Tyxo.bg counter

по заглавие   по съдържание

Светлана Дичева: "Гуру и неговият ученик" - "Балканският пророк"

17.06.2017
Снимка 1

Нещата се развиха по-бързо, отколкото очакваше. Почеханов и Сабина ходеха из училищните коридори като самотни планети, изгубени безвъзвратно в космическия хаос. Избягваха да се гледат, опитваха се да избират маршрути, които заобикалят евентуалното местоположение на другия, общуваха си чрез посредници. Марета, иначе разсеяна, този път беше наежила антените си за улавяне и на неуловимото. Капанът беше щракнал. Сега трябваше да очаква развръзката. А най-нелепото беше, че любовната интрига се развиваше на фона на ускорени приготовления за сватбата. В един напреднал етап Марета отмени заетия си бъдещ съпруг в организацията на тържеството. Църква, покани, коктейл, гражданско – и по-сложен лабиринт да й се беше наложило да обходи, пак щеше да се справи. Защото по-голямата част от съществото й наблюдаваше по-важния процес – трудното, бавно приближаване на учител и ученичка. Те щяха да се срещнат, а тази среща щеше да обезсмисли ритуално-битовите приготовления.

И тогава Марета ги видя. Бяха останали сами в класната стая след часовете. Не беше ги дебнала, случаят просто й се напъха сам в ръцете. Търсеше Почеханов, за да му каже, че току-що е говорила по телефона с братовчедка му. Бяха прегърнати, така силно прегърнати, като че ли са едно цяло – учител и ученик, слети в процеса на познанието. Почеханов никога не я беше прегръщал така, нито пък тя него, отчаяно, на живот и смърт, благоговейно, обожествяващо, с категоричността на предстоящо сливане или скъсване, което май си е едно и също. „Ако знаехте колко ви обичам и двете“ – беше си помислил преди време той. Е, сега вече ще обича само едната. Очите на Марета най-непредвидено се замъглиха в сълзи. Май едва сега й просветна, че спасителната операция „Сабина“ е насочена към собствената й любов. Любов? Значи може би обича Почеханов? Сети се как се беше уплашила, че може пръв да стане жертва на deadly chain. Спомни си колко се страхуваше да не се провали Неговият проект... Всъщност през цялото време тя се бе борила да стигне до истината за Неговия клас, а след това започна да замисля решение на проблемите на Неговия клас... Колкото и да бягаше от него и да се правеше на интересна, тя всъщност точно с това показваше, че тича към него, че се стреми към него. Дори за бебето не му каза, защото не искаше да признае, че той е първият, който трябва да научи новината по право, а не по нейно благоволение.

Много тихо, за да не я забележат, тя отиде в „дома“ на Почеханов и си прибра багажа в една чанта. Мина през квартирата и напъха малкото си дрехи в куфар. Взе такси и „акостира“ на автогарата. Купи си билет за градчето, където майка й можеше винаги да я посрещне, независимо от обстоятелствата, с много топлота. Добрата майчица едва ли беше тръгнала към столицата за сватбата, беше съобщила, че ще дойде в последния момент, за да не ги притеснява с преспиването. Е, сега можеше да си спести пътуването.

От умора по пътя Марета заспа. Сънува, че вместо покани за сватба е изпращала билети за басейн, всички гости са дошли по бански костюми и се къпят в басейн уж с олимпийски размери, а с вода до коленете. Бяха изключително смешни, нагазили във водата като щъркели. Марета също бе по бански и много смело потопи крак, очаквайки веднага да докосне дъното. Вместо това потъна в някаква бездна.

Когато отвори очи, автобусът беше спрял, а някакъв катаджия се разправяше с шофьора. Вратата се отвори и в автобуса влетя... Почеханов.

– С потеря ли искаш да те гоня? – хвана я за ръка и я свали от автобуса. Тя бе толкова зашеметена, че не успя да се противопостави. Набута я в полицейската кола и сложи багажа й, куфара и чантата, в багажника. Мълча през целия път, докато полицаят видимо се забавляваше.

– Набий я бе, момче, да запомни как се бяга пред сватба!

Почеханов само изсумтя и се втренчи в крайпътните мижави храсти, все едно че от тях зависи животът му.

След „преследването“ той не отрони за случилото се нито дума, но повече не й позволи никакви пристъпи на свободолюбие. Тя пък, на инат, реши да не му казва за бебето. Щом ще се прави на самодържец, нека сам си събира информация. Въпреки че спяха един до друг, просто не си говореха. Накратко казано – още преди сватбата се държаха като отдавна женени.

Колкото до „ужасния“ клас, той бе кротък до неузнаваемост. Учеха прилежно, пишеха есета със забележим ентусиазъм и по най-изкълчените теми. Не я дразнеха, ходеха на пръсти, изобщо държаха се като гузни. Сабина не смееше да я погледне в очите. Марета се опита да надникне в компютърната й траектория, но с неудоволствие установи, че отличничката предвидливо си е променила кода. Опита се да влезе в траекторията на Почеханов, но и той беше постъпил безсъвестно. На всичкото отгоре вече никой не я занимаваше с темата свръхестествено, сякаш с предстоящата й женитба тя се обрича на окончателно приземяване в сферата на битово-материалното. Свикнала на изненади и неочаквани обрати, Марета щеше да се спомине от скука. А като за капак започна да й става лошо...

Откъс от повестта "Гуру и неговият ученик" из сборника с разкази и новели на Светлана Дичева "Балканският пророк", изд. Лексикон, 2017

Илюстрация: © Георги Чепилев

 

ПОКАНА

Пловдив чете със Светлана Дичева

Lexicon - Издателството за българска литература ви кани на среща-разговор с автограф под Тепетата със слънчевата Светлана Дичева. Книгите й "Балканският пророк" и "Мона и Магелан" ще представи радиоводещият Александър Михайлов. Добре сте ни дошли!

Дата: 18 юни 2017 от 17.00 часа
Място: Културен център Тракарт, Пловдив

 

Светлана Дичева в "Диаскоп":

Светлана Дичева: "Съществуването е риск, плуване срещу течението, изнемога, флирт с отчаянието." 

 


 

© Христина Мирчева