази живопис винаги си остава подвластна на цвета, колкото и да е поднесен нюансирано като единна тоналност, даже когато е съставена от драстично контрастни стойности между топло и студено. Тази живопис е поела в себе си всичко ценно, което ни донесе импресионизма като живописна система, основана върху взаимния контраст на цветовете от спектъра, за да го допълни с оная емоционална стихия на чувството, която идва от добре възприетите уроци на експресионизма.

Тази връзка с пластичните стойности на Живописта, която не иска да бъде замествана с други имена, извън границите на традиционния културен модел, кара зрителя да се довери на автора, колкото и да е трудно въвеждането му в автономния свят на картината. След като е влязъл в пределите на тази живопис, зрителят се чувства в него свободно и уютно, сякаш се е озовал в света на класическата картина.

Максимилиян Киров

 

Накратко за автора

Роден в София през 1962 година. През 1984 г. завършва живопис във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ в класа на професор Александър Терзиев и професор Георги Костов. През 1989 г. е приет за член на СБХ.

Антон Антонов започва художническите си изяви още на 15-годишна възраст в читалището в Дряново, където преминава детството му. Първата изложба като професионален художник е през 1989 година в Сливен. От тогава до днес има около 40 самостоятелни изяви. Гостувал е в галерии в много български градове, както и в Германия, Полша, Австрия, Словакия, Франция и други. Негови творби са притежание на колекцията на Кметството в град Шизуока, Япония, на колекцията на Токийския Университет в Япония, на Кметството в град Чешка Будьовице, на музеи и галерии в страната, както и на редица частни колекции в Германия, Италия, Гърция, Франция, Белгия, Португалия, Испания, Холандия, Швейцария, Англия, Китай, Република Турция, Република Южна Африка, Япония, Съединени Американски Щати.

Днес Антон Антонов продължава да живее и твори в Дряново, където се вдъхновява от природата и историята. Разказва как приятелите му често се шегуват, че в много от пейзажите му се вижда баира на „Боруна“ – местност над Дряновския манастир, от която се открива приказна гледка. Често пътува за участия в чужбина, за да се върне отново в планинското градче, където, по думите му, цялата природа е неговото ателие.

 

Очаквайте разговор с художника Антон Антонов на страниците на "Диаскоп"!

 


 

© Христина Мирчева