Константин Величков (1855 - 1907): "Не пей, не спомняй тия дни честити"
01.02.2018
НОВА ГОДИНА
Каква ще бъде новата година
Не ща да знам. Не може тя по-зла
Да бъде от оная, що измина:
Отдавна са прелели моите тегла.
В надеждата не вярвам. Тя е дума,
Която не намира в мен отклик,
И радостта чудовищна е глума
Измислена от някой зъл язик.
Но топло сила прося аз от Бога,
Да сдържам тайно в своите гърди
Плачът, що кърти мойта участ строга,
И да не видя подлите врази
Злорадно да ликуват, че не мога
Да нося твърдо своите беди.
НЕ ПЕЙ
О, славей мили, престани, не пей.
Не пей таз песен весела, любовна.
С песните си в душата ми тъжовна,
О славей мили, нова скръб не лей.
Не пей, не спомняй тия дни честити,
Когато от любов пияна бях.
Защо, като улетяха, от гърдите,
Не улете и споменът им с тях?
На друга той копней сега в гърдите.
На друга се кълне в любов сега.
Смили се, славей, и между стените,
Де вкусвах щастието, що бега,
Нек екнат песни ядни, жаловити,
Кат клетвите на моята тъга.
ВЕЧЕРНА СЦЕНА
Прохлада от обширнии залив вее
В небето ясните звезди трептят.
Природата, виж, цялата немее,
Сърдцата ни да слуша кат туптят.
Кончетто, пей песните си любими!
Попей ми за сребристата луна,
За либета, на ладия носими
От вятъра по гладката вълна.
Виж там, Везувий се възпламенява:
Опри се тук до моите гърди.
Люби ме! Може би туй предвещава
Нещастья, разоренье, съсипни;
Но за какво смъртта ще ни смущава,
Щом заедно ще свършим своите дни.
Из "Тъги и радости"
Илюстрация: Gustaf Fjæstad (Sweden, 1868 - 1948)
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника!