по заглавие   по съдържание

ПРЕДИЗВИКАНИ СПРАВКИ: "Женските дружества в България - оригинално чисто народно произведение"

22.01.2018
Снимка 1

 

Митрополит Климент Търновски за българските женски дружества. "Животописание", гл. 4.

 

... Но онова, което има чисто оригинален, самостоятелен характер у нас, това е откриването на Женските Дружества. Откъде се е взела у нас идеята за женските дружества и по какъв образец са се скроили те? – Това е трудно да се определи. Ако сме разбрали добре, нашите Женски Дружества нямат още определена ясна цел – нещо, което дава силен повод да се вярва, че те са се явили у нас по подражание. Но никъде в образования свят не срещаме учреждения, подобни на нашите Женски Дружества по дух и характер. Наистина, в днешното време навсякъде по просветените страни съществуват много женски общества с разни благотворителни цели; при това днес в просветеният свят съществува и така нареченият женски въпрос, който се състои в това, че жените „където се виждат унижени и онеправдани от мъжете, които им отнели уж всяко право за самостоятелно развитие и живеене, а ги удостоили само със своето покровителство”, искат да се освободят от едно такова робство, недостойно за човека въобще, от едно такова непросено покровителство и затова съставят разни учреждения в полза на делото си. Но нашите Женски Дружества не може да се каже все още, че те са учредени с някаква си благотворителна, предварително пресметната цел; още по-малко пък нямат претенции да се грижат за премахването от женския пол на чремът, който са им наложили мъжете.

Но каква е целта на нашите Женски Дружества? Тъй като те вече съществуват, разбира се от само себе си, че е имало причини, които са – така да кажем – извадили на светло тези дружества, защото нищо без причина няма - били са и цел, заради която са се те учредили.

Наистина, Женските Дружества у нас не са се явили току тъй без причина; те не могат да нямат и цел. Ако и да не се е още изяснила и определила добре целта на тия Дружества, както и причините на тяхното възникване, но съдейки по умственото и нравствено наше народно състояние, както и по особеностите на нашия обществен живот, особено в градовете; както и по дейността, която вече проявиха нашите Женски Дружества – можем справедливо да направим заключение, че причините, по които са се явили тези дружества, са важни, важна е и целта им, ако и да е скромна, най-скромната от на всичките почти женски общества в просветения свят.

В развитието си ние сме останали много назад, а пък средствата за развитие – нравствено и умствено – у нас са твърде ограничени. У нас няма обществени домове, в които да се събира публика от двата пола и заедно с приятното прекарване на времето да се оформя и духът. Ние сме отвикнали да правим в домовете си събирания на роднини, приятели и съседи, на които събрания във весели разговори, смях и други развлечения, да смесваме и такива разговори, които биха дали добра храна на духа ни, би съдействало на нашето душевно развитие. Наистина, събират се и у нас в празниците куп млади момци както и женени хора, за да ходят от къща на къща, но за какво? За съжаление не за друго, ами само да се наядат, напият добре и да се напеят... В тези събрания става ли понякога дума за нещо по-високо отколкото непристойните песни, виното и яденето, за нещо по-важно - за нуждите на общината например?

Никак! На другия ден, след празника, вслушайте се в разговорите на млади и стари и не ще чуете друго освен разказите за вчерашните подвизи с виното и пр. В кафенетата, които наистина се пълнят от млади и стари - и там не става реч за нещо, което би съдействали за нравственото развитие на посетителите. Театри няма у нас. Остават Черквите, Читалищата и Училищата, които биха могли да съдействат на народното развитие. Но тази възможност е само за бъдещето поколение, защото за възрастните тя се парализира със свойството на сегашния наш ненормален обществен живот, тъй като празничните веселби, пиенето, непристойното пеене и кафенетата със своите разнообразни игри, поглъщат и заглушават добрите черковни и училищни зърна. До колко сме парализирани в това отношение, твърде ясно може да се види от това, че дойде ли работата за някаква веселба, където ще има да се яде, пие и кряска - с една реч – ще се лудува, ние с готовност даваме своята лепта, понякога доста значителна, а когато е нужно да жертваме за някоя обща и твърде полезна работа – ние се мръщим и ни се свиди да дадем и най-незначително количество...

С това не искаме ние да осъждаме или да изобличаваме някого, но искаме да покажем как нямаме в обществения живот почти никакви средства за нашето умствено развитие.

Но тези средства са още по-ограничени у нас за женския пол. Заобиколена с деца, отрупана с домакинска работа, жената няма време да се грижи за своето умствено развитие... Напълно подчинени на мъжете, жените у нас са осъдени да бъдат винаги пасивни, те са без право да дават мнения за обществени работи. И така нашите жени са затворени в тесния кръг на къщата, в който кръг прекарват дните и годините си. За съжаление този кръг е задушлив, той снижава и убива духа, а не го възвисява и съживява. А жената не може да излезе вън от този кръг. Къде е прочее? Сферата, в която жената би имала възможност да си обогатява познанията или – да речем – кръгозора поне на домашното свое житие-битие? Къде е сферата, в която нашата жена би могла да почерпва съзнание за своето човешко достойнство, за своето високо назначение и за своите свети длъжности към дома и децата си, както и към другите?

А на една жена е необходимо подобно съзнание, необходимо е за нея душевно развитие. В ръцете на жената са децата и тези бъдещи граждани... Досега имало ли е нещо такова, което поне що-годе да е съдействало за душевното развитие и усъвършенстване на жената?

Досега е нямало у нас такова нещо, нямало е сфера, в която нашите жени да могат да си освежават духа, да го обогатяват. Но сега – това го казваме с голямо душевно задоволство – такава сфера има вече у нас и занапред – в бъдещето – ще я има. Тази сфера са Женските Дружества. У нас се съзнава вече необходимостта да бъдат жените и умствено развити, да си ценят важното значение както в домашния, тъй и в обществения живот...Женските Дружества събират сега нашите жени на едно място и ги събират в името на просветата и умственото развитие; събират ги не така, както ги събират сватбите, съборите и хората - с единствена цел да си поприказват, посмеят, да си поиграят, а после цяла седмица да разправят на съседите си, коя как била облечена, коя какво казала и пр.; но ги събират с цел да помислят и за потребностите на духът си, за своето умствено развитие и усъвършенстване; с една дума - събират ги, за да им разбудят съзнанието, да им внушат уважение към себе си и пр. Истина е, че някакви високи идеи не се проповядват в Женските Дружества, но и това е достатъчно, че жената отива на събрание с едно единствено уверение да чуе нещо за просвещение, нещо от науката. Ако в едно събрание на Женското дружество се прочете поне някой вестник и след това станат малки едни разсъждения върху прочетеното,  и това е достатъчно, защото при подобно четене и разсъждение жената започва да се чувства по-свободна от еднообразната тясна домашна сфера... А с този начин жената малко по малко получава обогатяване на понятията си и умствено развитие. Но не е само това. В тези събрания нашите жени се запознават една с друга, завързват приятелски отношения, стъпват в разговор, започват да си съобщават впечатления и така някой обществен въпрос става общо достояние и му влияят за неговото решение... Ето кое дава на нашите Женски Дружества съвършено оригинален характер. Както виждаме, те от сега още се явяват като основа за бъдещи учреждения, на които целта ще е и жените сами, със собствени сили и средства, да съдействат за развитието и образованието не само на своя женски пол, но и въобще на всичкото младо поколение. Наистина и в просветената Европа жените имат грижата за своето развитие и образование, но тая грижа преимуществено се опира на грижата на Правителствата и Министерствата на Просветата. В тях жените винаги намират и поддръжка, и насърчаване, и подбуждане. Но нашата жена не чака нещо отвън, от страни, а иска да намира поддръжка, насърчаване и подбуда за своето умствено развитие винаги в самата себе си. Наистина, тя винаги би срещнала в Правителството силна поддръжка, насърчаване и най-искрено съчувствие към делото си, но, вижда се, подобно на Американката, тя се счита по-сигурна за успеха на начинанието си, когато сама в себе си намира подбуждение, насърчаване и поддръжка. В Америка наистина жените имат пълна свобода и право сами да се разпореждат със своята съдба, сами да се грижат за своето умствено развитие, за своя напредък и поради това жените имат там банкови сметки, разни търговски компании и много други женски общества и дружества. Но не от Америка е прехвръкнала у нас идеята на нашите Женски Дружества. Там в Америка, жените си правят общества и дружества повече с цел – да водят борба с мъжа за окончателната своя самостоятелност и независимост от него, да изменят съществуващите отношения между мъжа и жената на други по-добри уж, да дадат друг вид, друга форма на домашния свой бит. Искат дори да заемат президентски пост. Но нашите жени нямат тази претенция. Те искат да вървят в своето развитие заедно с мъжете... Тя като че инстинктивно чувства, че трябва да изгони от домът си грубото невежество и произвол и да осветли със светлината на истинската наука сегашните семейни отношения и по този начин да направи къщата си земен рай.

Ето как гледаме ние на нашите  Женски Дружества и какви резултати очакваме от тях. По техните стремежи ние признаваме и утвърждаваме тяхната оригиналност и самостоятелност. Но и при възникването си може да се каже, че те са самостоятелни. Развитието у нас е още на много ниска степен, при това то става под силното влияние на Европа, където няма дружества или общества женски с подобен характер, каквито са нашите Женски Дружества, тъй щото можем да кажем, че те са наше оригинално чисто народно произведение.

 

Накратко за Митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) - 1841-1901

Първата талантлива драма у нас е написана от Васил Друмев (1841-1901). Роден е в Шумен. Като ученик в Одеската духовна семинария написва повестта „Нещастна фамилия” - тази повест, адаптирана от Змей Горянин и илюстрирана от К.Буюклийски е първият български роман в картини.

Бил е легионер в Белград при Раковски. След връщането си в Одеса написва повестта „Ученик и благодетели”. Завършва Киевската духовна академия, прекарва три години в Браила, където с други книжовници основава Българското книжовно дружество. В 1872 г. издава драмата си „Иванко”. В 1873 г. Васил Друмев е ръкоположен за епископ с име Климент Браницки. Участва в политическия живот, бил е и министър-председател. През 1884 г. е избран за търновски митрополит. Почива в Търново през 1901 г.

Известен е спорът между Войников и Друмев върху драматургията. Интересно е да сравним две творби на тези автори: „Криворазбраната Цивилизация” от Войников и „Фудулеску” от Друмев. Сходствата в сюжетите на двете творби се заключава в следното: Преди всичко тук се идеализират чистите български нрави и обичаи. Всичко небългарско се явява фалшиво и зло. Добродетелите на българите обаче се похабяват от западната култура, макар това влияние да се схваща съвсем различно. Във Войниковата комедия влиянието на западната култура е модата, а във „Фудулеску” -новото учение за свободата на волята, която се обявява против „робската нравственост”. Изпод перото на митрополит Климент има и много проучвания по обществени, педагогически и църковно правни въпроси.

Днес извънредно интересни са разсъжденията, свързани с българските женски дружества, намиращи се в съчинението „Животописание”, глава 4, които предоставяме на нашите читатели във вид на откъс в рубриката "Предизвикани справки".

 

Снимка: Женско благотворително и просветно дружество "Подкрепа", 1929 г. (Енциклопедия Дарителство)

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

 

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника!