Стоянка Грудова: "Аз рибата"
04.01.2018
СНЯГ
снощи чух снега като казваше
…
понечих да му отвърна но той ме прекъсна
…
замълчах
беше тъй убедителен
в него имаше нещо от патоса
на дете разказващо приказка
ПРАХ И ПЕПЕЛ
някой живее на черно
като куфар с двойно дъно
промъква се контрабандно
покрай другите с лошотиите си
печели от тях и трупа
власт и могъщество обаче
на границата на световете
онази митничарка с косата
успява да го отвори и
какъв е багажът му за отвъд
от всички дъна се сипе
човещината му
прах и пепел
ВСЕ ЗАБРАВЯМ
не изговаряй всичко
което е на езика ти
някои работи
са за скриване под езика
други са за преглъщане
трети да не се раждат изобщо
ако всичко се казваше
щеше да ходим с главите си
ПРОБЛЕМ С ИСТИНАТА
моята истина
гледа с моите очи
слуша с моите уши
говори с моята уста
не мога да сменя
нито очите си
нито ушите си
нито устата си
учителят
ме чукна по главата
БЛАГОСЛОВЕНИЕ
от извора на болката
ти пил ли си кажи ми
по тялото ти
огнен дъжд играл ли е
в калъп от лед
сърцето ти туптяло ли е
висял ли си
обесен за езика
от скалпа си
разделян ли си някога
от устните ти медовина капе
и погледът ти е безоблачен
благословен си
ДРЪЗНОВЕНИЕ
Прекрачващият в бъдещето вярва
Че вярата принася плодове
Прекрачилият в бъдещето знае
Какви са тези плодове на вкус
А който не прекрачва зъзне тук
Сред ледения ужас на съмненията
УТОЛЯВАНЕ
от другаде съм
другаде отивам
тук е спирка
на която слязох
с любов да се напия
за из път
през идните пустини
СМИРЕНИЕ
понякога млъкваш когато
има толкова много за казване
че няма да бъде за вярване
по-скоро камъкът ще задиша
отколкото да заговориш
до следващия живот
От книгата на Стоянка Грудова "Аз рибата", изд. "Балтика-2002", 2012
Стоянка Грудова в "Диаскоп":
© Стилиана Георгиева - Stella