по заглавие   по съдържание

Отново за критериите: ГЕОРГИ ЧЕПИЛЕВ: "НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРАВИЛНИК ЗА ОЦЕНКА НА БЪЛГАРСКИ КОМИКС ТВОРБИ"

21.10.2017
Снимка 1

 

Разговор на Христина Мирчева с Георги Чепилев по повод необходимостта от правилник за оценка на българските комикс творби. 

Първо издание: 25 април 2017

 

Клуб по фантастика, евристика и прогностика "Аркадий и Борис Стругацки" и Младежки дом, гр. Пазарджик обявяват съпътстващ конкурс за фантастичен комикс. Поканен сте като представител на "Диаскоп" за член на журито при оценяване на комиксите. Прави впечатление, че у нас през последните години започнаха да се появяват конкурси за комикс. Какви са критериите за журиране на комикс произведение?

Не зная. Това зависи от организиращите и журито, тъй като днес нямаме у нас авторитетна комикс институция. Редно е обаче участващите предварително да бъдат известени за необходимостта внимателно да преценяват различните аспекти, които в обща връзка ще доведат до максималната възможна оценка. Но принципът на демокрацията е: всеки за себе си, а Бог за никого. Т.е. строи се без всякаква метафизика, върху свобода и равенство. При това равенството се разбира само формално, като всеобщо изравняване пред закона, което означава само възвръщане на естественото неравенство. Във връзка с това свободата се оказва нееднаква за всички.

Значи преобладава субективното мнение. Наскоро слушах изказване по телевизията, че по време на социализма комикс страницата се заплащала според броя на кадрите, с оценка на кадър подобно на една илюстрация. Нямало ли е тогава установени критерий за комикс творби?

Аз съм рисувал три комикса за издание „Чуден свят” на Народна младеж и съм получавал хонорари веднага след одобряването на произведенията. Съществуваше към издателството художествена комисия, съставена от немалък състав специалисти.Те се водиха от указания от базови елементи и в съответствие с тях оценяваха. Що се отнася до цена на кадър еднаква като илюстрация, от практиката ми през този период, цифрите не съвпадат. Илюстрацията във вестник се заплащаше от 15, 20,25 до 30 лв. Веднъж само съм получавал 35 лв., това беше старта за заслужили художници, които за илюстрации на определени празници получаваха понякога около 50 лв. А оформление на корица на книга в издателство (напр. „Христо Г.Данов”) струваше 200 лв. Моите комикс страници бяха оценявани от 200 до 280 лв., когато средната месечна заплата бе около 140 лв., а минималната - 120 лв. Оценката на страницата  може да е зависила понякога от броя на кадри, но се отчиташе и сложността при изпълнение и може би художественото въздействие. Както казах, съществуваха критерии за оценка. Няколко пъти съм присъствал за кратко в такива художествени съвети, оценящи комикс творби и  впечатлението ми  е, че комисията от специалисти се водиха от развити принципи за уравновесено оценяне. Някои от тези принципи съм чул в заседанията, но като се замисля много може да се възстанови от забележките, с които трябвах да се съобразявам при коригирането на необходимото. Най-скъпо оценени мои страници достигнаха 280 лв, а една от тях имаше само 5 кадъра, докато бях представил и страници с 12 кадъра. Все пак аз тогава бях 18 годишен, незавършил Художествена академия, възможно е изказването, за което питате, да се отнася или за илюстрация към книга или за заслужил социалистически художник. Не зная оценките на другите комикс художници през това време. В по-малките вестници илюстрациите се заплащаха с 10-15 лв.

За съжаление става ясно, че днес няма разработен специален правилник за оценка на български комикс произведения. На какво да се облегнем в този хаос?

Времето, в което живеем е епоха на халюцинации. Умът на човека не може да му хване краят. Ето защо задачата на една история на българския комикс не трябва да се изчерпва с това „какво се е случило”. Тази история трябва още да разкрие и покаже смисъла на случващото се или на станалото.

В началото споменахте, че принципът на демокрацията е „всеки за себе си” и още, че „свободата и равенството не са еднакви за всички”. Политиката има ли някакво влияние върху развитието на българското комикс изкуство?

Изменението на историческата система и целия светоглед води до смяна не само на жанровите, стиловете, но и типа изкуство. А демокрацията започва да се разлага, но с тази разлика – разлага се не просто една от държавните форми, а самото държавно общежитие. Формалната свобода и формалното равенство, свързани с материализъм и капитализъм създават нова социална йерархия – господства на плутокрацията. Тя подчини правителства, парламенти, партии, печат и медии, литература, изкуство. Така демокрацията стана политическо оръдие на диктатурата на парите. За запазване на демократична привидност плутокрацията започна да прибягва към демагогия. Ето защо малко може да се очаква от държавата за подпомагане развитието на българските комикси. Жалко, че анализ и съпоставяне на фактите свързани с оформяне на основните периоди на българските комикси, досега не е направен. Едни такива наблюдения биха имали значение към въпроса за синтеза на периодите на българските комикси. Не е лека задачата да се направи синтез на напълно разделени възгледи принадлежащи на съвсем различни групировки. Предстои ни да се ориентираме в най-съществения и сложен въпрос относно българското девето изкуство.

Ако се задълбочим в това ваше мнение, означава ли, че българските комикси се разделят на монархически, комунистични и демократични?

Точно на това искам да се фокусираме. Държавата се състои от територия, население и власт. Когато говорят за гибел на държавата, очевидно разбират властта: териториите като такива не изчезват. Пък и населението никога напълно не изчезва. Затова и съвременната държавна криза е собствено само криза на властта.  Какво нещо е държавната власт? Ако вземем това понятие строго реалистично, без метафизика, то се свежда до това, че на определена територия едни хора заповядват, забраняват и позволяват, а други (мнозинството от населението) повече или по-малко без съпротива им се покоряват. Друг важен въпрос – „На какво се крепи властта?” Държавната власт само тогава е действителна, когато се ползва с авторитет и разполага със сила. Авторитет и сила това са двете основи на властта. Едната е духовна, другата материална. Когато властта губи авторитет и сила, това значи, че тя отпада. Същността на авторитета се свежда до това, че едни хора гледат на други като на висши същества, носители на особено и почитано начало. Където има авторитет, там има йерархия. Но йерархията трябва да бъде основана не на външно принуждение, а на вътрешно убеждение. Властта е авторитетна тогава, когато са авторитетни нейните органи.

Наистина причината за падането на монархията е духовна – тържеството на такъв мироглед, за който монархията е неавторитетна, мироглед който не признава йерархия. Но защо Франция осмива навремето своите крале, сега осмива негово величество депутата в цялото му нищожество. А в демократични страни с развит политически живот депутатското звание е станало професия, макар не много почитана?

Много мъчно се задържа и създава авторитет на президентската власт, тази републиканска поправка на монархията. Президентът почти всякога се счита безволна кукла, или има много власт, но малко авторитет. То е авторитет предимно за четири години, авторитет не толкова на държавата, колкото на победителките в президентските избори партии. Влизайки в президентството президентът винаги е очернен от почти половината население. Такъв е авторитетът на държавната глава. Какъв е авторитетът на парламента? Идеята за парламента беше величава, когато от него се очакваше само законодателство за издаване, провъзгласяване на вечни, непоколебими истини за реда в личния и обществен живот на хората, и когато вярваха, че в него се осъществява представителството на целия народ, като единно цяло. Но вярата в неизменни закони изчезна. Законът получи формален смисъл на разпореждане, одобрено с налично в парламента мнозинство от депутати. Законодателството издребня, издребня и законодателят и от парламента се посипа кадаиф. Представителство на целия народ се оказа представителство на партии. И парламентаризмът се оказва законодателно засилване на една партия до заместването и с друга. Фактически управляват и законодателстват министрите и в крайна сметка, стоящите зад техния гръб партийни комитети.

Какво общо има казаното с проблемите на българските комикси и липсата на критерии за тяхната оценка?

Както днес няма такъв принцип, който би поставил депутата йерархически по-високо от обикновения гражданин и би извикал почит към неговия авторитет (още повече, че съвременната политическа партия не е нещо повече от частно предприятие за заемане на властта и всички свързани с това изгоди), подобно е и в българската комикс кухня.

Преди малко казах  по какъв начин демокрацията стана плутократическа олигархия, подправена с демагогия. И както само богатите влизат в царството на демокрацията, така често и журитата, от липса на Специален правилник за оценка, обработват резултатите чрез разни фокуси.

Вие, макар че първи у нас публикувахте 30 статии за комикс изкуството още през златните години на социализма и сте сътрудничели в специализираните тогава издания, не участвате в „Първата национална комикс изложба”. Доколкото си спомням от вестник „Марица” нямаше представител на Пловдив. Имаше ли прозрачност в журирането тогава?

Изглежда е имало много прозрачност, след като (макар да не ми бе по сърце, но заради пловдивските подрастващи) изпратих поисканите кадри от дебютния ми комикс в „Чуден свят”, приет от десет членна художествена комисия и хоноруван. Освен това част от същите материали са положили началото в България на изложбената дейност за комикс изкуство. През 1986 година, в официално годишно изложение на СБХ, т.е. преминали са още един изпит, факт отразен и в медии. Пак от същите кадри бяха избрани и от международната комикс енциклопедия „Lambiek”, което може да се види и днес. Освен това 8 от тези кадри са отпечатани в първата българска статия за комиксите “Изкуство ли е комикса?” с пояснение, че съм бил сътрудник и в списание „Дъга”, тъй като по онова време вече бях изпитван лично от Георги Гаделев.

И тези материали, макар интересни като история, не са допуснати до организираната изложба, защото е имало много прозрачност?

Ами когато нещо е много прозрачно, то също не може да се види. Аз не разбрах и никъде не прочетох за критериите, послужили при отхвърляне на едни или други творби.

Както споменах, на мен не ми беше по сърце да участвам в тази изложба. Считам комиксите от епохата на комунизма за отцепнически като с това обаче не подценявам тяхната художественост. Обаче тъй като днес не виждам никой от състава на тогавашните художествени комисии, а само някои художници изпълнители, мога да приема техен колегиален съвет само, ако имаме някаква договореност.

След дългия тоталитарен сън бе настъпило дълбоко разстройство в живота на българските комикси и почти никой от тези художници не продължи последователно да развива това изкуство у нас. И моята последна (тридесетата) статия, която отпечатах в пловдивски официален вестник по история на комиксите е от 1994 г. Тъй като след това драматично зейна пропаст, аз също преустанових публикациите. Обаче, макар и нескромно, ще кажа, че тези статии са забележително явление в българското комикс изкуство, откриха възможност за ентусиазъм при възраждането му. Не с оглед моя изява казвам този факт, но важното е да се използва, тъй като тогава се изказаха възгледи, описващи комиксите като изкуство (и се отпечатаха в български официози  -  25 години преди наистина те да започнат да се наричат девето изкуство. Не трябва да се вменява във вина това, че в тези статии  не са обхванали всички възможни последствия от изложените разсъждения. Трябва да се има пред вид времето от 1987 до 1989 година, когато се публикуваха в Пловдив – че бе режим на комунизъм, т.е. твореше се в нещо подобно на полицейска държава (като казват съвременните философи). Тогава комиксите също бяха под наблюдение и се издаваха на авторите специални хонорарни талони за пред МВР.

В разговор преди интервюто съобщихте, че ще изготвите някакъв примерен вариант за оценъчен лист. Няколко кратки думи за това, както и вашето послание към читателите на „Диаскоп”.

Изменението на стила е предимно жанрово изменение.  Формалната стилистика е само външно графическо отражение на изменен жанр. Когато духът на епохата се нуждае от нови жанрове, тогава жанровото изменение води до изменение на стила. Ето защо много пъти фокусирам за изследване на българските комикс жанрове. За случая, който ме питате ще направя опит да разработя критерии за фантастични комикси. Те ще са въз основа на това което видях и чух в процеса на работа върху вторият ми комикс, който бе по фантастичен разказ от Николай Близнаков.

Що се отнася до послание, искам да обърна внимание, че и царските и социалистическите комикси описват и показват образец, идеал за това какъв човек искат да формират. Те казват „чрез нашето издание мечтаем да създадем такъв и такъв човек”. Посочват програма на изданието – какви цели му поставят, къде искат да ни заведат, на каква публика разчитат. Съобразно с това се изменя и характера на изложение. Ето два примера: 1.„Чуден свят” от 40-те –„Бан Янука” разкрива една светла страница от българската история, пълна с храброст, доблест и родолюбие...; 2. Списание „Дъга” – Страниците ще разказват за юначни битки на народни бранители в далечното минало, за подвизите на партизани и ятаци, за мъжественото единоборство на смели разузнавачи, за дръзновените покорители на космическите пространства, за героизма в трудовото ежедневие на нашия народ, няма да бъдат забравени и комичните случки и герои.

Нека днес авторите не забравят тези важни уроци от историята на българските комикси.

В заключение искам да кажа, че съм радостен от постигнатото в гр. Русе, където успяха да възродят българския комикс печат – вестник „Комикс арт Форум” и списание „КИК”. И във Варна се правят чудесни комикси от чудесни автори. Нямам възможност да изброя всички, но ще кажа за изданията на Александър Въчков, неговите исторически комикс книжки завършват със скици и описания на костюмите. Това е много ценно, тъй като той е и специалист в областта на костюмите.

Още по темата в Диаскоп:

КОНКУРС ЗА ФАНТАСТИЧЕН КОМИКС "ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО" ОБЯВЯВА КЛУБ ПО ФАНТАСТИКА, ЕВРИСТИКА И ПРОГНОСТИКА "АРКАДИЙ И БОРИС СТРУГАЦКИ"

КОНКУРС ЗА ФАНТАСТИЧЕН РАЗКАЗ "ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО" ОБЯВЯВА КЛУБ ПО ФАНТАСТИКА, ЕВРИСТИКА И ПРОГНОСТИКА "АРКАДИЙ И БОРИС СТРУГАЦКИ"

ГЕОРГИ ЧЕПИЛЕВ: "ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО" И "ГОСПОДАРИТЕ НА ТЕЛЕПОРТА" ОТ МАГИ ГЪРДЕВА

ПРИКЛЮЧИ КОНКУРСЪТ ЗА ФАНТАСТИЧЕН РАЗКАЗ И КОМИКС НА ТЕМА "ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО"

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Снимките са от изложби на Георги Чепилев