Ивет Лолова: "Броеница на щастието"
02.09.2017
Нощем, когато ми се струва че спя, не спя. На ръба на съня умът ми превърта случилото се през годините. Мислите образуват фрагменти – за тъгата и усмивките, за щастието и препятствията пред него.
Думите се превръщат в малки резервоари за сила. Надявам се написаното от мен да бъде полезно и на други, които преминават през лъкатушещите пътища на живота.
"Заедно ще се справим!" – това казват близките ни, когато ни връхлети житейско земетресение (болест, загуба на работа, на любов, на близък човек, парична криза). Не, не става така. Първо всеки сам трябва да се справи – да се хване за косата и да се издърпа от блатото. После сме готови да приемем помощта на другите.
Животът продължава – оригинален и увлекателен. От нас се иска да го изживеем.
ФРАГМЕНТИ
Зад всяка дума има една сълза.
Зад всяка сълза има една усмивка.
Броеница на щастието
Щастието никога не е клише. Всяка негова проява и при всеки човек то е различно. Затова поети, писатели, художници, музиканти, танцьори, дизайнери, фотографи и готвачи не спират да го измислят и да показват на хората различните му проявления.
Щастието прилича на рецептите на Джейми Оливър – всяка е уникална. Днес е захарно, медено, боровинково, локумено. Утре е с портокалови корички, със сусам и с маково семе. Моето е ледено и въздушно газирано. Твоето е в странна комбинация с люта чушка и с черен пипер. Неговото е сладко-кисело, а нейното е горчиво-стипчиво.
Щастието невинаги е идеално. Понякога е грапаво. Друг път е ръбесто. От време на време боде като стебло на роза. Може да се случи да го видите сълзливо. Не се изненадвайте, ако го усетите тревожно, то пак е красиво.
Щастието не е капризно. Вирее както на плодородна земя, така и на твърда скала. Трябват му само зрънце почва, лъч светлина и три капки дъжд, за да цъфне с най-разкошни цветове.
Щастието е непредвидимо. Не винаги се появява на празници. По-често идва ненадейно, потупва ни по рамото и се усмихва. Подава ни едната си ръка, а другата протяга към човека до нас. Сплитаме ръце като зъбчати колела и започваме да се въртим в безкрайна шарена броеница от взаимно щастие.
Намисли си две щастия – едно за теб и друго – за човека до теб. Тогава и двете ще се сбъднат.
Революционери
Болестите са революционерите на живота. Щом се появят, значи е време за промяна. Революционерите не обичат страхливци, лигльовци или кръшкачи. Те не признават думите „не искам“ и „не мога“. Строяват ни като войници в две редици и ни изпращат на най-горещата фронтова линия. Раздават ни каски, пушки, щикове и ни заповядват:
– Бийте се! Стреляйте! Мушкайте! Целете се в сърцето! От този бой зависи животът ви!
Тогава разбираме, че сме силни, смели, безстрашни, храбри, героични, мощни, непоколебими, дръзки. Всичко можем да понесем, да направим, да преборим. Дори това, което преди ни се е струвало невъзможно.
От Щаба казаха да не чакаме грамоти и медали, защото това били рутинни бойни действия.
Жената-аналгин
Дора е жената-аналгин. Кръстих я така, защото с една усмивка лекува банално главоболие. Помага още при черногледство, тъга, тревога и разочарование. Една сутрин ме среща и стреля право в целта:
– Защо си се намусила? Я се усмихни! Не си струва да се ядосваш за глупости.
Смених намусената си физиономия с усмивка и денят ми потръгна.
Дора работи в детската реанимация на една болница, където всички случаи са тежки. Животи висят на косъм. Деца и майки плачат. Чудя се как успява да се усмихва след всяко дежурство и колко ли силно гушка детето си, когато се прибере след работа?
Златни момичета
На нашата улица има липи. Посадени ни са в дълга редица, дърво до дърво, едри и клонести. Разлистят ли се, скриват небето. Повдигаш глава и вместо в синьо, се гмурваш в зелено море.
Липата цъфти от средата на юни до първата седмица на юли. Когато нашите липи цъфнат, минаваме отдолу и дишаме, дишаме – все едно сме на природна ароматерапия.
С Мила имаме и друг номер. Чакаме липата да започне да прецъфтява и издебваме някой ветровит ден. Тогава заставаме под едно дърво и си затваряме очите. Цветчетата се сипят върху нас като златен дъжд. Полепват по косата, по кожата и по дрехите ни. Ако отворим уста, златото полепва по езика ни и можем даже да го глътнем.
Също като в приказката „Златното момиче“, в която бабата магьосница изкъпва мързеливата девойка в катранената река, а работливата потапя в златната вода.
Това е малката ни женска тайна, спа процедурата, която правим редовно всеки юни. После цяла година сме прекрасни и добри – истински златни момичета.
Ето още едно доказателство, че животът е приказка, а приказките са огледало на живота. Живот и приказка са скачени съдове, които непрестанно се преливат един в друг.
Обърках се: герои от приказка ли сме или ние пишем приказката?
Смяна на ролите
Ето че дойде ред на моята майка да се разболее. От няколко месеца обикалям с нея болниците. Още няма диагноза. Преди седмица пак бяхме на лекар и понеже много компетентно и сбито обяснявах изследванията и оплакванията ѝ, без да се запъна на нито един термин, докторът ме попита:
– Вие сте колега, нали?
Аз отвърнах първосигнално:
– Не, аз съм майката. Извинявайте, обърках се. Аз съм дъщерята.
Майка ми прихна да се смее. На мен също ми стана смешно, обаче стиснах зъби и се сдържах.
Грешката е вярна, наистина на дъщеря ми съм майка, а на майка ми съм дъщеря, но често в един ден или в една минута играя едновременно и двете роли.
Когато родителите ни остареят и започнат да се нуждаят от помощта ни, неизбежно ролите ни се сменят – детето става майка, а майката – дете.
Фрагменти от дебютната книга на Ивет Лолова "Броеница на щастието",
Изд. Скалино 2017
Редактор: Жюстин Томс
Коректор: Емилия Миразчийска
Оформление на корицата: ABC Design & Communication
Предпечат: Иван Патев
Със съдействието на изд. Скалино, Емилия Миразчийска и Ивет Лолова.
Още в рубриката НОВИ КНИГИ
© Христина Мирчева