Георги Чепилев: "Създаде се нов тип човек, опиващ се от волнодумство"

Историческата действителност през вековете познава два пътя в живота на обществата: пътя на главоломното проваляне на всичко ценно, събирано от вековете поради слаби материални сили за отстояване на националната кауза и единство, и втория път – шествието на правдата, героизма и саможертвата. Но едва ли тези пътища могат да се сравнят с това, което днес става. Никога светът не е бил поставен на такова грамадно изпитание пред утрешния ден.

Политическата система, която днес съществува, не предполага дълго задържане на власт на един човек или една политическа сила или коалиция. Затова не предлага изработване на дългосрочна стратегия. Освен това глобалната икономика предлага зависимост на едни държави от други. Много от продуктите, продавани в нашите супермаркети, можем да произвеждаме сами. Но глобалната икономическа система определя ресурсите на всяка държава като ги влага в някакъв общ пазар. Това е нравствен проблем. Трябва да се реши кое е по-важно – изгодното за производителя или полезното за потребителя. И тъй като свързването на хората в глобалната система е основана предимно на тази потребителска идеология, то световната икономика унищожава националната и пречи на държавите да се развиват. По силата на този факт ние сме задължени да консумираме замразено от месеци месо, внесено от далечни страни. Както и картофи, хляб и пр. продукти, тъй като е по-изгодно. Същевременно между човешкия труд и неговата парична стойност възникват все нови паразитни институции и то без никакви обективни критерий. Ето защо пропада мотивацията за труд и особено творчески труд, за който липсва и пазар. Разбира се, невъзможно е днес да изчезнат банките и други подобни агенции, тъй като ще спре съвременната икономика. Но раздуването на финансови мехури, в които няма нищо, е такава система, която обезпечава за известно време определена благосъстоятелност на развитите страни и предизвиква колапс в някои развиващи се страни. Развитите страни почти нищо не правят, за да изменят този дисбаланс заради чисто потребителското си отношение. Ясно е, че това, което правят – да дават пряка финансова помощ на развиващите се страни, не може да реши вътрешните проблеми в тях. Това се забелязва от историята на колониалните помощи. Тези помощи на времето хранеха местните корумпирани елити и в нито една колониална страна такива помощи не доведоха към икономически прогрес.

Нека се обобщи – финансовата система е паразитна. Защо се вземат заеми от развиващите се страни? Това се прави не защото този заем е необходим, а защото на върха на страната стоят за кратко време личности, които мислят за малкия период на своята власт. Не мислят да изработят дългосрочна стратегия за развитието на страната въз основа на собствените природни ресурси и собствените икономически възможности, а изработват схема за дългове, които се правят от едно правителство и ляга като бреме на друго правителство.

Но идват дни, когато става възможно да се наложи нов ред в страната и да се ликвидира с едно минало, грижливо насаждано и пазено само от силните на деня и изключително за техни лични облаги. Техният девиз е „Да усвоим“, т.е. „Да присвоим“! Както се каза - идва време, когато става възможно да се унищожи бацила на разложението, измяната, продажничеството и алчността, тъй като мнозинството от хората са изправени пред дилемата да бъдат или не. Защо е възможно това да се осъществи в действителност? Защото кризата, която започна през 2008 г. започна с цел да се формира нов геоикономически и геополитически баланс. Тази криза бе валутна, в резултат на която трябва да се формира нова валутна конфигурация. Т.е. това е криза в структурата на икономиката и икономиката ще излезе от нея структурно обновена с нови приоритетни сектори. Нека се припомни кризата от 30-те и тази от 70-те години, слагащи начало на индустриалния и постиндустриален свят.

Техниката днес, особено чрез интернет, позволява на всеки, който се чувства „призван“, да учи другите. Тъй като с малко труд и средства може да се представя пред обществото с повод или без повод. Както бях казал в интервю във вестник „Марица“ – в тези просторни полета хората намират отдушник, могат да препускат в разни полунауки, псевдо литература, политика, порнография, окултизъм и пр. Но този стихиен поток от празнословие върши страшни опустошения в народната душа. Не може да се мечтае за обществена обнова и благосъстояние, ако душата е разядена от червеите на съмнението, недоверието и полузнанието. Тези нови условия на живота изгониха и от най-затънтените жилища романтиката от миналото. Създава се нов тип човек, опиващ се от бивалици и небивалици. Отдавна волнодумството е издигнато в култ и добродетел, но в новата глобална плоскост няма вече такава стойност. Едва ли някой сериозен мислител вярва, че творчеството се корени в свободата на изказването, а не в дълбоките залежи да човешкия дух. Покрай някой значителни оригинални идеи, които свободата на словото изхвърли на арената на обществения живот, цял безкраен океан днес ни залива от недомислици. Защото от грохота на глобалните събития повечето хора вместо да донесат една тухла за величествената сграда на новия обществен и национален живот, те губят присъствие на духа, суетят се безпомощно и намират временна утеха във волнодумството.

Истински великата мисъл се ражда в мълчание. Даже богоборецът Заратустра слиза от планината, за да поведе тълпата към върха.

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics