Валери Валериев: "предпоследна национална катастрофа"
28.06.2017
бял заек
дъжд и задръствания
колони от автомобили
струпани на границата за проверки
радиото в колата пред нас свири
детски песни
в полето генератори махат с перки
електрическите стълбове
от вятъра вибрират
детето знае, че е живо,
защото слуша и не преминава определени граници
още нямат причини да го ликвидират
отделни хора минават през калта в двете посоки
с дъждобрани и туристически раници
в небето дълго се задържат
светкавици
които не откриват пътя към дома
отдавна се е стъмнило
облаци се трупат
на граничарите в ума
keepcalm
предпоследна национална катастрофа
коментарите под която и да е статия
заменям без колебание
радиото с касетофон
вместо шампанско-
напалм
вместо лента-
кастрация
„запазете самообладание!“
строим пирамидата
на нашия фараон
младост
лятото бележи
средата на празна година
тъжен съм
не мога
да си отлепя
сянката от земята
приятелят ми си замина
колата му
заредена с гориво
спихва и ръждясва
на платения паркинг
пред общината
пресни ли са тортите във вашата витрина?
нито ви беше нужно да ме лъжете,
госпожице
нито на мен ми беше работа да ви питам
след като имам бистри очи
и ум за съветник
не е голяма беда
последната торта
е вид контра
все трябва да се падне
на някой несретник
защото не съм
нито по-добър
нито по-лош
от съществуващите хора
нося в студ и киша
кутията със сладкиша
на ръце
като булка
по разнебитения тротоар
а от джоба ми стърчи букетче
пожелавам ви късмет,
госпожице
затворете
сладкарницата с катинар
и в трамвая си дупчете
билетче
кошмар
от малък научен на безсилие
но ето че в съня се отваря възможност
персоната се вижда в далечината
тръгваш
блъскаш, буташ
зареден, твърдо решен
и вече си на метри от персоната
и вече си на първи ред в тълпата
и вече си на метър от персоната
но ето че охраната те спира
охраната те хваща за вратлето
извежда те от периметъра
пребива те и те оставя
няма какво да се направи
лицето се отлепя от асфалта
изправяш се и виждаш
персоната в далечината
стриптийз бар
гледам чужд пъп
декориран с розов кристал
безволието е жесток господар,
но еднообразието е страшно
дори за монаха
не загубих око, само зъб
любовта – парцал,
който попива всичко,
разлято на тезгяха
Илюстрация: © Георги Чепилев
© Христина Мирчева