Георги Чепилев: "Комиксът "Козет" на Рафаел Марчело по Виктор Юго"

Първа публикация: 13 май 2013 година

Великият писател Виктор Юго в романа си „Клетниците” излага своите социални идеи и се явявя страстен застъпник на бедните и страдащи в обществото. Това се разбира още от самото заглавие. Писателят се бори с перо за премахване на страданията и нищетата. Книгата съдържа ред картини, които рисуват пред нас светлите и тъмни страни на човешкия живот: егоизма на задоволените, бездушието им пред мизерията и неправдите в контраст с добросъвестността и любовта у беззащитните.

В България „Клетниците” в картини се публикува още от първи брой на издание „Чуден свят” (6 Юни 1940 г.). Илюстрациите са на А.Ранхнер.

Ето част от съобщението:

„Обръщаме внимание на читателите да следят редовно класическото творение на Виктор Юго. В следващите броеве ще има покъртителни сцени! Като на филмова лента се движат пред вас образите на Жан Валжан, Козета, Гаврош, Тенардие и др. Клетниците трябва да се прочете от всеки грамотен човек...Клетниците в картини е изключително събитие за нас”.

Интерес към творбата на Юго има и френското издание “ Pif ”, което в брой 711 отпечатва епизода „Козет”, илюстриран от Рафаел Марчело. У нас  този именит художник е добре познат - негови творби са превеждани и публикувани - в град Русе, например, на изложбата „Над Дъгата” се появи колекция от оригинали.

Композиции със социални мотиви се срещат в редица творби на Марчело. Но в „Козет” те пронизват цялата творба и се обединяват в едно цяло. Обединяващият фактор в този комикс е блестящия метал, елемент на стихията „огън”. Предметите така са подредени от художника, че сред най-забележителните са блестящите металически: куки, вериги, колела на каруца, шишове за плетене, решетка на прозорец, обръчи на бъчви и ведра, легени, тигани, канчета, гвоздеи и пр.

Всички те подчертават  преобладаващите в света на героите „мраз и омраза”.

За характеристиката на отрицателните герои художникът използва груби характерни изрази – неприятно стърчащи косми на Тенардие и непропорционално голяма глава върху къса шия на ханджийката.

С пропорциите си тези герои напомнят за класическите алегории от „Седемте смъртни гряха” – скъперничество, завист, гняв, ленност и т.н.

Малката Козет има късмет, че е необходима за грубата работа в хана. Оставена от три годишна за отглеждане в ханчето при жестоко и безскрупулно семейство въпреки лишенията и мизерията на майката, тя е просто слугинче. В нравът на Тенардие е да изхвърли детето, без да се помайва, щом секнат парите.

Козет се различава от външния вид на ханджиите. Художникът фокусира предимно вниманието върху спокойното ù лице и експресията на ръцете – тя мие пода, носи ведро с вода или пране, мете, през свободното време плете под масата без покривка. Възнаграждението ù затова са шамари, камшик, подигравки, грубо блъскане и пр. Но Юго награждава Козет за страданията, прилежанието и търпението.

Всеки кадър в творбата на Марчело е сюжет с възпитаващи качества, необходими във всекидневния живот и бит.

В комикса костюмите, обстановките и предметите имат освен битов план и втори символически смисъл. В пейзажа това са сухи клони и извити стволове; пътеката към начупения бряг на реката и др. От животните художникът показва котка, лешояд и коне. Из архитектурните детайли правят впечатление катурнатата фирмена табела на хана; тясната уличка с множество фигури, която през погледа на Козет изглежда широка със сергиите, куклите и огледалата като съновидение с вълшебни феи; мрачният интериор в хана и т.н.

Превъзходно е дадена сцената „Майка с деца”. Още при въвеждащите кадри Марчело разкрива отношението на ханджийката  към своето и чуждото дете. Своето сресва с любов до бъчва с метални обръчи, а Козет получава плесница след изнурителен труд.

На Бъдни вечер, когато в хана съпругът пие с гостите си, а съпругата наглежда вечерята, идва един каторжник, станал милионер, но не с пари, а с пробудена съвест. Козет, както винаги, се е сгушила под масата близо до огнището и плете, когато той като Дядо Коледа идва с най-голямата кукла в точното време. Както е при вълшебните приказки и нещо повече – коледните чудеса не ще свършат до тук. Валжан щедро обсипва детето с натрупалата се през годините любов. На нея Козет отговаря със също толкова топла и всеотдайна обич.

Редом с плеядата вълнуващи детски образи в творческия свят на Юго присъстват и големите проблеми на човечеството.

В предишни статии на „Диаскоп” е написано, че комиксът от издание „Чуден свят” ни изправя пред темите за глада, жаждата, страданията и пр. нещастия, изпълващи живота на хората. Юго иска да се стори нещо в тая посока, да се признаят те за зло и да предизвикат дейност за тяхното отстраняване. Тази оценка и дейността, която следва от нея определят поведението на човека към другите. Без личности няма общество; без обществото се губи и самата личност. Поведението, насочено към създаване на условия за материално благополучие на другите е възвишена цел. Много от тези въпроси са вълнували и вълнуват и днес, но не са поставяни или ако са поставяни, не достигат днешната изостреност и болезненост.

Ето защо е важно да се очертаят плановете на бъдещето социално строителство, да се поставят идеали и да се потърсят средства за тяхното осъществяване. Това е пътят към самосъзнание, просвета, културно и материално творчество. Иначе като Хамлет все ще казваме:  думи, думи, думи...

Паметно ще е за учащата българска младеж да имат български превод на този изключителен комикс от Рафаел Марчело.

Албум от комикса на Рафаело Марчело "Козет" тук

© Христина Мирчева