ОБРАЗ И СЛОВО: "Проза в "Диаскоп" през 2017 година" - I

01.01.2018
Снимка 1
 
През месец януари 2018 година "Диаскоп" ще предостави на читателите си по хронологичен ред в няколко поредни издания кратки цитати от всички публикувани автори в рубриката "Образ и слово - Проза" 2017 с желанието да не забравяме, припомняйки си силата на словото, като продължим все така да даваме поле за изява на писатели и издатели и през 2018 година.
 
Андрея Илиев, Иван Драгоев, Кристин Юрукова
 
 
 
 
 
 
Всеки се старае да се включи в четата на „някой по-стар, по-юначен, опитен и хитър харамия, дълго време упражнявал това занятие и добре запознат с местностите и населението”. Буйните и неуправляеми дотогава мъже претърпяват пълна метаморфоза. При това съвсем съзнателно, защото разбират, че за практикуването на рисковия им занаят е нужна желязна дисциплина. Редът в четата е подчинен на „своеобразни и неписани харамийски обичаи, един вид закони, които се строго съблюдават”, а нарушаването им се наказва сурово – „повечето пъти със смърт”. Йерархията е предварително уточнена и се спазва безпрекословно, а „думата на войводата е закон за дружината му".
...........
 
При набезите си имат само едно табу: „да не посягат на честта на жените, без разлика на народност и вяра”. Дори и най-похотливите не си разпасват поясите, защото първо, според харамийския закон другарите им трябва веднага да ги накажат със смърт, и второ, има поверие, че „посегналият непременно ще бъде убит от първия куршум на потерята, която ги преследва”.
 
 
 
 
 
Кхаджурахо е известно с еротичните си скулптури. По фронтоните на храмовете са илюстрирани доста обширни части от Кама Сутра. Все пак свеждането на Кхаджурахо само до това, предполага да се избере като единствена врата – секса. Това ми се струва не само несправедливо, но и гледна точка, която превръща любовния акт в нещо тривиално и вулгарно, нещо, което не би трябвало да е част от религиозната архитектура. Проблемът за повечето автори и посетители на Кхаджурахо е точно фактът, че интимните отношения са намерили незаменимо място (а и би трябвало да продължават да го намират) в така нареченото измерение на духовността. Тези храмове са строени по времето, когато в Западна Европа процъфтява готическата архитектура и изкуство. На различно място и по коренно различен начин се пишат „книги в камъка“ (според сполучливото определение на Виктор Юго). В тези особени каменни текстове все още можем да се докоснем до духовните търсения, до всекидневния живот на онази епоха. За разлика от всички останали култури, индийската не изключва от свещените изображения извайването на любовния акт. Представен е по възможно най-директния начин, в цялата си тeлестност и чувственост. Няма място за евфемизми и ненужен символизъм. Всички по-късни интерпретации, които търсят в телесното метaфизични образи на връзката между Бог и душа се опитват да загърнат с булото на свенлива и досадна рудираност любещите се тела. Боговете от индийския пантеон се влюбват, прелъстяват небесни и смъртни жени. Един от най-популярните мотиви в индийската митология е обичта на самия Вишну към една простосмъртна. В храмовете на Кхаджурахо така наречените „еротични сцени“ са просто част от всекидневния живот. Преплитат се със сцени, изобразяващи война, работа, чествания, празници и погребения. 
 
 
 
 
 
Никога, ама никога бай Стоян не беше питал Бог: “Защо си ме напуснал?” Никога такава мисъл не бе пропълзяла в него. Едно знаеше - каквато е неговата воля, това ще е. И гледаше да действа според неговата воля. Не че е бил много смирен, но животът на смирение първо го научи, колкото и да не му харесваше то.
........
 
Между двете арестувания му оставяше отчаянието на баташките вдовици и сирачета, просещи из Пазарджик, и ужасающият вид на богатите някога перущенлии, превърнати сега и те в скитници по градовете. Беше минал през пепелищата на селата, които бяха се преселили с деца и жени в Брацигово, за да вдигнат заедно общото въстание и заедно да се бранят. Не можеше сърцето му да не го боли, нали като член на Военния съвет те бяха действали и по негови заповеди. Кладата на Петлешков още димеше във всяко съзнание, гледката на Георги Търпоманов, който трябваше сам да копае гроба си, бе прогорила всяко родолюбиво сърце. Пепелта от изгорените околни селища се носеше от вятъра и сякаш скърцаше между зъбите им. Скайлер и Макгахан минаха тъдява на път за Батак. Добре че и Лейди Странгфорд и разни американски и английски благодетели и благородници се появиха, че хората да имат дреха на гърба си, пък по-късно и покрив над главата.
 
 
 
 
 
 
 

 

© Христина Мирчева