Петя Хайнрих: "Парченца поезия, потребни като всичко счупено" - "Лимне"
31.10.2017
На велоалеята, по полския път корените на близките дървета са изгърбили асфалта, други са го разломили – ето прибоя, ето бавното море.
На велоалеята, по полския път
Сочно, до предела на сочност, зелено. Ако мигнеш, пропускаш как избуява трева. Плевели, храсталаци с гнезда, соколчета с мишки в човките. Хвърчи какво ли не, даже самолетите приличат на расли на дръжка с корен и отскубнати. Такава тъмна и фина хранителна кал по гумите на колела и тротинетки, че на човек му иде да я ближе като сладолед. И докато написах тези няколко изречения, се смени буря с припек. Ден, нищо. Радост.
Сочно, до предела на сочност
Обсипана с червени петна вечерта – задните светлини на велосипедите, светофарите, цветовете на приятелството ни в първата гореща вечер на годината, червеният звук на спирачките, трепкащите свещи на масите вън пред бистрото. Някакви ленти, бързопреминаващи върху китовете вагони нау-бана, или бавни, като махало, вглъбени в собствения си пурпур, който хвърля сянка на нощна пеперуда по плочките. Жива.
Червени петна
Щедър ден, пълен с парченца поезия, потребни като всичко счупено, късове ден – ако се съберат, ще се построи цял и вечен, застинал във величествения си образ, нечуплив, гладък като ледена пързалка, топъл като ледена пързалка.
Парченца поезия, потребни като всичко счупено
Море без ветрове и нищо не донася на брега, на който клеча с бинокъла. Не донася кит, не донася щайга с лимони, не донася джапанки, не донася крайници, съдини, тромпети, пластмасови триъгълници или обрасли с миди и водорасли камбанки със затлачени езичета. Мълчи брегът. Сърфистите лежат по плажа и пресяват безделно пясък през пръстите си. Слънчевата рапира шари по телата им. Ако се закучи така, 180 години мълчание! Камъни, ковчези с пеперуди и сърфбордове.
Море без ветрове
За книгата и автора
Петя Хайнрих за Лимне
„Лимне“ и „Лима“ са донякъде свързани. Като тип писане. Докато в „Лима“ има стремеж към разпръскване в много посоки и преливане в жанрове, „Лимне“ е компактна, сдържана и хомогенна, може би най-милостивата към читателя моя книга. Което я прави и подходяща за край на това приключение от Лими и техните отрицания.
Георги Гочев за Лимне
„Можем ли да си представим поезията без „светая светих“ на чувствата? Ами без темата за социалния живот на човека, без демонстрацията на литературна култура? Каталог на видения и кротки всекидневни случки, „Лимне“ е за микрокосмоса на отделния човек, за общия му живот с птицата, растението и звездното небе. Поетическа космология.“
"Лимне", поезия в проза, 72 стр.
редактор: Георги Гочев
корица: Весела Кучева
изд. Пергамент, 2017
ISBN: 978-954-367-066-6
Петя Хайнрих в "Диаскоп":
© Христина Мирчева