по заглавие   по съдържание

Божана Апостолова: "Долавям стъпки" - "Все по-далече, все по-близо"

11.11.2017
Снимка 1
 
П Р И С Ъ Д А
 
Осъдени сме да живеем –
песен,
която все някога свършва.
Остава ни
да простим на себе си,
преди нощта
да ни изгуби от поглед.
 
С П О Д Е Л Я Н Е
 
Как да го направя?
Времето тече
като продънен покрив.
А аз
все по-често се изгубвам.
 
К Р Ъ Г
 
Дървеницата –
наследство от най-ранното ми детство –
ми стана спътница.
Качи се на гърба ми
и потеглихме – направо,
едничката посока.
Минахме през ями,
през тръстикови блата, ухаещи треви
и през трънаци,
оставили следи по изнуреното ми тяло.
Тя се загуби някъде по пътя.
Прелитаха над мене годините
отчуждени, апатични, трудни…
И кръстопътища,
и аз пред тях
съвсем сама,
обтегната до кръв от безразличие.
И ето ме отново тук –
откъдето тръгвах, там се връщах.
 
А Животът
дори не се препъна.
 
К О Р И Д О Р
 
Напред е времето,
а аз вървя след него, сричам себе си,
залутана из коридора на деня,
сред овехтели мисли
и измъчени брътвежи за демокрация.
Това ли ми предложи този свят?
Или осъмна в мен със менгеме,
разтворило устата на глада
и робската търпимост
за смисъла на всеки залък.
Успява ли храната да насити
душата ми и моя дух,
останал във кармичната ми връзка
по пътя си към мен?
… Но ето, стигам изхода на коридора
и виждам как нощта се спуска
и ме поема
в безутробната прегръдка на съня.
 
Д О О С М И С Л Я Н Е
 
„…все по-далеч от живото ядро
                     на свойта същност…“
 
                                  Мирча Каратеску
 
Моят вътрешен свят
не е поредица от фотографии
на моите духовни кризи,
на ударите ми житейски,
на омразите
или каквито там се сетиш
обсесии на душата.
Моят вътрешен свят
не са изблиците на страст,
на гняв, на присмех,
на разните приумици
и всякакви самодоволства,
които безконтролно и опасно
ни отдалечават от същността ни.
За да ни превърнат в консуматори
най-вече на самите себе си –
в чудовищна машина,
която бълва празнота
с бездушната си същност.
 
Моят вътрешен свят
свенливо се крие в чашка на цвете,
което все някой някога ще откъсне.
 
 
* * * * *
 
Очите ми
са пълни с теб,
с небе и празнота.
С тях
ще повървя нататък.
 
Д О Л А В Я М  С Т Ъ П К И
 
Все по-чести, все по-настоятелни,
ритмични, глухи стъпки,
смутили тишината
и мълчанието.
 
Пробуждането предстои.
 
Щ Е  Н А П Р А В Я  О Т Н О В О  О П И Т
 
да стъпя в стъпките ти,
за да продължа нататък.
До другия,
до следващия
 
Живот.
 
Стихотворенията са от последната книга на
Божана Апостолова "Все по-далече, все по-близо"
ИК "Жанет 45", септември 2017
Оформление: Христо Гочев
Редактор: София Несторова
Коректор: Станислава Станоева
Цена: 10.00 лв.
Брой страници: 60
 
Публикува се със съдействието на автора и издателството.

 

Божана Апостолова в Диаскоп:

 

 


 

© Христина Мирчева