по заглавие   по съдържание

Камелия Спасова: "Кеносис"

04.02.2018
Снимка 1

 

Zauberberg

Това е място, в което смъртта
полепва по стените, души-дебне,
с любов ловецът жертвите оглежда,
разтегля времето в безкрайна допирателна.
Горе Витоша е в мъгли, мъгли, при нас
е ситен дъжд и ти в шепи живот събираш.
Тихо ме съветваш да вървя и аз вървя
по същата безкрайна допирателна,
знам, че няма краища
в ушните канали на вселената – ембрионите спят,
не се обръщам, помня в онзи час дискретно
всяка капка между пръстите ти.
Като се срещнем, седем години ще мълчим,
при тази бран бавно думите капят
и ще ни трябва време да съберем
за две изречения.
 
 

Изот дъното

отдалече свиквам глухотата
не разбирам кой за какво ме вика
разчитам механични жестове
прогорели от дълго повтаряне
толкова безшумно, докато не задими
 
постой, Сафо,
на твоя бряг е глухо,
защото музите отдавна са потънали,
но химните на водораслите припяват
за всичките удавнички на дъното.

 

дневници

дядо ми имаше дневници,
в тях си отбелязваше задачите
за деня – прекопаване на градинката;
„Мъртви души” – препрочитане; фураж
за животните; разкази, втора редакция,
следваха изрезки от вестници
с водещите новини, любопитни факти,
както и случайно попаднали сведения.
 
малки сме и ни харесва така – ала дада –
шрифтове, снимки и много нещо написано,
вече разбираме колко съдбовно е:
един ден, като ме няма, ще съм тук,
прочетете ме в някой хладен следобед
година по година, ред по ред.
 
в някой хладен следобед
ти забравяш да си отбелязваш –
задачите, дните изкапаха сякаш
от други очи –
и ми се прииска да разлистя дневниците ти,
но са потънали някъде,
няма ги.
 

 

Химера

Нещо сънищата ми краде
гладно е и настървено
лапа моите подземни пити
празно е и в трите ми глави
този, който се събуди
вече няма да съм аз.
 
 
Зад кулисите
 
Разсея ли се най-накрая
в някакъв особен пристъп
на свой си личен патос:
няма да играя.
Главата ми описва кръг
и вече всичко зная за себе си
и другите актьори.
 
Нищо не е по-прекрасно
от тежките кулиси,
паяжините по прожекторите,
мириса на застояло –
единствена следа
от толкова предишни представления.
 
Сцената остава гола,
а публиката – вгледана в себе си.

 

 

Из "Кеносис" от Камелия Спасова
ИК Жанет 45, януари 2016
Оформление: Христо Гочев
Цена online: 12.00 лв.
Брой страници: 64

 

 

Камелия Спасова за "Кеносис"

Кеносис е отказът от всичко, намаляването на живота, изтощаването до смърт. Това епроцес на себеизпразване, самоизчерпване, себеотнемане, то е протяжното изтощаване на смисъла, призивът обезслави се. Кеносис е и точката, в която залозите са празни и нищо не може да се промени. Който претърпи този момент, без пустото в себе си да зарази пустотата навън, може да види как времената се преобръщат. 

Кеносис е опразване на високите редове, при което те остават високи, но празни. Прозрачни, без съдържание, те са вече чист жест с облик на послушание: остави се и се оставям. Метафизично късо съединение.

Това е изкуството за удържане на формата при все тягата, упражнявана от безсъбитийността – там където нищо не се случва, желанията са вцепенени и дори повторението не носи наслада; там където смъртта е глух инструмент и в нея не е останало нищо възвишено. Може да бъде наречено смирение, но не е. Подобно изтичане от себе си става бавно. И не напълно, и не окончателно. Откъдето и рискът от забавяне или забравяне, от преустановяване на прекъсването. Кеносис тогава е самото време, което не може да разпознае своя край и своя кръст. Все пак има нещо инфантилно в тази страст към самоограничаване и усмиряване, както си остава и нечовешкият импулс към уподобяване на горните редове.

Кеносис е книга на празнотата. 

 

Накратко за автора

Камелия Спасова е родена на 24 април 1982 г. в София. Преподава антична и западноевропейска литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по теория на литературата с научната книга „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012). От 2009 г. е редакторка и водеща броеве на „Литературен вестник“.

Първата й стихосбирка „Парцел N: 17“ (ред. Г. Господинов, 2007) излиза с награда от конкурса за поезия „Веселин Ханчев“. Нейни стихотворения са преведени на английски, немски, руски, гръцки, турски, румънски, сръбски, датски, хърватски и италиански. Във Вила Валдберта край езерото Щарнберг тя открива достатъчно пуста земя, за да завърши „Кеносис“ – книга на празнотата.

 

 


 

© Христина Мирчева

 

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника!