по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Парливата актуалност на съвременните комикси"

25.11.2017
Снимка 1

Новите комикси трябва да предлагат качествено нов език, едновременно и традиционен, и интернационален.

Показват ли те в какво време живеем? Хамлет, например, го казва много ясно: „Когато правдата беше длъжна да падне на колене и да поиска от порока позволение, за да му направи добро”.

Наскоро един български депутат нарече българите „дебили”. Това не е само негово мнение. Английският учен Carton Haues в книгата си „Национализъм”(1928 г.), хвали полската музика, чешката религиозна независимост, сръбския горещ темперамент и гръцката духовна изтънченост. Но за българите казва, че сме прочути със своята дебелашка търпеливост. Разбира се, има мнения и на други видни европейски  личности за нас, които са много похвални и ние трябва да представим и тях.

Българският народ има какво покаже на света, не само от своята история, но и от културата си. И историята, и културата се изчерпват не само с шевиците и розовото масло, нито с изпятото от някой наш хор, нито с рекламните брошури за туристи. Човек е творец на новите дни.

По мой поглед  не препоръчвам в Пловдив като европейска столица на културата, където ще гостува светът през 2019 г., да се допускат етикети като „фестивал“ и „експо“. Казвам не за самите културни прояви, но в названието да не участват тези етикети. Това мое мнение е въз основа отношението на не малко видни чуждестранни творци към такива събития. Разбира се, че съществуват такива по света, но днес значението им се възприема  двусмислено.

Казвам го със загриженост с оглед бъдещото осмисляне на използваните термини. С термини напълно непонятни ставаме само за смях. Команди се дават, но няма кой да ги разбира и се чудим: защо няма достатъчно участници по конкурсите. Ами те са безпомощни, защото не ги разбират. Добрите управници познават народа, традициите, условията за живот, настроенията. Те първи разбират какво трябва да се промени онова, което вече пречи и кое да се запази, понеже е полезно и успешно служи на обществото. Обществото е като жив организъм, който има съзнание, разум, чувство, той реагира както първосигнално, така и разумно, в зависимост от ситуацията, историческите условия, равнището на развитие, качеството на живот, традициите и пр. В зависимост и от тези условия идеите бързо или бавно навлизат в общественото съзнание и по различен начин влияят на общественото поведение и самочувствие.

Битът създава ценности и традиции, но те остават затворени в него, ако не бъдат осмислени, формулирани и изразени подходящо в пълнота. Първа задача на новите ни комикси е да се обобщи предишния опит и традиции, да се формулират идеите, които битуват в националното общество, да се подредят в система и по този начин да свидетелстват за духа на времето и начина на българското комикс мислене. Там, където стане това, там всъщност ще  е центърът на новата комикс цивилизация. Историята не е застинал музеен експонат, който механично да се подрежда в нова обстановка. Всяко време изисква поновому да се решават проблемите, поновому да се изгради държавата и обществото с техните структури. Новите форми трябва да са породени от новото съдържание на епохата. И в това е драмата. Европейските институции, както и критериите за комикс изкуството им, са решение на някакъв въпрос от предишно време, т.е. те са възникнали от определена потребност и не са приложими навсякъде. Западът често предлага модели, които са прости и леснодостъпни за елементарно мислещия човек, които обещават огромна преобразователна сила. Точно поради това техния опит трябва да възприемаме критично, тъй като у нас той може да бъде пагубен и да разруши всичко. Ако ли не стори това, ще трябва да се задоволим с третостепенна роля в света на комикс изкуството. У нас от миналото се е родило днешното пеленаче – съвременното българско комикс изкуство. И затова трябва да се проследи логиката, а не да се следват изсушаващи и показващи в невярна светлина менения.

За съжаление в комикс изкуството ние сякаш губим нашата идентичност. Озоваваме пред явления, които буквално ни стъписват и заради които ставаме много неустойчиви, постъпваме колебливо. Все едно ходим по счупено стъкло – българският комикс днес накуцва и подскача, не знаейки какво ще се случи. Нека не си правим илюзии, че ще направим по този начин голяма крачка напред. И не ни трябва само крачка или стъпка, това е грешно. Трябва ни внушаваща походка. Според мен българският комикс днес все още е като лира със скъсани струни или като птица със строшени криле.

Един гръцки мъдрец е казал: „целта на нашата държава е да водим един добър живот, а не да живуркаме“. Ясно е, че една държава, която не само по име, а и по същност е държава, трябва да посвети вниманието си за запазване равновесието между индивидуалния и социалния живот. Държавата е сдружаване подобно на спиците в колелото -  доближават се все повече една до друга в близост до центъра. Кой е този привличащ център, коя е тази идея за сближаване, потърсете в старите български комикси. Една от темите е „справедливостта”.

Социална справедливост има там, където всички приблизително еднакво понасят тежестите на живота и еднакво се ползват от благата му.

Законите са външни силови намеси, докато обичаите и традицията са практиката на общността. В традициите естествено се вместват различни правила в една система. Западният модел на обществено устройство не признава състрадание и съчувствие, защото е прекалено материалистично, практично и егоистично общество. Докато българите търсят съчувствие и защита, помощ и освобождение. Това са различни трудно съвместими навици. Раковски обиколи Европа, печаташе вестници за българските страдания, но накрая призова: Трябва сами да си помогнем!

Всеки народ се състои от група хора, съединени и обединени помежду си, било чрез общността на работата им, било чрез еднаквите си идейни убеждения, било чрез други прояви. Всяка от тези обособени групи си оформя един свой мироглед, особени привички, обичаи, порядки и пр. Съвкупността от всичко това образува онзи специален дух, характерен за групата и носители на които се явяват членовете на групата. Затова всеки, който иска да членува в желана група, трябва да се приобщи и приеме това, ако иска да остане там. Това обаче не е така трудно, защото средата винаги оказва силно влияние върху индивида. Но много често човек с мъка се подчинява на този фактор. Не му ли се подчини, рискува да бъде смазан от самата общественост.

И така, има един факт, една сила, която се налага винаги и навсякъде в една общественост. Всеки е длъжен (дори да не желае) да й се подчини. Това е силата на социалното влияние. В обществеността, като плод на нейното историческо развитие и усложнение, се оформят морални норми, неписани закони, които стават истински регулатори на даден обществен живот. Норми, които всеки, който иска да живее и се ползва от общността, трябва да следва. Силата на социалното влияние специално изпъква в по-новите времена, но е започнала с формирането на народите и държавите. Всеки един човек може да бъде член само на своя народ. Попаднал на друго място, той трябва или да се подчини на неговите правила, или бъдейки в противовес с всички обичаи и порядки, да се чувства като кучето космонавт Лайка – винаги чужд и принуден да се оттегли. Съвременните властимащи трябва да имат предвид, че всеки народностно оформен и установен индивид не би бил в състояние да се подчини на народностното социално влияние на чужд народ. Разбира се, имало е държави, които не са обхващали една народност и са били съставени от няколко. Тях също трябва да изследваме.

Нека направим анализ на мярката за оценка (критерия) на „правото”, което има не само морален, но и трансцедентален характер. Например, войната не е правно или безправно отношение, а явление от нравствения ред в света. Тя е въпрос на съвест и безсъвестност. Днес се издигат лозунги за справедливост. Но тази идея от правно отношение е негативна или позитивна. Добре е да се изясни, че международното право не притежава принудителна сила, каквато има вътрешно държавното право. В него важно е искреното или неискреното желание за зачитане правото на другия. Както и добросъвестно изпълняване на свободно поети задължения. За това в областта на международното право най-ярко проличава нравствения дух на народите.

Днес обществото не очаква да чуе истини, то и да ги чува вече не ги възприема, защото очаква и се нуждае от конкретни политически и икономически действия. Все очаквахме да стане нещо ново и необикновено, за да бъдем удовлетворени. Все се стремим към ново начало. Нека си спомним за нашите родолюбци и саможертвени борци за правда през вековете, които винаги присъстват в българските комикс издания. Тези мъченици за правда и справедливост са били и нашите духовни водачи. Известно е как се изобразява „Справедливостта” в изобразителното изкуство – мечът и е символ на силата, везните и завързаните очи – безпристрастност. Но ако очите на младеж са завързани, символът означава отсъствие на здрав разсъдък, сляпа материална любов, невежество и сексуална възбуденост. Е, ако качествата на този Купидон се прехвърлят върху една много дебела певица, подобна на Бешковите, ще получим карикатурен образ на съвременната ни корумпирана Темида, регулираща действията на българските граждани. Ще допълня, че тази добродетел (Справедливостта) е майка на всяка социална норма и опора в обществото. Тя е звено между правото и морала. Ето защо ще кажа и няколко думи за правото. Правото в същност не съществува. В действителност то е една фикция. Съществува псевдоправо, което е несъвършено, непълно, често дори парадоксално, но въпреки това е факт. Ето това дава възможност съзнателно или не, нашите политици да лицемерничат.

Как да се избегне политическото лицемерие, ни съветва старият български комикс „Политически барометър”. Барометър на човешкия характер са само две думички – „да” и „не”. С тях човек свидетелства за истината или я отрича чрез лъжа. Когато политик употребява „да” и „не” в техните истински места, за него казват, че е морален. Когато пък вместо „да” казва „не”, такъв човек обича лъжата и казваме, че не е морален, а маниерите му се сравняват с „номера на куртизанката”.

Лицемерието е стремеж към измама, а измамникът приема фалшив изглед, нещо като маскиране - много е интересен и образът, описан от Данте. За лицемера е присъщо двуезичието: той говори едно, а мисли друго. И когато иска да разруши доброто дело, той не излиза явно против него. Първата му задача е да извърти работата така, че тези които убеждава, да изпаднат в логическа грешка. Класическите български комикси дават прекрасни уроци за разобличаване на лицемерието. Измамници например смесват понятията „борба” и „война”. Но в борбата човек се бори с мощта на природата, за да овладее нейните богатства, а не да убива себеподобни. Какво означава тогава лозунга „Борба с организираната престъпност или корупцията“? Такава фраза е не само непостижима, но и трудно изобразима. Съществуват гравюри, показващи как автори бичуват пороци, или как се борят със своите страсти, защото те са човешка природа. Но да овладеем техните богатства, това не разбирам.

Всеки комикс жанр може да покаже парливата актуалност - „Какво накара Левски да мисли, че с комитетите си, въоръжени с ками и в най-добрия случай с кримки, ще срине робството? Не бе ли това неговия апостолски оптимизъм, довел до свободата ни?” А какво правеха в същото време песимистите? Те не само не вярваха в успеха на борбата, но и пречеха, слагайки прът в спиците на колелата на приказната колесница, в която летеше свободата към българския народ. Защо не са показани как спокойно умират като роби в своите балдахинени легла и как с това печелят презрението на поколенията? Не искате исторически комикси, желаете приказки. Защо тогава да не се даде за пример унгарската приказка за двете жаби – песимистка и оптимистка? За тези, които не я знаят ще я разкажа в резюме: Две жаби, едната песимистка, другата оптимистка скачат около гърне с мляко и падат вътре. Те се шашват от новата среда – гъста, нечувана, непрозрачна течност и гладки стени. Тази нова среда ги ужасява и след безуспешни скокове жабата песимистка умира. Но за оптимистката става чудо – от скоковете насам-натам тя произвела масло и то като опора й помогнало да се изстреля извън злополучния затвор.

Песимизмът сковава волята, убива енергията, унищожава предвидливостта. Ето защо такъв човек е скаран с всички подобрения и улеснения на човешкия живот. Няма злонамерен слух, който да не е пуснал и по този начин се е отчуждил от обществото.

Като начало, полезно е да се изследват тези състояния на съвременната българска душевност.

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics