Tyxo.bg counter

по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Впечатляващи исторически комикси на Варненското комикс дружество"

10.06.2017
Снимка 1
 

 

  • Метаморфозите на българския исторически комикс.

 

Впечатляващи са историческите комикси на Варненското комикс дружество, отпечатани в достъпния формат на пощенска картичка от Издателска къща Тера Балканика: „Заветът на кан Кубрат” с текст и рисунки от Александър Въчков, „Кан Тервел”, „Кан Омуртаг” и „Кан Крум” с текстове от Мирослав Петров и рисунки на Веселин Чакъров. Варненското комикс дружество има голям опит и именити специалисти в историческия жанр. Достатъчно е да споменем сценариста Асен Кожухаров, специалиста по исторически облекла Александър Въчков и художника на най-добрите книжки от поредицата „Царе и воеводи” Веселин Чакъров. Тези прекрасни комикси на фондация „Въздигане” се нареждат на върха на българския исторически жанр, защото запазват реализма и достоверността на историческите събития и с внимание се отнасят към битовата обстановка, спазвайки верността на психологията. Тук откриваме творческата свобода и вдъхновените възможни в историческия жанр. Разбира се, Варненската комикс група работи успешно и в други жанрове напр. като „Четвърт безкрайност” издадена от Тера Балканика през 2016 г. по сценарий на Асен Кожухаров и комикс художник Веселин Чакъров, но това е повод за други размисли. Пожелаваме успешно пласиране на големия тираж, за да могат комиксите да послужат за просвещение и патриотична нагласа, подобно на своите именити предшественици в историческия жанр.

За да се разбере постигнатото от Варненското комикс дружество, е добре да се направи преглед и анализ исторически жанр на комиксите в България.

Много пъти в статии за комикс изкуството съм отбелязвал, че комиксът е изкуство на свободата. Но винаги само съм популяризирал разсъжденията си и никога не съм се опитвал да ги подреждам научно. Мечтата комикса да стане научен или наукообразен не е сериозен стремеж. В никакъв смисъл комикс изкуството не може да бъде научна дисциплина и не трябва да бъде наука.  Изкуството, моралът, етиката, религията и т.н. не трябва да са научни. Още повече, когато се изказва мнение, че комиксът е изкуството на свободата - нима неговият свободен дух няма да въстава всеки път срещу костеливата ръка на доктринерите, опитващи да го затворят като хербарий в школски реферати? Научността е пренасяне на критериите на науката върху чужди области, а техните действителности са различни. Това ще предполага съществуването на единен метод, което пък е трудно приложимо за изкуството на демокрацията – комикса и неговия  плурализъм.  Един виден философ казва, че научността е само един от изразите на загубата на свободата на творческия дух. И тъй като науката е икономично приспособяване към световната даденост и послушание пред световната необходимост, защо комикс изкуството да зависи от науката или от СБХ? Този патос е материалистичен възглед, а комиксът е творчество, изкуство, не е послушание. Разбира се, не бива да се отрича относителното значение на логическите категории, но да им се придава абсолютен смисъл в комиксите е лъжа.

В съвременното развитие на българския комикс забелязваме едно уникално явление – възраждане на историческия жанр. Варненското комикс дружество успяват да запазят свободата характерна за комикс изкуството и съчетаят с ограниченията на историческата наука. Но нека преди това да се направи анализ на метаморфозите на българския исторически комикс.

Революционните традиции на българското изобразително изкуство от времето на националното Възраждане се оказват в значителна степен изгубени след Освобождението. Към 1895 г. българските художници стигнали до пълна изолация от зрители, били лишени от контакти с демократичната общественост. Когато правителството накрая обърнало внимание на изкуството, неговото покровителство довело до още по-тежки последствия. Тогавашните български власти гледали на художествените поръчки като предмет на търговски сделки. Печалната съдба на много тогавашни художници, между които и Георги Данчов и Николай Павлович, е показателна за положението, в което се намирало българското изкуство.

Повечето от тези художници и зографи били участници в Освободителното движение. Затова особено високо издигнали в идейно отношение българското пластично изкуство и изпълват блестящо своите важни политически функции. Интересен факт е, че точно тези художници дават тласък на българския исторически жанр в комикс изкуството. Корените  на този исторически жанр се намират в религиозното изкуство, напр. „Срещата между цар Петър и св.Иван Рилски”. Николай Павлович не само мечтае за „Картинна история на българския народ”, но и изгражда исторически цикли с високо национално съзнание. Тези творби наред с историческите композиции на Г. Данчов и Хенрик Дембицки са с високо революционна романтична приповдигнатост и възвеличаване миналото на отечеството.Трябва да се отбележи, че историческият жанр не заема такова подчертано място в ренесансовото изкуство на повечето европейски народи. А у нас този жанр се развива в две насоки – чисто исторически и съвременен, отразяващ актуални обществено политически събития. За последното може да се даде за пример „Самоубийството на Ангел Кънчев на Русенското пристанище” от Дембицки, както и „Паметник за освобождението на Българската църква” от Павлович.

Важно е да се проследят метаморфозите на българския исторически жанр, за да се познават видоизмененията им в новите исторически условия.

Първият факт, на който искам да обърна внимание е, че двата процеса – социално политическият и художественият, в българския исторически жанр се намират в неделима връзка. От тяхното отношение зависят всички възможни видоизменения. За радост имаме комикс и по двата проблема. Те са нарисувани от К.Буюклийски и имат названия: „Старата българска история в картини” и „Новата българска история в картини”. Но нека се върнем отново на съвременната насока, която отразява актуално обществени и политически събития. Във връзка с този съвременен исторически аспект се появяват и батални сцени. Началото на бъдещия батален жанр у нас е в една икона на Захарий Зограф, изобразяваща св. Евстатий на кон. Тя се намира в църквата „Св. Богородица” в Копривщица. В долния заден план е изобразена войска, многобройна конница с развети знамена. След това може да видим в сражението на българските въстаници водени от Х.Димитър и С. Караджа. Важен момент са и музикантите от Наполеоновата войска изографисани от Никола Образописов, тъй като духовите инструменти, на които свирят, са странни – с най-различни животински форми. Макар и да е ползвал като образец чуждестранна графика, тези допълнения са уникални и посочват една характерност за българските исторически комикси. И накрая може да посочим рисунките на Гео Милев за Густав Кюн в Нойрупин. Това е известна в цяла Европа немска фирма, закрита през 1945 г., която издавала Bilderbogen листове, нещо като народните картинки или руския лубок. Листовете с размер 34 х 42 см. са картини със съпровождащ текст, с повествователно съдържание на религиозни, нравоучителни, битови, детско приказни теми както и на такива с актуално събитие. В случая за нас по интересно са тези с актуалните теми, които служили като средство за масова информация за обществени събития – войни, революции, атентати, природни бедствия, портрети на царе и пълководци. Обаче тези теми от обществено политическата действителност се проявяват ясно със специфика в жанра. Те са плод на фантазията на художника, а не документални скици, т.е. тяхната задача е не достоверна информация за дадено събитие ( трудно постижимо за военно събитие), а живо въображение на актуално произшествие и неговото правдоподобно и ярко изобразяване. Изображенията са характерни с актуалност, фантазия, драматизъм и ярка зрелищност. Често имали и готови рисунки – прогнози, които изпреварвали събитията в баталните теми. Такива картини за Балканската война, лично по идея и скици на Гео Милев, се отпечатват през 1912 и 1913 г. – „Боят при Лозенград”, „Обсадата на Одрин”, „Падането на Одрин” и др.

От казаното дотук нека се обобщи: понятието българска щампа се отнася главно до печатни картини с религиозно съдържание. От българското религиозно изкуство се заражда българския исторически жанр в две насоки: чисто исторически и съвременни. Историческият жанр играе важна роля като инструмент за народно просвещение и патриотична пропаганда, както и средство за масова информация.

От историята на българския комикс може да се види, че първоначално се изобразяват не исторически събития, а някаква съвременна етична представа, използваща легенди или сюжети от митологията, Библията, Евангелието, Житията на светците с цел поука и утвърждаване на етични норми. Този етичен смисъл може да се разширява или стеснява в своето значение. Възможно е да започне да използва и дадено действително историческо събитие. Но все още не да се осъзнае неговото място в историята. Виждаме още от българската история на комикса подобни етически норми-идеи да се разрастват и свързват с философски размисли. Но и в тези случаи рядко се спазва достоверността на историческото явление. Значи в първите български комикс опити се забелязва несъвместимост с художествено историческите изследвания. В по-късен етап историческата фактология започва да се появява в по-голяма пълнота. Макар в началото и със слаба достоверност, но все пак изобразените събития вече имат исторически смисъл. Както се каза, тази първа фаза от образуването на българския исторически комикс служи за разклонение, т.е. тръгването от извън исторически сюжети се запазва почти във всички следващи етапи. Друга важна характерност за българските исторически комикси е обединяването с битовия жанр. Тяхната граница се премахва от етичната морална идея. Тъй като за етичната идея е безразлична формата на обитаване – дали сюжетът е исторически или е  съвременен. Причината, свързваща тези два жанра е, че са разделени само от външен повод, т.е. хронологично различни сюжети. Но те имат единна съдържателна основа – да изявяват социалните пружини на действителността. В българските класически комикс издания се появяват и в пълна степен комикси, в които историческият сюжет приема истинска историческа същност с внимание към битовата обстановка, взето като принцип на историческо изследване и пресъздаване духа на историческото време и психологическия образ на личностите. В тези комикси се установява съответствие между обвивката на жанра и неговото съдържание. Върхът на историческия жанр трябва да спазва психологическата и събитийна верност на историята. За да бъда по- кратък, ще кажа, че историческият жанр в българските комикси може да изменя своя предмет на изображение в отношението на външната форма и вътрешната същност. Така се получават легендарно-идеалистични исторически комикси, действително исторически реалистични комикси, исторически ретроспективни и с естетически функции, както и модерно символно исторични. Свободната игра на въображение е момент съвсем от неисторически порядък. В него естетическият аспект поглъща историческия материал. Тези комикси могат да бъдат естетични, иронични, пикантни. При тези комикси достоверната историческа задача е предадена като свободна игра на фантазията, следваща стилизация и вкусови задачи. Тук важен е ракурсът, т.е. определения поглед на художника към историята. Многобройни са модулите и формата в жанра на  историческите комикси от това отношение на форма и съдържание: етични, естетични, отвлечено философски. Пътят на българския исторически жанр е въплъщение от етични възгледи до естетизация на историята. Само в средата на това развитие е изразена историческата идея. Възможен е и следният любопитен вариант: външността на жанра се запазва, но смисълът се разминава със същността на изображението. Напр. философски размисъл за съдбата на хората в  „Православен комикс”, където е представено като своеобразно есе по повод историческо събитие от живота на Александър Велики. Възможни са и сложни преплетени асоциации променящи достоверността на обстановката от историческия сюжет. Но когато историческият образ приема характер на метафора, трябва да се знае, че метафората скъсва с натуралността на изображението, а точно натуралността е характерното при въплъщението на историята.

Но какво е това историческа идея? Историческа идея е концепция на историческия процес за определен период. Тази концепция може да бъде вярна и пълна или далечна и ограничена. Историческата идея доставя на историческия жанр материал за комикс въплъщаване на исторически проблем.

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics