Tyxo.bg counter

по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Феерия от движения в рисунките на Ван Гог"

17.07.2017
Снимка 1

 

Има общества, които никога не могат да разберат дълбоката трагичност на този призив: "Корица хляб за тези, които мислят"

                                           Стоян Михайловски

 

Не напразно естетите обявяват смъртта на изкуството. В съвременното изкуство има много уродство и дисонанси. То не настройва към възвишеност, а разрушава психиката. Ориентирите са изчезнали.

Има периоди, когато трябва да се ценят не само думите, но и делата, т.е. когато авторите, освен външна сръчност, би трябвало да притежават и богат вътрешен свят и чрез произведенията си да представят не само естетически, но и духовни ценности. Такъв пример за мен, откакто се помня като художник на комикси, е Винсент Ван Гог.

Ван Гог рисува онова, което вижда. Изобразява света, звездното небе, кафенето като обичайно място за срещи, обикновените хора, но в картините му се открива такъв дълбок вътрешен свят, че реалността добива нови очертания. Интересно е да се сравнят документални снимки на улици, къщи, интериори, обекти в неговите картини и рисунки със самите творби и да се проследи процеса на преобразяване с мощно вътрешно послание.

Л. Вентури пише, че писмата на Ван Гог се числят към най-вълнуващите мемоари от края на 19 век. Те са документ на едно човешко същество, изгарящо от страст към нравствения живот, пожертвал се за своя идеал, стигайки до лудост. При Ван Гог няма лукавство, чрез произведенията си, които могат с часове да се съзерцават, авторът възпитава у зрителя доброто, светлото и чистото.

Ван Гог в своето изкуство търси чрез деформацията да изрази вътрешното напрежение, да предизвика експресивни усещания. Ето защо всичко при него е деформирано и формите следват една специфична крива линия, която още повече динамизира обектите. Неговата система от чертички първоначално има конструктивен смисъл, но после само динамичен. Тук обаче не се касае единствено за ритмизиране, а и за чисто субективен образ. Този накъсан „ръкопис” - най-характерният белег на творчеството му, се появява и във вид на вътрешна рисунка – шрафура.

Рисунките на Ван Гог са поучителни примери при рисуването с перо и туш - една от често срещаните техники в комикс изкуството. В тези оригинални рисунки с перо Ван Гог се опира изцяло на изострено чувствено възприятие за ритъма от заобикалящата го действителност. Но именитият художник не копира и не повтаря този ритъм. Той само черпи своите мотиви и изобразителен език. Както в живописта Ван Гог е пределно цветен, към същото се стреми и в рисунките си с перо. Но тъй като рисуването с туш е много ограничено средство за предаване на видимите цветове, художникът се обръща към безкрайното контрастно съпоставяне на щрихите в тяхната динамика. С дълги линии той само оконтурява, а останалото е живописно насищане на контура с къси чертички – щрихи. Тази щриховка е почти апликационна. Забележително е, че Ван Гог много рядко прибягва към пресичания, защото това пречи на динамиката на щрихите. А динамиката за него е била много важна. Вихреното движение на чертички, щрихи и точки, контрастите на тяхната динамика, честотата, разнообразието в начертанията създават определена графическа музика - много изискана и изразителна. При Ван Гог не се виждат ритмично свързване на отделните късове - щрихите и чертичките често контрастират от съседните си части. Този скокообразен ритъм затормозява монолитността на произведението, но въпреки това има и някаква цялостност. Това обединяване в цялостност се постига от повтарящите се напрегнати щрихи, както и от подчертаванията чрез натискане на перото. Така се ражда характерното за рисунките на художника фактурно-цветово решение. Перото в своя път подчертава фактурната материалност на повърхностите на предметите. Пространството пък се изобразява не чрез въздушна перспектива или тон, но с фина контрастна декоративна щриховка. Основа на рисунките е да се покаже разликата на фактурите и цветовете при различните предмети. Много добър образец е известната рисунка „Кафене в Арл”. Тя почти цялата се състои от щрихи с еднаква дебелина, но някои важни места като сенника, мебелите, хората и пр. са подчертани силно. Плътното хералдично небе си личи, че е тъмно синьо, а домът на заден план остроумно подчертава осветения от фенер сенник. Може да се каже, че Ван Гог в рисунките си много се е интересувал от материалната структура на предметите. В цветността си той е близо до хералдичния език - например в рисунката „Лодки на брега”, където златистият пясък е представен чрез точки, а морските вълни чрез хоризонтална щриховка.

Изкуството на Ван Гог е изява на човешкия дух, изгарящ за доброта, за красота и за свобода на творческото въображение. Ван Гог създаде нови форми, изградени от запетаи, лишени от обемност, но отразяващи в образи неговия стремеж към възвисèност и освобождаване от злото.

 

Илюстрация: © Георги Чепилев

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics