Живка Иванова: "Miss Stein and the Artists of the round table" - "Оценяване на видовете"
12.09.2017
Поезия с въображение и усет към мистификацията; с език, образност и мисъл, които я правят модерна в класичния смисъл. Текстовете се разгръщат сякаш без всякакво усилие, въвличат в онова поетично, което с лекота споменаваме, но рядко действително срещаме. Оригинално и стилово издържано писане.
Елка Димитрова
Става въпрос наистина за оцеляването на животинските видове и оценяването на тяхното значение като такива от смятащия се за най-висш животински вид – човека. Но въпросът за поетичното оценяване е нещо съвсем друго: за мен в поезията трябва да оцеляват /и да се оценяват/ онези поетични видове, които са най-близки до душевната нагласа на човека въпреки годините и обществените строеве. Шекспир е оцелял и е оценен най-високо 400 години след като е творил. Надявам се Иван Методиев, Биньо Иванов, Георги Рупчев да бъдат ценени и в идващите столетия.
Живка Иванова в интервю с Роза Максимова, в-к Компас
Miss Stein and the Artists of the round table
ако си облечеш вечерна рокля
и притичаш в дъжда
често вали в Париж
от малкия павилион до ателието
Алис те съветва да не се притесняваш
че си мокра
да не бива да се притесняваш
защото стопаните и повечето гости
не го правят
ще те посрещне една кошница
разсипала своите ябълки
около лъскава тъмна бутилка вино
какво друго
французите обожават вино
и един сладкиш който чака да бъде опитан
с много правилни пропорции
като представите на Сезан
за кръг квадрат и триъгълник
един едър младеж
казал сбогом на оръжията
но останал залепен за спусъка
до последното ритане на двуцевката
още ненаясно че от загубените
ще покълнат една ината и силна мерлина
и един още по-инат и по-силен старец
дама със зелена ръка червена коса и синя шапка-лале
ще те гледа зелено
докато чака своя Матис – обожаван от стопанката
и недолюбван от Елен изключителната готвачка
която няма да сервира суфле защото господин Матис
си е позволил да пита прислужницата
какво ще има за вечеря
а един французин не може да постъпва така
мистър Фицджерълд разклащащ леко своята чаша
пълна наполовина с нежна нощ
може би в съответствие с
нежните копчета на стопанката
нейният опит да рисува словесни портрети
като кубистите
о кубистите
мосю Пикасо
е довел госпожиците от Авиньон
розовите госпожици от Авиньон
на които все още всички части са си на мястото
само малко ъглести
и въпреки кучешките физиономии на две от тях
и кафявия портрет на мис Стайн
на който тя не си прилича
но ще си заприлича
чуват се и песните от Пиза
но това става по-късно
когато за приятеля, предания мистър Паунд
„океанът потича обратно”
и първата песен се запечатва
на късче оръфана тоалетна хартия
попила жегата на металната клетка
в лагера за военни престъпници
и сега има лагери
и не се знае кои са точно престъпниците
в повечето случаи те не са в клетката
и не пишат песни
не се стъписвай
пред късите крачета на Пти Бижу
граф Анри дьо Тулуз Лотрек
и лигата потекла от устата му
защото той е повел оранжевата ослепителна
Жана Аврил в черни чорапи и черни ръкавици
над лактите гъвкава плуваща в дантелите
на своя безсрамен кан-кан
няма нужда да изброявам всички гости
те всички са поканени на кръглата маса
всеки срещу своето творение
и два пъти се налага да се сервира хляб
а когато опознаеш французите
е тук има и някои нефранцузи
така казва Алис
ще разбереш
това е знак че са доволни
и може би това ателие на улица дьо Фльорюс
е за временно ползване
французите вечно строят такива сгради
казва Алис
и после ги рушат но
„човешката природа тук е така вечна
че французите”
а защо не и обитателите на това ателие
„могат да си позволят да бъдат временни
колкото си искат
с техните сгради”
а и мис Стайн
колекционира по-скоро гении
отколкото шедьоври
Фото: Светла Гунчева
Стихотворението е от новата поетична книга на
Живка Иванова "Оценяване на видовете"
Изд. Фабер 2017
Редактор: Катерина Стойкова
Художник: Ива Николова
Предстоящи премиери
*26 септ. 2017 от 18.30 часа в арт галерия "Маркони", Варна
*Октомври 2017 година в галерия "Резонанс", Пловдив
Живка Иванова в "Диаскоп":
© Христина Мирчева