ОБРАЗ И СЛОВО: "Поезия в "Диаскоп" през 2017 година" - II
08.01.2018
През месец януари 2018 година "Диаскоп" ще предостави на читателите си по хронологичен ред в няколко поредни издания по едно избрано стихотворение от всички публикувани автори в рубриката "Образ и слово - Поезия" 2017 с желанието да не забравяме, припомняйки си силата на поетичното слово, като продължим все така да даваме поле за изява на писатели и издатели и през 2018 година.
Кристин Юрукова, Иглика Дионисиева, Илияна Делева
На монахиня Валентина Друмева
В манастирска килия
сега историята
се пише не от мъж,
а от жена.
Народната свяст-
в книгите ù.
Възрожденски Калофер
бие камбаните
в една несвършваща балада
за душата на България
в стиховете ù.
Тя - нов Солженицин -
описа най-страшното
за описване - страданията
в името на Христос
на неговите свещенослужители
в езическите времена на
комунистически атеизъм.
Молитвите ù
разцъфтяват тихо
и упоително
като цветята ù
в Калоферския манастир
"Въведение Богородично",
безчет е броят
на спасените чрез тях.
Там, откъдето
е тръгнало
девическото ни образование,
образова в християнство
монахинята-писателка.
Възраждането
не си е отишло,
щом нея я има.
Прекършено, изтръгнато от корен дърво
докато съм живо
не мога да съм огън
утре, стопляйки някого
сивата ми
лютива душа
ще гледа да върви
по-бавно към небето
Всекидневие
Слънцето погалва глухарчетата
миг преди да литнат.
Спирката си играе на вселена.
Две кошчета за боклук стоят пред навеса –
привиждат ми се кучета на стража.
Прозорци, колелета, шум, пушек –
денят се задъхва.
Две гневни на циментовите си ръкави реки
се надсмиват над скоростта на града.
Нощем приспиваме вулканите на сърцето.
Сънуваме таралежени сънища.
Армията на бездомните граждани будува.