Проф. Стефан Станев: "Петко Абаджиев - майстор на четката с изострена чувствителност и лирична душа"

По-цялостна представа за Петко Абаджиев (1913-2004) като художник добих по време на есенните изложби в Стария град през 1993 г., в които той беше поканен да участва по случай неговата 80-годишнина. Отидох да видя изложбата му в Балабановата къща няколко часа преди официалното откриване и бях силно впечатлен и развълнуван. Наред с по-новите си работи авторът показваше и картини, рисувани още през 30-те и 40-те години на миналия век, от така наречения му „карловски” или „николатаневски” период. Пейзажите от Пловдив с Марица, мостовете и тепетата, от Париж със Сена и от Алжир с бреговете на Средиземно море, изпълнени в сребристосива гама, и импресионистичните пейзажи от Карлово с лозниците и цветята по дворовете, с чардаците и портите на старите къщи, с многолюдните пазари и крайградските караджейки разкриваха един голям майстор на четката с изострена чувствителност и лирична душа, който е успял да улови специфичната атмосфера на сюжетите си и да я предаде зримо в картините си. „Колкото и добре художникът да е усвоил някои формули от занаята – изповядвал ми е бай Петко, - ако не е спонтанен и интуитивен в предаването на сюжетите си, той не може да отрази вярно тяхната дълбока същност, не може да бъде истински художник. Пловдив има своя тоналност и настроение, които идват като съвкупност от хилядолетната му история, от тепетата, от Марица – Пловдив си е Пловдив, единствен и неповторим, и ако художникът не го е усетил, предварителните формули не играят никаква роля. Бил съм в Алжир, там слънцето, морето, архитектурата са типично алжирски; в Алжир преобладава белият цвят, бели са фасадите и покривите на сградите, бели са шамиите на жените, друга е яркостта на слънцето. С една дума – друга е топлината на тона. Всичко това трябва да го усетиш, да го намериш, за да добият картините ти алжирско звучене. Друг е Париж, Париж със сивите мъгли, и леки дъждове, с духа на европейската културна история, която витае над него, с нестихващия кипеж на живота – всичко това създава неповторимо парижко настроение, което трябва да усетиш със сърцето си, за да предадеш на картината частица от него.”

В продължение на месец, колкото траят есенните изложби, почти всеки ден на обяд или сред работа ходех да разглеждам изложбата и да се видя с бай Петко. Тъкмо по време на тази изложба с него се сближихме  и станахме приятели. Той ме чакаше отвън на пейката в двора на Балабановата къща, посрещаше ме с милата си усмивка и водехме интересни разговори за картини и художници, за неговия път в изкуството.

Още при едно от първите си посещения на изложбата аз му споменах, че неговите карловски картини ми напомнят картините на Никола Танев. „И как иначе! – възкликна той. – Танев в първият ми учител в рисуването, съвсем естествено е, че силно бях повлиян от него и се стремях да рисувам като него.” И бай Петко увлекателно ми разказваше за първите си срещи с Никола Танев в Карлово. В продължение на близо 30 години всяко лято той е идвал тук да рисува, запленен от красотата на потъналите в цветя карловски дворове, от играта на слънчевите петна по плочниците, от старите къщи и калдъръмените улици. („Цялата тази романтична прелест от кристално чистия въздух в подножието на Балкана добиваше особено силна експресивност.”) С часове  е стоял зад майстора, за да го наблюдава как рисува (в изложбата му имаше и точно една такава картина – „Никола Танев рисува в Карлово”), как Танев е открил заложбите му и го е направил свой ученик, как са ходили заедно да рисуват из Карлово и близките околности, дори в Търново, в Созопол и други места в страната. „Никола Танев е моят пръв и най-голям учител в живописта – повтаряше той – бях до него от първото му идване в Карлово до смъртта му през 1962 г., на него дължа моето прохождане в рисуването и цялостното си изграждане като човек и художник. Благодарен съм на съдбата, че ме срещна още в детските ми години с него, че имах щастието да бъда ученик на този голям български художник, който внесе у нас свежия полъх на френския импресионизъм.”

„Колкото и да съм повлиян в ранното си творчество от Н. Танев – разказваше ми друг път той, - разлики в картините ни има и ако човек  е запознат по-обстойно с неговото и моето творчество, ще ги долови. Да ти спомена по този повод един интересен случай. Преди време вкъщи дойде една дама и закупи 5 мои работи от карловския ми период. След месец или два ми звъни Светлин Русев и ми казва, че в частна галерия е видял да се продават няколко картини на Н. Танев, но той силно се съмнявал, че това е Танев. „Иди да ги видиш – настоя Светлин, мисля, че са твои картини.” Отидох аз веднага и виждам същите мои работи, но с подписа на Танев, с нови рамки и многократно по-високи цени.”

 В друг разговор стана дума за книгата на Н. Танев „С четка и палитра в Карлово”. „В нея той споменава и за мен” – каза ми скромно бай Петко. Взех книгата от библиотеката и я прочетох с интерес. Танев не само споменава, а е отделил цяла глава, в която подробно разказва за запознаването и работата си със своя необикновено талантлив млад ученик Петко Абаджиев.  Така и е озаглавил главата – „Петко”.

С любов бай Петко ми е разказвал и за Данаил Дечев, когото той също смяташе за свой учител. „ За разлика от Танев, който беше силно импулсивен, спонтанен и темпераментен човек, Дачев беше по-сдържан, по-овладян и вглъбен, но също тъй силно емоционален и чувствителен, носеше романтична и лирична душа, всичко, което правеше, добиваше една неповторима данаилдечевска атмосфера. Освен карловски дворове той много обичаше свободния пейзаж, в който доминира Балкана. Дачев имаше още едно качество, което ме поразяваше – невероятна зрителна памет. Той ходеше, гледаше, съзерцаваше и след това сядаше в ателието си и започваше битката с бялото платно. Работеше трескаво и унесено, бързаше да предаде на платното видяното с цялата негова сила на излъчване и романтичност, с колорита и настроението, уловени от сетивата му с най-малки детайли и владеещи цялото му същество.”

Следва

Накратко за автора

Проф. д-р Стефан Станев е роден през 1938 г. в с. Драганово, Великотърновско. Завършва гимназия във Велико Търново и биология със специализация по ботаника в Софийски университет „Св. Климент Охридски” при акад. Даки Йорданов.

Автор е на 18 книги и над 150 статии из различни области на ботаниката. Публикувал е и 6 книги от поредицата си „Откровения в проза”, книгата „Имена от града на художниците” и няколко десетки статии, посветени на пловдивските художници.

© Стилиана Георгиева- Stella

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника!