по заглавие   по съдържание

Джефри Мур гостува в Пловдив с романа "Клубът на изчезналите видове"

21.11.2017
Снимка 1

ИК Жанет 45 представя

Джефри Мур 
 "Клубът на изчезналите видове"

„В изпълнения с мрачен хумор роман на Джефри Мур… има сюжетни обрати и насилие, достойни за сценарий на братя Коен. И нещо по-важно – романът демонстрира езикова изкусност, каквато се среща в творбите на Сол Белоу, Владимир Набоков и Дейвид Мичъл…“
Winnipeg Free Press


 
Превод от английски: Милена Попова
Оформление: Люба Халева

 

Премиери:

София: 22 ноември 2017 (сряда), 18:30
Photosynthesis, ул. Васил Левски 57

Пловдив: 23 ноември 2017 (четвъртък), 18:30
Студио 1 на Радио Пловдив, ул. Дондуков 2
Събитието е част от „Европейски писателски срещи“.
Със специалното съдействие на Община Пловдив.

 

За автора

Джефри Мур е роден в Монреал, Канада, и получава образованието си в Университета в Торонто, Сорбоната и Университета в Отава. В момента е преводач на свободна практика и преподавател по превод в Университета в Монреал. Работи за музеи, театри, танцови трупи и филмови фестивали по цял свят.

Първият му роман, Prisoner in a Red-Rose Chain, е писан в продължение на няколко години в Канада, Шотландия, Англия, Унгария и Бали. Удостоен с Commonwealth Writers Prize, 2000.

Творците на памет (2004) е публикуван в 15 страни по света и получава висока оценка както от критиката, така и от читателите. Романът е удостоен с наградата на Асоциацията на канадските писатели (2005) и е сред финалистите, номинирани за наградите Sunburst (2005), Rogers’ Writers Trust (2004), Hugh MacLennan (2004), WordsWorthy (2004) и пр. Българският превод на книгата на Невена Дишлиева-Кръстева е носител на Специалната награда за превод на фондация „Елизабет Костова“ на името на Кръстан Дянков (2014).

Мур е автор и на романа Клубът на изчезналите видове (2010), „едновременно разказ за търсенето на идентичност в лишения от устои постмодерен свят, размисъл върху оцеляването на най-приспособените в една култура, чиято жертва са беззащитните, и взривоопасен приключенски роман за бракониерството и жестокото отношение към животните.“ (Quill & Quire).  Живее в Монреал и Вал Морин, Квебек.

 

За преводача

Милена Попова (1971) завършва специалност Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Превежда художествена литература и публицистика за различни издателства и списания. Сред авторите, чиито романи и разкази е превеждала, са Джефри Юдженидис, Каръл Шийлдс, Труман Капоти, Йосиф Бродски, Артър Конан Дойл, Дейвид Лодж, Дорис Лесинг, А. С. Байът, Алегзандър Маккол-Смит.

 

Отзиви за книгата

„Фантастичен роман, изключително литературно постижение, което не се вписва в един-единствен жанр – едновременно изтънчено и брутално.“ Хедър ОНийл, автор на Lullabies for Little Criminals

„Творба, която не само интригува, но и образова.“ — Times Literary Supplement

„Мур вплита нишки на съспенс в цялата книга. Това е роман, от който те побиват тръпки и започваш да се съмняваш в доброто у човека.“  Time Out

„Образи, които се запечатват в съзнанието… Вълнуващ и вледеняващ разказ за бягащ от правосъдието наркоман, опит за убийство, изкупление и бракониерска банда, която избива и измъчва животни в провинциален Квебек… Лорентианските планини, такива, каквито ги представя Мур, са изцяло плод на неговото въображение, но той гради една по-добра, по-достоверна, изпълнена с надежда и вълнуваща действителност.“   — Telegraph

„Ако вземете някой от романите за Джак Ричър и добавите неочакван обрат и равни части ноар и ексцентричен хумор, ще получите нещо, което наподобява тази книга… Трилър, който не се забравя лесно.“ — Booklist

„Зашеметяващ. „Клубът на изчезналите видове” е едновременно разказ за търсенето на идентичност в лишения от устои постмодерен свят, размисъл върху оцеляването на най-приспособените в една култура, чиято жертва са беззащитните, и взривоопасен приключенски роман за бракониерството и жестокото отношение към животните. Всички тези елементи са изкусно преплетени в нарисувания от Мур въздействащ и изпълнен с мрачен хумор портрет на едно невероятно приятелство между двама души, отхвърлени от всички, стигнали до предела на съществуването. Мур проследява зараждането на това приятелство с майсторски усет за типизация и остроумен диалог. […] Образите на двамата главни персонажи са изградени с особено умение. Селест е невероятно литературно творение. […] Пълен с мрачен хумор и ярка светлина, „Клубът на изчезналите видове” е затрогващ и роман за силата на връзката между хората и за несломимата воля да не се предаваш пред изпитанията.“   — Quill & Quire

„Животните нямат права и не измъчват за удоволствие други живи същества. Защо тогава казваме, че хората са цивилизовани? Мнозина от читателите няма да могат да сдържат сълзите си.“ Kirkus Reviews

“Найл е по-забавен, по-мъдър, по-наблюдателен и по-начетен от почти всеки, с когото се среща… Лекувайки Селест, в крайна сметка той ще изцели себе си и ще преодолее тежките психологически проблеми от своето детство. Казано с няколко думи, той е трезвомислещ човек в един смахнат свят.“ — Toronto Star

„Текст, който предизвиква халюцинации… Мур умело преобразява идиличния селски планински район в страховит пейзаж, пълен с хора-хищници. Стаеното под повърхността на разказа мрачно и тайнствено усещане напомня за филм на Девид Линч.”  Montreal Gazette

„В изпълненият с мрачен хумор роман на Джефри Мур… има сюжетни обрати и насилие, достойни за сценарий на братя Коен. И нещо по-важно – романът демонстрира езикова изкусност, каквато се среща в творбите на Сол Белоу, Владимир Набоков и Дейвид Мичъл… Мур обрисува трогателното и колебливо изграждане на доверие между двама души, за които трудно би могло да се предположи, че ще се сприятелят. Подобно на източния кугуар, смятан за изчезнал вид в Квебек от над 50 години, Селест и Найл са последните представители на своите родове. Заедно те замислят опасен план, за да се спасят от убийство, който води до поразително удовлетворителен финал.“ — Winnipeg Free Press

„В романите на Джефри Мур се съчетават стремителен хумор, тайнствена тъга, интелектуална находчивост и дълбока човечност. Никой друг не познава по-добре Лорентианските планини и не би могъл по-умело да ги направи герой в прозата си.“ — Стивън Хениган, автор на When Words Deny the World

„Писателският му стил е вдъхновяващ, разказът – вълнуващ. Великолепна книга.“ — Нийл Смит, автор на Bang Crunch

„Клубът на изчезналите видове” е невероятен роман. Книгите на Мур винаги притежават яркост и живописност, ала тази е съвършено кинематографична. Разказът се разгръща с класическа театралност, но си остава пълен с изненади. […] Открай време силно ме впечатляват детайлите, които са се превърнали в устойчива черта на неговите книги,  включително и ексцентричните детайли: произходът на думата „сардоничен“, синия „Гейтърейд“, който напомня на героя за бръснарски дезинфектант, якето на мотоциклетиста, на което пише: „Ако четете това, кучката се е изтърсила по пътя“.[…] Мога да продължа до безкрайност. Чета най-добрите книги с молив в ръка, подчертавайки онова, което ме поразява. Моят екземпляр на тази книга е целият в подчертавания.“ — Мелиса А.  Томпсън , автор на Dreadful Paris

„Увлекателен и проницателен. Мур съчетава философското изследване на насилието и хищническите инстинкти с един безспорно динамичен сюжет. Това не е поредният лишен от сюжет канадски роман, нито пък е просто низ от гонитби и стрелби из горите. Престрелките са съпътствани от завладяващи идеи…“   — Globe and Mail

„Тийнейджърката Селест има призвание – да се бори срещу бракониерите, които довеждат до унищожение дивите животни в горите на родния й Квебек. Когато американецът Найл, беглец от закона, я намира захвърлена полумъртва, той бива въвлечен в един престъпен свят, не по-малко опасен от този в големия град. Тази необичайна и често изпъстрена с хумор история е особен разказ за съзряването, разказ, в чиято сърцевина е дивата природа. Разказ, който разкрива истината за човешката природа и отправя въздействащо, отрезвяващо послание: ако не спрем да плячкосваме природата, земята ще изгуби своето разнообразие, а човекът рискува да изгуби душата си.“  Waterstones Books Quarterly

 

За "Творците на памет"
 

„Роман, който отмества границите на очакванията и дръзва да бъде различен. Творците на памет е едно чудо.“ Edmonton Journal

„Пример за творчески размах... дълбоко вълнуваща книга. Джефри Мур показва високо майсторство в пресъздаването на човешките характери. Упадъчната престореност на Норвал, липсата на зрялост у Джей Джей и женската колебливост на Самира – всичко е обрисувано с финес.“ The London Times Literary Supplement

„Лъкатушеща, трагикомична и изключително забавна книга… Творците на памет е сред малкото романи, които съчетават хумор, патос, сатира, любов, приятелство, надежда и цинизъм в едно книжно тяло… Подобно на Животът на Пи, Творците на памет е една от онези истории, които са твърде фантасмагорични, за да бъдат истински, но в същото време са разказани по толкова убедителен начин, че почти им вярваме. Проникновената проза на Джефри Мур оставя читателя без дъх и го кара да се чуди и мае какво точно му се е случило.“ The Link

„Изкусна… хипнотична книга… четеш и сякаш се потапяш в топла вана, пълна с думи и идеи.“ The Gazette

Творците на памет е изключително ерудирана книга, написана с доведена до съвършенство елегантност. Романът е страхотен, пълен с патос и ирония, ексцентричен, сатиричен, трагикомичен и много предизвикателен. Наслада... красота... вдъхновение – какво друго да кажа? Прочетете го.“ Chatshow Network

„Удивителна съвременна приказка за чудатостите на паметта и сетивата.“ Edinburgh-festival.com

„Ключовите характеристики на неговата проза са способността му да създава убедителни образи и добре премерената комбинация от топлота, проникновение и разтърсващ хумор.“ The Independent

„Не се случва често да не мога да отсея документалното от фикцията... Мур използва гения и синестезията на Ноел, за да създаде красиви описания на колоритни герои и неговите преживявания с болната му от Алцхаймер майка, за да пресъздаде агонията от това да наблюдаваш безпомощно бавното угасване на близък човек... Много силна книга.“ The Lancet

„Много добър пример за заплетен като кръстословица постмодернизъм: игра, която носи наслада; уравнение, чиито неизвестни се попълват с огромно удоволствие. И въпреки това разказът е незабравимо човечен.“ Scotland on Sunday

„Притежава всички съставки на забавна и изкусителна мистерия… Мур не за първи път демонстрира способността си да рисува героите си с фин почерк.“ Quill & Quire

„Носителят на Commonwealth Writers Prize за пореден път доказва таланта си… Изкусният и сложен строеж на романа е свидетелство за огромното му въображение.“ Winnipeg Free Press

„Усетът на Мур към комичното е неоспорим… Странните взаимоотношения между сина, който не забравя, и майката, която не помни, са изпълнени със смях и надежда…“ Hour

 

Информация: ИК "Жанет 45"
 
 

 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics