Георги Чепилев: "Глобалната какофония и българските комикси"

Изостават ли от скоростното движение из интернет съвременните комикси?  Известно е, че компютърното общуване предлага действително съкращаване на време и пространство. Случайно ли е движението от материалното към все по-духовното? Нека си припомним тежката Траянова колона, украсена с изображения-предшественици на комикса в контраст с печатните хартиени подвижни комикси, на които читателят може да разгръща листовете. Ерата на дигиталните технологии променя ли езика на комиксите? Този факт ли определя смъртността на класическите комикси днес в информационната епоха? Тогава на какво основание се твърди че деветото изкуство дава перспективи в новите условия?  

В отговор на тези въпроси на първо време е добре различните в България комикс общности и дружества да заявят по-ясно: какво защитават и кое смятат за комикс културна творба и кое не им допада. Едва тогава може да се продължи в разрешаването на въпросите. Не се виждат никъде приетите от тях критерий,т.е. не са направили прозрачна мярката си за оценка. Не само информации за своята дейност, планове, конкурси и пр., необходимо е и изграждане на мрежа с цел привличане на близките по светоглед. Липсата на такава база затруднява присъединяване на нови членове към дадената общност, защото членовете се привличат най-вече от еднакъв светоглед, но не рядко и от лична алчност: или от парите, или за слава и пр. подобни. А интернет вече позволява по-добре, по-бързо и на по-ниска цена да задоволи читателите. Докато един традиционен пазар днес е неефективен, защото изисква огромна инфраструктура от посредници.

В съвременността е обречена на провал каузата, че ако има пари, то ще се намерят сценаристи и българските комикси ще се устремят към своя бляскав възход. Една от важните причини за такъв неуспех е, че в сюжетния комикс има идея и тема. А една идея може да има различни художествени решения. Водещо е авторовото светоотношение, но комиксът в повечето случаи е колективно изкуство. Така че в информационното общество темите на комиксите колкото и да са разнообразни, нямат онази водеща роля от миналото. Последната статия за комиксите преди 1991, преди т.н. промени, се нарича „Музиката в комикса”. В нея се дава евентуална насока към безсюжетните комикси. Добре е българските комикси да тръгнат по пътя на своя език и граматика, не, за да смъкнат нивото, а за да се избавят от преразказа. Смятам, че езикът на комикса не е един, има същото многообразие както в културата или говоримите езици на народите, но в никакъв случай няма случайности. Ако българските комикси час по-скоро не направят обзор какво е комикс изкуството, какъв е неговият език, какви са критериите на съществуващите родни дружества, общности или индивидуални автори, ще си останем в печалната съвременна действителност, потопени в оглушителния циклон. Днес животът прилича на грамаден пазар: всеки продава и купува, а когато правилата не са ясни, печели онзи, който съумее да излъже, да увлече, да дразни любопитството. Представете си един благоразумен гражданин, готов всичко да изтърпи, за да осигури на своите съграждани свобода. Докато той вярва във възможността на такова едно дело, ще се жертва всецяло за него, докато опитът му подскаже, че това дело е химера или хетера. Ето това описва Шекспир, като казва, че добродетелта паднала на колене, за да моли порочността да й даде възможност и да й помогне. Какво е мястото на българските комикси сред  глобалната какофония? Да се пазим да не заприличаме на джазбандист, намазал лицето си с течен шоколад и да си мислим, че  ако саксофонът пъшка минорно (като осъден грешник в адски казан), сме по-добри в традицията на онези, които владеят тази музика. 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics