по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Последно за комиксите"

14.01.2018
Снимка 1

Комикс на Стоян Венев от 1939 г.на тема „Народно здраве” (Гладните и недохранени деца са най-честа жертва на туберкулозата)

 

Думата „протест” е латинска и означава – възражение. Както казва един учен: „стачка” е френско понятие – първите стачници излизали на площадка с чакъл, защото отказвали да работят. Днес протестът може да се сравни с тръни в пустиня. С това уподобяване се вижда задънената улица и липса на перспектива. Ето защо преустановявам публикуването на изследванията си за комикс изкуството. Считам, че не дължа на никого нищо, тъй като от 2013 г. до сега са в наличност над 150 задълбочени статии в областта на комикс изкуството. Надявам се условията да станат по-благоприятни за Деветото изкуство у нас, като администрацията подобри сегашното тотално възпрепятстване за неговото развитие. Моята стачка е против тази администрация, която води до деградация на мисловността на българина.

 

Тези дни се разпространи изказване на актьора Ален Делон, че е отвратен от идеала на днешното време. Съперничеството с цел обогатяване на отделни лица според един философ прилича на геометрическа линия, която има само едно измерение – дължина. За това и безкраен стремеж. Удължавайки се тя може да се пресече с други линии, да образува възли, но си остава тънка и изолирана, без дълбочина.

За това днес, когато вървях по улицата се загледах в хората как вървят в различни посоки, които се преплитат. Запитах се, как така без да има ред, все пак не се блъскат един с други? Всеки един от вървящите се извива по своя път, без да си счупи главата. Помислих си, че може би се плашат от някакъв закон и наказание, но истината бе, че ги води някаква вътрешна мисъл и идея.

Не е ли така и в социалните и международни отношения? Съществуват също два метода: единият чрез сила и принуда, а другият – по-цивилизованият, внушаващ известна мисъл или идея. За метода на принудата със сила са необходими войници, полиция, агенти, шпионаж и пр. Този метод се нарича тирания. Той е бърз за прилагане, но скоро изчезва. Вторият метод (на истината) е чрез възпитание, той се прилага бавно, но издържа, докогато умът дава подкрепа. Вижда се, че всеки народ по единия или другия начин е контролиран. Разликата е в съотношението на пропорциите между насилието и възпитанието. За това всеки народ има крайни елементи, но не у всеки преобладава грубата сила. Има територии в света, където насилственият метод е управляващ, там вторият метод на възпитанието не се разпростира. Задачата е да се насажда такова възпитание от практически идеали и почитане на научни факти, че да се премахне насилието.

Условията, които са влияели за образуването на всеки отделен народ, не са само политически. Те са преди всичко физиологически и психологически. Както между отделните хора съществуват културни и физически различия, така и между отделните народи са се развили – благодарение на редица външни (раса, климат, местност, история) и вътрешни (език, нрави) причини, известни характерни различия. Човек по природа е обществено същество. Още от раждане той се нуждае от обществена помощ. Държавната организация е плод на тази необходимост от взаимно помагане. Аристотел казва, че идеалната държава трябва да представя от само себе си един град. Значи – общежитие, сплотеност.

При изграждане на общ международен дом, е необходимо съобразяване с психологията на международното сътрудничество. Защото тя обяснява как мирът се постига от сътрудничеството, а пък това международно сътрудничество идва от добрата воля (която трябва да имат тези народи). А добрата воля се явява от съчувствено разбиране между народите. Такова едно разбиране може да се роди само от метода на истината (за който се говори по-горе). Така че ние преди всичко трябва да узнаем не полуистината, а цялата истина. Ако тази истина не може да се узнае от народите помежду им, то трябва да се отнесем до такова тяло, което може да ни е даде. Такова тяло са водачите на обществата.

Обаче истината сама не е достатъчна, защото всеки народ има своя чувствителност, свои преживявания и стремежи. След като се дойде до истината, необходимо е и приятелско разбиране. Ние, българските комикс артисти вярваме в интелектуалната размяна, с която хората се опознават помежду си и че това съчувствено разбиране може да премахва неприятностите в обществата.

 Ето защо връзката между държавата и културата трябва да е голяма. Колкото е по-стабилна държавата, толкова по-висока е културата. А един народ е толкова по-силен, колкото повече самодейност и самобитност проявява в културата си. Заемките, които прави от другите народи, трябва да избира пак с оглед на своите нужди.

Културата обаче е нежна градинка, която пуска своите корени в създаваната от обществото почва и расте дотолкова, доколкото тази почва й дава обилна храна. Не може фиданката да каже на почвата: дай ми повече сокове и не давай на съседката ми. Нищо, че аз съм бодлива шипка, а тя кичест дъб, трябва само мен да храниш, поиш и пазиш!

 Културата дава форми и средства за постигане на идеали в най-късо време, с най-малко изразходвана енергия и най-целесъобразно. Обаче се пита: Кой дава в нашето общество идеалите? Ако държавата не може да ги създаде и да съществува без да  издигне в нея един център на авторитетна тежест, то още по-малко може да направи това културата. Да оставиш своите деца в недезинфекцирана сграда, в която е имало зараза, това значи да ги обричаш на явна смърт. Зарезена от миязми среда, а не се прави нищо за тяхното обезвредяване.

Ще кажете, корупция има. Оставете организираната престъпност. Все пак мисля, че девет от десет политици предпочитат да живеят с един висок морал. Иначе гражданите няма да ги търпят. Мизерстващите граждани не се интересуват от големите далавери, те са хора живо засегнати от неволите на живота. Тях не ги интересува корупционните мерки, а по-свободни условия за започване на малък бизнес, тъй като държавата не предлага работни места, както през социализма. Такива облекчения е имало преди 1944 г., особено за творци, печатащи собствени произведения, или за всяко родено дете се опрощавало част от заем за бизнес, като този заем също е поощряващ начинанието и пр. И съвременни българи, работещи в чужбина, твърдят за улесняващите условия за започване на малък бизнес. Ако правителството  даде възможност такава, каквато бе в първите няколко години след 1989 г., никой няма да говори за корупция, защото няма да има мизерия, а тя е ужасното зло.

Но ето един страшно загадъчен въпрос: Кои са тези земни или подземни тъмни сили, които могат да задават такъв голям страх, че да не се решават да очистят задушната атмосфера в обществото и да подпомагат със своята пасивност за линеенето на младото поколение. Ние не виждаме такива дракони, които да плашат най-стария цивилизован и умствено развит континент. Но гражданите не виждат и да има ясни идеи, твърди убеждения и решителна воля за работа към преобразяване и постигане общ дом. Във века на технологиите, когато е възможна мигновена връзка между хора и институции, къде може обикновеният човек да се свърже с властниците? По времето на Леонардо е имало една каменна поща и там се пускали писмата. Разбира се, че е имало и доноси, но това е друга тема. Въпросът е как прекрасният Йосиф от затворник се издига до най-висш царедворец и то в робовладелски Египет? Какво можем да отговорим ние гражданите на умствено развитата Европа, има ли такава възможност днес?

 Партиите сами по себе си не са обществено зло. Те са продукт на свободата на мисълта, а тази свобода е несъмнено благо за човечеството, защото чрез нея може да цъфти материалната и духовна култура. Партиите можем да оприличим на кораби, които са предназначени да водят народа по различни маршрути, но към една и съща точка. Те са аргонавтите, които горят от съревнование да доставят златното руно за своя народ. Партийната дейност е отделен метод на политико общественото строителство. Има лош метод и той се основава на насилието. Но има метод, който се основава на основния принцип на обществения напредък – свободата на мисълта и словото  (необходимите условия за икономическо и културно издигане). Язвата не е причинена от партиите, а от партизанството, т.е. от съсипителните вътрешни ежби и сътресения. Какво е лекарството против този опасен за държавата бяс? Нищо друго освен съзнанието, дълбокото съзнание у всеки деец, че е призван да служи на народа, а не народа на него. Развитието на такова съзнание в себе си у всеки европейски гражданин е дълг. Това трябва да е основата на образованието.

Днес водолазите свободно се ширят в морските дълбочини; с космическите кораби скъсахме преградата между небето и земята; с хидротехниката се кръстосаха суша и  вода; с безжични връзки препасохме земята – всичко човек подчини на себе си. Но когато тази „нова природа” само мръдне от своите релси, тогава гордостта ни на владетели се изпарява като майска роса и ние се самоизгубваме от страх. Не потъващ кораб в море, а малка къщичка ако се разлюшка в земни конвулсии, тогава нито съвремените електронни връзки помагат, нито науката успокоява. Когато всичко под краката ти танцува – ти си обезличен и всичко в теб замира. Обезумял човека вковава мътен поглед пред черната неизвестност. До кога така?

Ако вярваме, че ние сме социални същества, влияем си едни на други и трябва да си зачитаме свободата, тогава трябва комикс изкуството да го разделим на две: обективно изобразяване и субективно изобразяване. Важен е следния въпрос: Творчеството - израз на обективното изобразяване на живота ли е, или на субективното? Обективно не значи ли художествено изобразяване на живота управлявано от вродени и наследствени инстинкти, желания и страсти, а не от морални норми? Т.е. обществото трябва ли да проявява вмешателство в свободата на художественото творчество. По мой поглед има известна разлика между обективното предаване на нещата и художественото им предаване.

Природата най-обективно се предава от фотоапарата. Стълкновението в живота – от съдебните протоколи. Въпросите на битието и човешкия дух от философските системи. В тях личността на автора и нейните впечатления, усещания, чувства и настроения, изобщо са на заден план, или съвсем отстранени. Може ли да се приеме, че най-голяма художествена ценност имат фотографските снимки, обективно съставените протоколи и философските трактати? Всяко художествено произведение е в по-голяма или по-малка степен субективно. Онова, което е в по-малка степен субективно е и по-шаблонно, по-бездушно дори бездарно. За това има художествена фотография, но и снимки документи, техните задачи са различни.

Още през 80 -те години в пловдивския печат се описаха видовете и жанрове комикси. Изясни се, че комиксът е роднина както на киното, така и на вестника и журналистиката. Историята на българските комикси ни дава безбройни примери за журналистични комикси, бих казал, че те дори  преобладават. Ние имаме информационни комикси, но те се стремят въпреки достоверността и към художественост. Това са съобщения на факти с помощта на изображения, придружени от малък текст (рядко и без текст).  Макар, че отразяват факти от действителността, това става както се каза художествено, като на преден план по важност е непосредствеността, а не лъжа или художествена измислица. Въобще жанровите белези за информационните комикси са: бързо отразяване на събитие, авторска позиция, актуалност и сензация или злободневност. Ще изброя няколко заглавия от такива български комикси: „Седмичен преглед, или какво стана през седмицата”, „Палячо по репортаж” „Чудесата на света”, „Знаете ли това?”, „Столичен паваж”, „Майска хроника”, „Интервю с велики люде” и пр.

Виждаме, че дори и в информационните български комикси художникът твори свободно и преценява живота. Той е поет и се опитва да одухотвори низостта, да съратничи на духовния и културен прогрес, да бъде будител или вестител на ново и по-светло бъдеще.

Нима в едно болно време, в което психозата на убийства, разврат и пр. страсти е овладяла масите, художникът трябва да се ограничи с фотографиране на фактите и да защитава своята посредственост с лозунга „Животът е сега такъв”. Да, „Животът е такъв, какъвто е” е задача на информационните комикси, но „Животът такъв, какъвто трябва да бъде” е задача на художествените комикси.

Става тъжно на човек, когато тършува из интернет за да види каква комикс храна се предлага на децата и учащите: информацията е всевъзможни мозайки от картинки-едни от други по развращаващи.

Модата диктува една усилена тенденция да се върнем към класическата древно гръцко-римска естетика, която е имала за принцип голата красота. Желаейки да се уподоби по външност на световната мода, съвременните девойки, търсещи комикс образци из интернет, стават слепи робини на изразената еротична воля. Наистина така жената става по пленителна с плътта си, но губи духовния си национален чар. Не говоря като „пълен тъпанар”относно еротичния жанр. Но бих дал пример: съществуват кафенета с басеини за смесено къпане и танцуване на полуголи по бански около тези басеини, но там трябва ли да присъстват и деца? Искам само да насоча вниманието, че силното желание за парадиране със своята външност минава в мания и променя вътрешния свят, характер, поведение, като с това се обезличава личността.

 Интересно е едно послание от Тянцин преди стотина години: „Тези дни е било издадено от китайската и японската полиция една обява, с което под страх от голяма парична глоба се забранява на китайските и и японски жени да носят къси рокли и без ръкави”.

 Учените са доказали, че от създаването на упоително еротична атмосфера се поглъща все по-голяма нервна енергия, която отслабва разсъдъка и волята и възпламенява въображението. А там, където фантазията разширява границите си, подрива се чувството за действителност, настава помрачение. Ако погледнем знаците на българските народни носии, ще забележим как имат такава кройка и размер, прикриваща женските части с явна цел да не дразнят мъжката чувствителност и да предадат на жената една възвишена нетленна женственост. Един български композитор по време на танц върху негова музикална творба, казал на художника Бешков: „Тази мома с кривите крака хоро да не играе”. Той имал предвид някаква симпатична „кака”, с линия между краката, подобна на формата на пинсета. В случая има морални критерии. Не можеш в името на свободното творчество авангардно да разсъблечеш една мома, нарисувана от Майстора, т.е. при народната българска традиция нравствената висота е била идеал (подчертано и в облеклото като слово), затова и картините на Майстора са художествено творчество. Една подобна постмодерна проява на свободно творчество уронва националната традиция и е не само конфликтна, но и бездарна. В нея липсва художественост, тя е предимно информационно сензационна.

 Комикс изкуството може да бъде полезен помощник на възпитанието и обучението, но засега няма подходящи условия, които да дават възможност за творби, изразяващи живота на дадена нация, поминъка, историята, природата, както и от определен етичен надзор. Днес това изкуство страда от едностранчивост и затова образците му затъмняват съзнанието на младите и ги обезличават. Необходими са комикси из интернет, които да говорят на детското въображение и чувство, да са извор на знания и любов към общия дом и международна размяна на културни традиции. Ще кажете: днес вече няма детска възраст. Ами създайте условия за нея!

В тези дни на равнодушие към комикс изкуството, понякога искам да сравня миналото със сегашното, но за съжаление не откривам из интернет прекрасните европейски майстори и творби от близкото минало, за които си спомням. Дали аз не търся правилно или пазарната икономика не позволява публикуването на такива, не зная. Трудно намирам и сайта „Диаскоп комикс” в категорията „български комикси”, а той е за начинаещи комикс автори и любители на деветото изкуство. За успокоение на приятелите на „Диаскоп”, сайтът може да се открие в раздел „българска култура”.

Мисля, че най-вече е необходим авторитетен ориентир за новите предизвикателства.

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics