по заглавие   по съдържание

Живка Иванова: "Левон и рибата"

28.09.2017
Снимка 1
 
Левон и рибата
 
Левон
настъпва вълните
по меките гушки
и носи риба
рибата е голяма
и перленосиня
Левон я носи под мишница
стиска я здраво
чака го Орженика Матилда
ще направи чорба
никой не прави чорба
като Орженика Матилда
с копър шафран  и със целина
с чесън портокал и зехтин
с бяло вино девесил и мастика
а Левон ще я гледа
ще танцува лимоненожълтата рокля
покрай коленете й
обли с трапчинки
и Левон ще е сит
преди да е станала гозбата
ще я поиска Левон
ще я поиска от татко й
но първо да занесе рибата
едноокото слънце го следва
озверяло и гладно
дърпа брега
под краката му
и си забива златните ноктенца
под изпотената риза
и му кълве от рибата
няма да я даде Левон
носи я за Орженика Матилда
само как пее името й
и как й се плъзгат къдрите
по соления изгрев
ще я поиска Левон
ще я поиска от татко й...
 
мамо онзи дядо се учи да плува ли...
 
гей+ша
 
тя
може да напише история на мъжа
със спънати букви
гримирани в бяло
мъжът
този добре опакован бонбон
трябва да се разгъва дълго
понякога
станиолът e остър
наранява ръцете и
и задната част на шията
негримирана и незакрита от кимоно
тя методично събира разпиляни
мечове страст чест и кошмари
и ги запарва с умерена нежност
на фина чайна церемония
бонбонът се има
за най-вкусния
докоснал неб(ц)ето и
тя не го опровергава
защото е „ша”
и ароматните пръчици
изгарят
за точно определено време
 
 
*****
 
какво да правиш с един стол и...
„не можеш да събереш един стол и две ябълки...”
                                                            Clarice Lispector
 
можеш
ако прикачиш
на един зелен стол две сини ябълки
за криле
и го пуснеш да пърха
в лилаво небе
би бил художник тогава или дете
ако изкорениш ябълките
сковеш два нескопосани стола
и ги оставиш да гният
в дъжда
заедно с първия
докато съзерцаваш
чистотата на капките
тогава вероятно
ще си палач
а можеш
да седнеш на стола
сред претъпканата си къща
да захапеш едната слънчева ябълка
докато сладкият сок
покапе по голите ти зърна
а другата
да закрепиш под лявата гръд
и да се молиш
стрелецът да не пропусне
тогава
със сигурност
си жена.
 
прераждане
 
баба ми
се преражда
тя не е чела Шекспир
за да знае че целият свят е сцена
и всички мъже и жени излизат и после слизат от сцената
нейният свят опира до ягодовата нива
до съседния град където я отнасяше облият
като изтъркана гумичка рейс
или ижето със кош на дядо
а веднъж я изпратили по моредо Одеса
като награда
баба е храбра жена и не повръщала
нито когато морето подхвърляло кораба
нито когато я канели
кушай кушай с черен хайвер
вече не гледа крави
нито кози
гледа ни с укор когато заключваме
двете дворни врати
и отива да си играе с тревата
и със мотиката
/ако сме я забравили незаключена/
все по-близка й е земята
скоро ще почне да пълзи
и ще ни трябват памперси
снощи каза че ще ни наколади на тейко си
дето не й даваме да гази из вадата боса
а очите й стават все по-бели
и по-невиждащи
като на новородено
дали няма да се превърне в къртица
мъничка черна и сляпа
и да си рови в градината
но как ще излиза тогава
да ме погали

 

Стихотворенията са от новата поетична книга на
Живка Иванова "Оценяване на видовете"
Изд. Фабер 2017
Редактор: Катерина Стойкова
Художник: Ива Николова
 

 

Живка Иванова и "Оценяване на видовете в "Диаскоп":

 


 

© Христина Мирчева

Снимки и колаж: © Диаскоп