Плутарх: "Доблестта на жените" - "Нравствени съчинения. Забележителни дела и думи"

Очаквайте в поредицата Libri legendi на изд. Ерго "Нравствени съчинения. Забележителни дела и думи " от Плутарх!

"Въпреки че Плутарх залага в тях претенцията за историчност, тези афоризми, анекдоти и дори кратки есета носят заряда на етнокултурна характеристика. Те ни позволяват да надникнем в най-скритите кътчета на гръцкия, римския и варварския характер с техните добродетели и пороци, със забележителни примери за приятелство и любов, воинска доблест, уважение към равностойния противник, чувство за чест и достойнство и какво ли още не. Затова не е учудващо, че към тях се обръщат много поколения европейци, които ги четат и имитират", казват за книгата нейните преводачи.

С подкрепата на Програма "Творческа Европа" на ЕС

Доблестта на жените

Ние с Тукидид[1], Клея[2], не сме на едно и също мнение за добродетелността на жените. Той заявява, че най-добрата жена е тази, за която се говори най-малко от външни хора, било за укор, било за похвала, и смята, че както тялото, така и името на добрата жена трябва да е затворено вкъщи и да не излиза навън. Горгий[3] ми се струва по-изтънчен, защото настоява не външният вид на жената, а нейната славата да бъде известна на мнозина. Изглежда най-добре е установен римският обичай, който разрешава подобаващите публични възхвали на жените, както на мъжете, след като те починат. Затова, след като почина Леонтида[4], най-добродетелната жена, и тогава веднага имахме с теб дълъг разговор, който не беше лишен от утешението, което може да предложи един философ. И сега, както пожела, ти написах допълнително останалото от нещата, които се разказват за това, че добродетелта на мъжа и жената е една и съща. То съдържа построено на факти историческо изложение, а не е съчинено за наслада на слуха. Ако в убеждаващия аргумент има и приятен елемент в следствие на природата на примера, разказът не избягва прелестта, която подпомага доказателството, нито се срамува

както казва Еврипид. Така той вплита убеждението в любовта на душата към красивото.

Хайде, ако казваме, че живописта на мъжете и жените е една и съща и представяме такива творби на жени, каквито са оставили Апелес, Зевксис или Никомах[6], нима човек би ни упрекнал, че целим повече да се харесаме и да очароваме, отколкото да убеждаваме? Аз не мисля.

Какво друго? Ако показваме, че поезията или гадателското изкуство не е едно при мъжете и друго при жените, а е същото, и сравняваме песните на Сафо[7] с тези на Анакреонт[8] или предсказанията на Сибила[9] с тези на Бакид[10], ще може ли някой да обвини справедливо изложението, защото води слушателя към убедеността, докато той се радва и се наслаждава? И това не бихме казали.

Всъщност няма друга по-добра възможност да проучим приликата и разликата между женската и мъжката добродетелност, освен като съпоставяме жизнен път с жизнен път и дела с дела, както правим при творбите на голямото изкуство. И като обсъждаме дали имат един и същ характер и вид, що се отнася до най-важното им общо свойство и сила, склонността към велики дела на Семирамида[11] и на Сезострис[12], интелигентността на Танаквил[13] и на Сервий[14], твърдостта на духа на Порция[15] и на Брут[16] или на Пелопид[17]и на Тимоклея[18].  Защото заради природата си добродетелите приемат като собствена окраска някакви други разлики и се оприличават на лежащите в основата им обичаи и на темперамента, възпитанието и начина на живот на хората. Ахил[19] е смел по един начин, а Аякс[20] по друг. Мъдростта на Одисей[21] не е еднаква с тази на Нестор[22], нито Катон[23] е справедлив по същия начин като Агезилай[24], нито Ирина[25] обича мъжа си по същия начин като Алкестида[26], нито Корнелия[27] е благородна по същия начин като Олимпиада[28]. Въпреки това обаче нека не създаваме много и различни мъжества, мъдрости и справедливости, ако само индивидуалните различия не отклоняват нито една от тези добродетели от собственото ù определение.

Засега ще пропусна онези случки, които са прекалено известни и за които смятам, че със сигурност имаш сведения и си научила, докато си чела книги. Ще направя изключение само за някои достойни да бъдат чути епизоди, ако са убягнали от вниманието на тези, които са разказали преди нас общодостъпните и направени публично достояние истории.

***

Тимоклея

Теаген от Тива, който хранел същите чувства и мисли за родината си като Епаминонд, Пелопид и другите най-достойни мъже, бил повален заедно с общата съдба на Гърция в битката при Херонея, и то когато вече бил надвил и преследвал противника. Именно той бил този, който на нечий вик: „Докъде ще ни гониш?“ отвърнал: „До Македония!“ След смъртта му останала само сестра му, живо свидетелство за природната добродетел на техния род, която го направила велик и прославен мъж; само че на нея се паднало да вкуси от плодовете на доблестта си, за да понесе по-леко своя дял от общите беди.

Когато Александър превзел Тива и войниците му се втурнали едни насам, други натам да плячкосват из града, в къщата на Тимоклея нахлул един човек, лишен от приличие и милост, свиреп и глупав. Той командвал отряд от траки и бил съименник на царя, но по нищо не приличал на него. Без да се посвени нито от произхода, нито от начина на живот на тази жена, той се напил и след вечеря я накарал да спи с него. И не спрял дотам, а почнал да пита за сребро и злато, дали няма скрито някъде, като ту заплашвал да я убие, ту обещавал да я задържи завинаги като съпруга. Тя се възползвала от дадената възможност и казала: „Де да не бях останала жива, а да бях умряла преди тази нощ, та като изгубих всичко, поне щях да запазя тялото си неосквернено от насилие! Но след като стана, каквото стана, щом по божията воля трябва да те смятам за свой покровител, господар и съпруг, няма да те лиша от това, което ти се полага, защото виждам, че самата аз съм изцяло в ръцете ти. Аз имах накити и сребърни съдове, имах и малко злато, и пари. Когато превземахте града, накарах прислужниците да съберат всичко и го хвърлих или по-скоро го скътах в един пресъхнал кладенец, за който малцина знаят. Отгоре има капак, а наоколо расте гъста гора. Вземи ценностите и нека ти донесат щастие, за мен пък ще бъдат свидетелства и доказателства пред теб за заможността и блясъка на моето семейство.“

Като чул това, македонецът не дочакал до сутринта, а веднага се отправил към това място, воден от Тимоклея. Наредил да заключат градината, та никой да не разбере, и слязъл долу, както бил по хитон. Зловещата Клото[29] го водела към възмездие от ръката на стоящата горе Тимоклея. Щом разбрала по гласа му, че е стигнал дъното, започнала да хвърля камъни – много от тях донесла сама, много от по-големите дотъркаляли прислужниците, докато го пребили и го затрупали.

Когато македонците научили за станалото и извадили трупа, вече била издадена заповед да не се избиват повече тиванци, затова заловили Тимоклея, завели я при царя и докладвали за дръзкото ù деяние. Той доловил нещо достойно и благородно както в изражението на лицето ù, така и в спокойната ù походка, и най-напред я попитал коя е. Тя отговорила напълно невъзмутимо и безстрашно: „Брат ми беше Теаген, който загина при Херонея, докато водеше войска и се сражаваше срещу вас за свободата на Гърция, за да не ни сполетят такива беди. Но след като ни сполетяха унижения, недостойни за нашето потекло, не бягаме от смъртта. И може би е по-добре да не преживея още една такава нощ, ако ти не сложиш край на това.“

Най-добросърдечните от присъстващите се просълзили, но на Александър и през ум не му минало да съжалява жена, която е толкова над това. Удивен от доблестта и от думите ù, които сериозно го били засегнали, наредил на командирите си да внимават и да следят в достопочтените домове да няма повече подобни безчинства, а Тимоклея заедно с всичките ù роднини пуснал на свобода.