Джефри Мур гостува в Пловдив с романа "Клубът на изчезналите видове"
21.11.2017
ИК Жанет 45 представя
Джефри Мур
"Клубът на изчезналите видове"
„В изпълнения с мрачен хумор роман на Джефри Мур… има сюжетни обрати и насилие, достойни за сценарий на братя Коен. И нещо по-важно – романът демонстрира езикова изкусност, каквато се среща в творбите на Сол Белоу, Владимир Набоков и Дейвид Мичъл…“
— Winnipeg Free Press
Превод от английски: Милена Попова
Оформление: Люба Халева
Премиери:
София: 22 ноември 2017 (сряда), 18:30
Photosynthesis, ул. Васил Левски 57
Пловдив: 23 ноември 2017 (четвъртък), 18:30
Студио 1 на Радио Пловдив, ул. Дондуков 2
Събитието е част от „Европейски писателски срещи“.
Със специалното съдействие на Община Пловдив.
За автора
Джефри Мур е роден в Монреал, Канада, и получава образованието си в Университета в Торонто, Сорбоната и Университета в Отава. В момента е преводач на свободна практика и преподавател по превод в Университета в Монреал. Работи за музеи, театри, танцови трупи и филмови фестивали по цял свят.
Първият му роман, Prisoner in a Red-Rose Chain, е писан в продължение на няколко години в Канада, Шотландия, Англия, Унгария и Бали. Удостоен с Commonwealth Writers Prize, 2000.
Творците на памет (2004) е публикуван в 15 страни по света и получава висока оценка както от критиката, така и от читателите. Романът е удостоен с наградата на Асоциацията на канадските писатели (2005) и е сред финалистите, номинирани за наградите Sunburst (2005), Rogers’ Writers Trust (2004), Hugh MacLennan (2004), WordsWorthy (2004) и пр. Българският превод на книгата на Невена Дишлиева-Кръстева е носител на Специалната награда за превод на фондация „Елизабет Костова“ на името на Кръстан Дянков (2014).
Мур е автор и на романа Клубът на изчезналите видове (2010), „едновременно разказ за търсенето на идентичност в лишения от устои постмодерен свят, размисъл върху оцеляването на най-приспособените в една култура, чиято жертва са беззащитните, и взривоопасен приключенски роман за бракониерството и жестокото отношение към животните.“ (Quill & Quire). Живее в Монреал и Вал Морин, Квебек.
За преводача
Милена Попова (1971) завършва специалност Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Превежда художествена литература и публицистика за различни издателства и списания. Сред авторите, чиито романи и разкази е превеждала, са Джефри Юдженидис, Каръл Шийлдс, Труман Капоти, Йосиф Бродски, Артър Конан Дойл, Дейвид Лодж, Дорис Лесинг, А. С. Байът, Алегзандър Маккол-Смит.
Отзиви за книгата
„Фантастичен роман, изключително литературно постижение, което не се вписва в един-единствен жанр – едновременно изтънчено и брутално.“ — Хедър ОНийл, автор на Lullabies for Little Criminals
„Творба, която не само интригува, но и образова.“ — Times Literary Supplement
„Мур вплита нишки на съспенс в цялата книга. Това е роман, от който те побиват тръпки и започваш да се съмняваш в доброто у човека.“ — Time Out
„Образи, които се запечатват в съзнанието… Вълнуващ и вледеняващ разказ за бягащ от правосъдието наркоман, опит за убийство, изкупление и бракониерска банда, която избива и измъчва животни в провинциален Квебек… Лорентианските планини, такива, каквито ги представя Мур, са изцяло плод на неговото въображение, но той гради една по-добра, по-достоверна, изпълнена с надежда и вълнуваща действителност.“ — Telegraph
„Ако вземете някой от романите за Джак Ричър и добавите неочакван обрат и равни части ноар и ексцентричен хумор, ще получите нещо, което наподобява тази книга… Трилър, който не се забравя лесно.“ — Booklist
„Зашеметяващ. „Клубът на изчезналите видове” е едновременно разказ за търсенето на идентичност в лишения от устои постмодерен свят, размисъл върху оцеляването на най-приспособените в една култура, чиято жертва са беззащитните, и взривоопасен приключенски роман за бракониерството и жестокото отношение към животните. Всички тези елементи са изкусно преплетени в нарисувания от Мур въздействащ и изпълнен с мрачен хумор портрет на едно невероятно приятелство между двама души, отхвърлени от всички, стигнали до предела на съществуването. Мур проследява зараждането на това приятелство с майсторски усет за типизация и остроумен диалог. […] Образите на двамата главни персонажи са изградени с особено умение. Селест е невероятно литературно творение. […] Пълен с мрачен хумор и ярка светлина, „Клубът на изчезналите видове” е затрогващ и роман за силата на връзката между хората и за несломимата воля да не се предаваш пред изпитанията.“ — Quill & Quire
„Животните нямат права и не измъчват за удоволствие други живи същества. Защо тогава казваме, че хората са цивилизовани? Мнозина от читателите няма да могат да сдържат сълзите си.“ — Kirkus Reviews
“Найл е по-забавен, по-мъдър, по-наблюдателен и по-начетен от почти всеки, с когото се среща… Лекувайки Селест, в крайна сметка той ще изцели себе си и ще преодолее тежките психологически проблеми от своето детство. Казано с няколко думи, той е трезвомислещ човек в един смахнат свят.“ — Toronto Star
„Текст, който предизвиква халюцинации… Мур умело преобразява идиличния селски планински район в страховит пейзаж, пълен с хора-хищници. Стаеното под повърхността на разказа мрачно и тайнствено усещане напомня за филм на Девид Линч.” — Montreal Gazette
„В изпълненият с мрачен хумор роман на Джефри Мур… има сюжетни обрати и насилие, достойни за сценарий на братя Коен. И нещо по-важно – романът демонстрира езикова изкусност, каквато се среща в творбите на Сол Белоу, Владимир Набоков и Дейвид Мичъл… Мур обрисува трогателното и колебливо изграждане на доверие между двама души, за които трудно би могло да се предположи, че ще се сприятелят. Подобно на източния кугуар, смятан за изчезнал вид в Квебек от над 50 години, Селест и Найл са последните представители на своите родове. Заедно те замислят опасен план, за да се спасят от убийство, който води до поразително удовлетворителен финал.“ — Winnipeg Free Press
„В романите на Джефри Мур се съчетават стремителен хумор, тайнствена тъга, интелектуална находчивост и дълбока човечност. Никой друг не познава по-добре Лорентианските планини и не би могъл по-умело да ги направи герой в прозата си.“ — Стивън Хениган, автор на When Words Deny the World
„Писателският му стил е вдъхновяващ, разказът – вълнуващ. Великолепна книга.“ — Нийл Смит, автор на Bang Crunch
„Клубът на изчезналите видове” е невероятен роман. Книгите на Мур винаги притежават яркост и живописност, ала тази е съвършено кинематографична. Разказът се разгръща с класическа театралност, но си остава пълен с изненади. […] Открай време силно ме впечатляват детайлите, които са се превърнали в устойчива черта на неговите книги, включително и ексцентричните детайли: произходът на думата „сардоничен“, синия „Гейтърейд“, който напомня на героя за бръснарски дезинфектант, якето на мотоциклетиста, на което пише: „Ако четете това, кучката се е изтърсила по пътя“.[…] Мога да продължа до безкрайност. Чета най-добрите книги с молив в ръка, подчертавайки онова, което ме поразява. Моят екземпляр на тази книга е целият в подчертавания.“ — Мелиса А. Томпсън , автор на Dreadful Paris
„Увлекателен и проницателен. Мур съчетава философското изследване на насилието и хищническите инстинкти с един безспорно динамичен сюжет. Това не е поредният лишен от сюжет канадски роман, нито пък е просто низ от гонитби и стрелби из горите. Престрелките са съпътствани от завладяващи идеи…“ — Globe and Mail
„Тийнейджърката Селест има призвание – да се бори срещу бракониерите, които довеждат до унищожение дивите животни в горите на родния й Квебек. Когато американецът Найл, беглец от закона, я намира захвърлена полумъртва, той бива въвлечен в един престъпен свят, не по-малко опасен от този в големия град. Тази необичайна и често изпъстрена с хумор история е особен разказ за съзряването, разказ, в чиято сърцевина е дивата природа. Разказ, който разкрива истината за човешката природа и отправя въздействащо, отрезвяващо послание: ако не спрем да плячкосваме природата, земята ще изгуби своето разнообразие, а човекът рискува да изгуби душата си.“ — Waterstones Books Quarterly
За "Творците на памет"
„Роман, който отмества границите на очакванията и дръзва да бъде различен. Творците на памет е едно чудо.“ — Edmonton Journal
„Пример за творчески размах... дълбоко вълнуваща книга. Джефри Мур показва високо майсторство в пресъздаването на човешките характери. Упадъчната престореност на Норвал, липсата на зрялост у Джей Джей и женската колебливост на Самира – всичко е обрисувано с финес.“ — The London Times Literary Supplement
„Лъкатушеща, трагикомична и изключително забавна книга… Творците на памет е сред малкото романи, които съчетават хумор, патос, сатира, любов, приятелство, надежда и цинизъм в едно книжно тяло… Подобно на Животът на Пи, Творците на памет е една от онези истории, които са твърде фантасмагорични, за да бъдат истински, но в същото време са разказани по толкова убедителен начин, че почти им вярваме. Проникновената проза на Джефри Мур оставя читателя без дъх и го кара да се чуди и мае какво точно му се е случило.“ — The Link
„Изкусна… хипнотична книга… четеш и сякаш се потапяш в топла вана, пълна с думи и идеи.“ — The Gazette
„Творците на памет е изключително ерудирана книга, написана с доведена до съвършенство елегантност. Романът е страхотен, пълен с патос и ирония, ексцентричен, сатиричен, трагикомичен и много предизвикателен. Наслада... красота... вдъхновение – какво друго да кажа? Прочетете го.“ — Chatshow Network
„Удивителна съвременна приказка за чудатостите на паметта и сетивата.“ — Edinburgh-festival.com
„Ключовите характеристики на неговата проза са способността му да създава убедителни образи и добре премерената комбинация от топлота, проникновение и разтърсващ хумор.“ — The Independent
„Не се случва често да не мога да отсея документалното от фикцията... Мур използва гения и синестезията на Ноел, за да създаде красиви описания на колоритни герои и неговите преживявания с болната му от Алцхаймер майка, за да пресъздаде агонията от това да наблюдаваш безпомощно бавното угасване на близък човек... Много силна книга.“ — The Lancet
„Много добър пример за заплетен като кръстословица постмодернизъм: игра, която носи наслада; уравнение, чиито неизвестни се попълват с огромно удоволствие. И въпреки това разказът е незабравимо човечен.“ — Scotland on Sunday
„Притежава всички съставки на забавна и изкусителна мистерия… Мур не за първи път демонстрира способността си да рисува героите си с фин почерк.“ — Quill & Quire
„Носителят на Commonwealth Writers Prize за пореден път доказва таланта си… Изкусният и сложен строеж на романа е свидетелство за огромното му въображение.“ — Winnipeg Free Press
„Усетът на Мур към комичното е неоспорим… Странните взаимоотношения между сина, който не забравя, и майката, която не помни, са изпълнени със смях и надежда…“ — Hour
Информация: ИК "Жанет 45"
© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics