Плутарх: "Апофтегми" - "Нравствени съчинения. Забележителни дела и думи"
22.10.2017
Превод от старогръцки:
Петя Янева, Виолета Герджикова
Първа Част тук
Агезилай Велики, когато веднъж му се паднало да ръководи пира и виночерпецът го попитал по колко да поднася на всеки от пируващите, казал: „Ако има приготвено много вино, давай кой колкото иска; ако е малко – на всички по равно.“
----
Когато един разбойник изтърпял мъченията, без да трепне, Агезилай рекъл: „Какъв завършен злодей е човек, който е вложил всичката си твърдост и издръжливост в долни и позорни дела.“
----
Когато чул да хвалят един оратор за умението му да изкарва малкото голямо, казал: „Не е майстор обущар този, който пъха малък крак в голяма обувка.“
----
Като дете, по време на празника с танците на голите момчета, бил поставен от отговорника за танца на по-невзрачно място. Агезилай се подчинил, макар и бъдещ цар, и казал: „Хубаво, сега ще покажа, че не местата правят чест на мъжете, а мъжете – на местата.“
----
Един от приятелите на Павзаний го укорявал, задето говорел лошо за някакъв лекар, без да е имал вземане-даване с него и без нищо да е пострадал, а той казал: „Че ако бях имал, нямаше да съм между живите.“
----
Един от жителите на Метапонт, обвинен от някакъв спартанец в страхливост, казал: „Да, ама ние сме завладели доста чужда земя!“ Спартанецът отвърнал: „Значи сте не само страхливи, а и нечестни.“
----
Някакъв чужденец на посещение в Спарта стоял прав на един крак и казал на един спартанец: „Не мисля, спартанецо, че можеш да стоиш на един крак толкова дълго като мен.“ Онзи отвърнал: „Не, но всяка гъска може.“
----
Когато някой се перчел с ораторското си изкуство, един спартанец казал: „Кълна се в боговете, няма и не може да има изкуство, което не се държи за истината.“
----
Веднъж един жител на Аргос казал: „При нас има много гробове на спартанци.“ Един спартанец отвърнал: „А при нас няма нито един на аргосец!“ Той имал предвид, че спартанците често били нахлували в земята на Аргос, а аргосците в Спарта – никога.
----
Когато Дионисий Стари събирал пари от сиракузците и после виждал, че плачат и се молят и казват, че нямат, нареждал да вземат още. Направил това два или три пъти. Но когато се разпоредил за по-голяма вноска и чул, че се смеят и се шегуват, докато се разхождат по пазара, заповядал да прекратят събирането. „Сега, казал, нямат нищо, щом се отнасят към нас с презрение“.
----
Тъй като някои хора го обвинявали, че почита и изтъква един лош и ненавистен за гражданите човек, рекъл: „Но аз искам да има някой по-омразен и от мен“.
----
Въпреки че Филип имал големи успехи, докато бил дете, Александър не им се радвал, но говорел пред децата, които се възпитавали заедно с него: „Баща ми няма да остави нищо за мен“. Когато децата казвали: „За теб придобива тези неща“, той отвърнал: „Каква ще е ползата, ако имам много неща, а няма да направя нищо“.
----
Докато принасял жертви на боговете и щедро и често вземал от тамяна, присъстващият там възпитател Леонид му заявил: „Момче, толкова обилно ще гориш тамян, когато завладееш земята, която го създава“. Впрочем, след като я завладял, Александър му изпратил писмо: „Изпратил съм ти сто таланта тамян и касия, за да не правиш повече дребни сметки по отношение на боговете, като знаеш, че владеем земята, която дава ароматите“.
----
Изпратил на философа Ксенократ петдесет таланта, но тъй като той не ги приел с думите, че не са му необходими, Александър попитал дали няма нито един приятел. „Понеже, рекъл, на мен богатството на Дарий едва ми стигна за приятелите ми“.
----
Веднъж, като порицавал разрастващото се господство на жените, Катон Стари споменал: „Всички хора управляват своите жени, докато ние управляваме всички хора, а нас ни управляват жените ни“.
----
Като виждал, че се издигат статуи на много мъже, изтъкнал: „Що се отнася до мен, аз предпочитам хората да питат защо няма статуя на Катон, отколкото защо има статуя на Катон“.
----
Август чул, че Александър, след като покорил по-голямата част от света, когато станал на тридесет и две години, недоумявал какво да прави през оставащото му време. Тогава Август се зачудил, че Александър не смятал за по-велико дело устройването на съществуващата империя, отколкото нейното придобиване.
----
Когато Пизон строял много грижливо къщата си от основите до самия покрив, Август казал: „Караш сърцето ми да се радва, като строиш така, като че ли Рим ще бъде вечен“.
Публикува се със съдействието на Мартин Христов и изд. Ерго, София.
Плутарх и "Нравствени съчинения" в "Диаскоп":
"Доблестта на жените"
И още:
"Ликург и Нума" - "Успоредни животописи"
"Солон и Публикола"
"Темистокъл"
"Темистокъл" II
© Христина Мирчева