по заглавие   по съдържание

Константин Илиев: "Жизнерадостните стари актьори"

27.10.2017
Снимка 1

 

Актьорът Георги Фратев иска да му намеря материал за работа. На мен такива са ми задълженията – да чета и предлагам пиеси – сигурно ще знам нещо подходящо. Най-добре пиеса за двама души с хубава мъжка роля. Не се сещам какво да му предложа, затова казвам на шега: „В краен случай ще се опитам  сам да напиша нещо. Ако ми имаш доверие“. Той започва да се рови в купчина книжа, изважда стар вестник, подава ми го. „Покойният народен поет Иван Вазов проявяваше особен интерес към малкия Фратев. Той често ме е запитвал: – Какво мислиш, Попов, от малкия Георги Фратев ще излезе ли нещо? Аз мисля, че е рядко даровито момче. Като го гледах в „Коларят Хеншел“, хрумна ми мисълта да напиша малко текст и да създам ролята на принц Данаил в драмата „Ивайло“... Още същата вечер Вазов написа текста и на другия ден повикахме малкия Георги и му възложихме написаната  от автора  специално за него роличка и той наред с големите наши артисти жънеше успехи във Вазовия „Ивайло“. Под двете оградени с червен молив вестникарски  колонки стои името  на Иван Попов. Споменът  е отпечатан през 1947 по случай честването на 25-годишнината от началото на театралната дейност  на Георги Фратев. „Мога ли да видя и другите неща?“ Фратев ми ги подава. Театрални програми, изрезки от вестници  и списания, юбилейни листове, снимки: Георги Фратев в ролята на Васка Пепел от „На дъното“ в партньорство с Георги Стаматов и Константин Кисимов, в ролята на Владислав от „Симеон“ на Ст. Л. Костов заедно с Трандафилов, Огнянов, Снежина, Марта Попова, Коста Стоянов, Гено Киров... Виждам го заснет като Фердинанд от „Коварство и любов“, Каварадоси, Борислав, Иванко, Хлестаков, Федя Протасов, Швандя от „Любов Яровая“. От надписите личи, че тези роли вече не са играни в София. През 1926 г. той заминава за Плевен, където по това време са Васил Кирков и Георги Стаматов.  Следват Русе, Толбухин, Пловдив, Враца, отново Пловдив. Бил е актьор, режисьор, около двадесет години директор на различни театри.

Запознахме се в телевизионното  студио.  Един актьор беше заминал на снимки в Троянския Балкан и нямаше кой да го замести. Ролята беше съвсем малка като текст, но Гройс особено държеше на нея. Беше построил една от финалните сцени така, че точно отсъстващият актьор беше „гвоздеят“. Директорът на продукцията  отначало  беше склонен да изпрати кола до Троянския Балкан, но като разбра, че става дума за няколко реплики, тръгна  зелен от яд по коридорите на телевизията. Режисьорът обаче вече беше намерил изход. Фратев. Към 10 ч. Фратев пристигна  в студиото. Изискано облечен, с достолепна бавна походка и... жълт от сценична треска. „Ходил е сутринта да се моли в църква, за да му стане  ролята“ – подхвърли Гройс, заливайки се от смях. Не знам дали беше ходил или не, но това  беше наистина странен контраст  - седемдесетгодишният, развълнуван от малката за възможностите  му  задача ветеран и обкръжението от млади лица, по повечето от които след петдневни снимки се четеше  досада и безразличие. До снимки с Фратев не се стигна. В последния момент титулярът се появи в студиото.

Срещал съм ги най-вече в провинциалните театри – тези  актьори от  времето,  когато изкуството не е било мода, а само любов и призвание. Те винаги първи си научават  ролите, не отсъстват от репетиции, не карат пребледнели от притеснение инспициенти да ги търсят по телефона, защото един час преди представлението са вече в гримьорните си. Обичам да общувам с тях – често имам чувството, че са по-млади от мен. След едно представление  в Театър 199 около Нова го- дина придружих Евдокия Фратева и Георги Фратев до малката им едноетажна къщичка в „Красна поляна“. В заснеженото дворче грееше елха със звезди и разноцветни лампички. Макар че нямат около себе си нито деца, нито внуци. И си помислих колко пъти трябваше да ми се напомня, докато се наканя да донеса един какъв да е боров клон за стаята на дъщеря ми.

Георги Фратев прибира купчината  пожълтели  книжа. Къде ли ще отидат  те след години? Някой беше казал, че пишел мемоари. Питам го. Той дига рамене: „Разбрах, че от мен писател няма да излезе“.

Киното у нас е сравнително младо. Но отдавна има солиден централен архив. Един ден такъв архив сигурно ще има и театърът. Дано този ден не бъде прекалено далече. За да могат жизнерадостните  актьори от поколението на Георги Фратев лично да попълнят фондовете му.

 

Приятели и спътници, в. "Вечерни  новини",  25.05.1982

Фото: Пенка Калинкова, "Сцена на кръстопът" чества 80-годишнината на големия български драматург Константин Илиев

 

Константин Илиев"Думи извън сцената", ИК "Жанет 45", 2017.

 

Разговор на Кева Апостолова с Константин Илиев тук

 

 


 

© Христина Мирчева