|
Професор Владимир Кршиванек е председател на Съюза на писателите. Член на Чешката секция на международния ПЕН-клуб, на чешки литературни и научни организации. Поет, литературен историк и критик, близък приятел на България.
Бил е продавач в антиквариат, учител в основно училище, библиограф в Института за чешка и световна литература, главен редактор на списание за млади автори “Инициали” (“Iniciály”), главен асистент, доцент и ръководител на Катедрата по бохемистика в Педагогическия факултет на Карловия университет. Преподавал е творческо писане в Литературната академия (Частно висше училище “Й. Шкворецки” в Прага), история на чешката литература на ХІХ в. в Техническия университет в Либерец.
Като литературен историк и критик неговите изследователски интереси са в областта на чешката литература на ХІХ и ХХ век, най-вече на поезията: романтизъм, творчеството на Маха и Ян Неруда, поезията от края на ХІХ век (К. Томан, Ф. Гелнер, декаданса и символизма), поетите класици на ХХ век (Хора, Сайферт, Холан, Хрубин) и поезията след Втората световна война. Има изследвания и в областта на сравнителното изучаване на славянските литератури, предимно на чешко-българските литературни паралели.
Сътрудничи на списание „Славянски диалози”, основано от доц. д-р Жоржета Чолакова, което се издава в Пловдив от 2004 г. и е първото по рода си славистично периодично издание. На доц. Чолакова е и заслугата за първата среща на българския читател с поезията на Владимир Кршиванек през 1997 г., когато излиза стихосбирката му „Завещания” под заглавие „Тестаменти” в превод на Жоржета Чолакова.
За поезията Кршиванек скромно споделя: „Зная различни дефиниции на поезията, но не мога да определя какво е стихотворение. Пред реалността на истинското стихотворение винаги заставам в смирение; смутен от тайната на последователно изявяващите се значения, отдаден на споделеното чувство, понесен от вълните на ритъма, мелодията и интонацията, поразен от внушението на образа.”
И един последен щрих към образа на поета: роден е на 7 май 1951 г. в Колин на Елба. Като дете живее в Пекин, а после и в Хавана, където баща му е представител на чешки промишлени обединения.
Ето и някои от произведенията на проф. Владимир Кршиванек.
Монографии и стихосбирки:
Автор на монографии за Неруда (Jan Neruda, 1983), Маха (Karel Hynek Máchaс, 1986), Холан (Vladimír Holan básník, 2010); на литературоведски изследавния върху чешката поезия (Býti básníkem v Čechách. Studie a eseje o české poezii od Máchy po dnešek, 1999; Kolik příležitostí má báseň. Kapitoly z české poválečné poezie 1945–2000, 2009). Редактор е на сборниците Jan Neruda 1991 (1992), Автентичност и литература (Autenticita a literatura (1999), Стихотворението на моето сърце. Поезията като израз на личността (Báseň mého srdce. Poezie jako výraz osobnosti, 2005), Чешки декамерон (Český dekameron. Sto knih 1969–1992), на студиите за поезия в История на чешката литература 1945–1989 (Dějiny české literatury 1945–1989, I–IV, 2007–2008). Автор на предговори към изданията на Камил Беднарж и Франтишек Гелнер. Превежда от английски.
Автор е на стихосбирките Пускане на гълъбица (Vypouštění holubice,1982), Голи дървета (Nahé stromy, 1985), Камъни от песни (Kameny písní, 1990), Тестаменти (Testamenty, 1999), Пейзаж с торсове (Krajina s torzy (2001), Рисунки с туш (Tušové kresby (библиофилско издание, 2003), Натюрморт с лански орехи (Zátiší s loňskými ořechy (2004), Болка (Bolest, компактдиск с музицирани стихове, 2009), Пиячи на меланхолия (Pijáci melancholie, 2009).
На 12 април 2011, ден преди премиерата в Чешкия културен център, проф. Кршиванек гостува и в галерия "Жорж Папазов", където се състоя премиерата на неговия поетичен сборник "Есенна сянка на любовта" в превод на Димитър Стоянов. Книгата беше представена от доц. Жоржета Чолакова.
текст: Христина Мирчева
снимки: Личен архив
|