Нилтон Сантяго: Чудесата като четвърто състояние на материята (малко преди развиделяване, когато улични котки са регулировчици)

26.06.2017
Снимка 1
 
Поема
 
Ето това са развалините и дъждовете на есента,
да вляза в метрото като през вход на църква
да плача за безгласието на щурец, да вървя и после отново да вляза вътре в църквата
само че този път през дъжда,
и да те видя тогава да пресичаш на зебрата
докато двойка котки регулира движението.
Ето го първото чудо:
ти влизаш в селèнията на небесното с помощта на луничките си,
ни астроном, ни наркоман са си представяли някога небе с деколте
тъй дълбоко, 
несъмнено не знаеш кой е бил тоя Бодлер
и че е нужно понякога по-дълги поли да се носят (и по-малко прозрачни)
под дъжда
но няма значение, от химера към химера или от химера към прояснение
и после наопаки
ти правиш така, че безкрайността внезапно да се сдържи
Големият взрив да начене смаляване
като огромен домат в микровълнова печка
татуираните момичета в прегръдки на таксиджии да престанат да пушат
и да зарежат любовната работа, за да се озоват тихомълком
в енорийските църкви.
Ето го второто чудо:
аз влизам в метрото и те виждам в препирня с турникета, за да те пусне да минеш
ти в светлината и обратно – тя в теб,
без стотинка съм в джоба и те моля за картата ти,
с меда от усмивката ти изяждам трапчинките, дето имаш на бузите си,
поглеждаме се и не сме с намерението
за студена епистоларна любов.
 
Ето и третото чудо:
една до друга две свободни седалки,
сядаме, аз си прося плесница, зная, с това зяпане между краката ти
започваме разговор, че да спрем с подсмихването,
говорим за новооткритото състояние на материята
в очите на пилетата*
говорим и не си даваме сметка как при всяко твое усмихване
стотици пеперуди хвърчат между деколтето ти и очите ми.
Изведнъж, като в миг, сме пристигнали на последната спирка,
(където все още е пролет и минотаври **
се развличат с момичета докарани от Хошимин
или Крит)
и аз, като някой, който не иска, те питам въпроси
каквито слон пред умиране би ти задал,
междувременно обикалям сърцето си три пъти около твойто сърце
а то отново и отново се скътва,
тъй както постъпва в утробата на камбана звън.
 
Едва сме се запознали, а вече разменяме целувки, пет,
политически некоректни неща няма да правим,
съмнение няма,
любовта вече е подшушнала на ухото ми, че и тази нощ не е моята
и аз си го знам: днес развалината съм аз, аз съм дъждът есенен,
аз съм този досадник, който няма какво да ти каже.
Време е да поемаш към бара, където имаш среща с твойто момче,
а аз да поемам към вкъщи
(на пикник няма да ходя)
без друго чудеса вече няколко станаха за една вечер
и човек трябва да умее навреме да се оттегля, за да си ближе раните.
 
Не се тревожете, приятели, казват, че плъховете
без вода издържат по-продължително и от камилите.
 
 
Превод от испански език: Елица Попова
Из „24 часа в живота на едно водно конче“ (Scalino, 2017)
-------------------------------
 
* Става дума за научното откритие за ново състояние на материята, което, според екип от физици от университите в Принстън и Вашинтгон, се намира в очите на пилетата. Учените са наблюдавали необичайно разположение на клетките в очите на тези птици, задаващо уникална способност за предаване и контролиране на светлинни вълни. – б. пр.
 
 ** Авторово нарицателно за полицаи. – б. пр.
 
 
  • Накратко за преводачката Елица Попова
 

Занимавам се с превод на художествена литература и езиците, с които творя са италиански (първи чужд език на сърцето), каталонски (втори чужд език на сърцето) и испански (трети чужд език на сърцето). Като кандидат-доктор към Барселонския университет, в който завърших Италианска филология, работя върху докторска дисертация, посветена на големия италиански поет Еудженио Монтале – превод и прием в България. Като стипендиант към Университета в Кънектикът, САЩ, където следвах магистратура, преподавах италианска и световна литература в продължение на две години. Преводът на поезия е съзидание(то), за което милея по отношение на своя личeн професионален път. Усещам го като призвание, даващо плът, посока и вдъхновение (и най-вече въодушевление) на творческите ми пориви.

Имам усет към фотографията, често си помагам и често си вредя със силно развито филмово въображение.

Мечтая да посетя Антарктида. 

Елица Попова

 
 
  • Илюстрация: © Георги Чепилев
  • Снимки: Силвия Желязкова, предоставени от издателство "Скалино"
  • Още по темата в рубриката НОВИ КНИГИ
 
 

 
© Христина Мирчева