Диана Тенева: "Ветрове се гонят помежду ни"
06.02.2018
***
Ветрове се гонят
помежду ни.
Пясъци засипват пътя ни
и не разстоянието измерва
отчуждението,
а различните храмове,
издигнати в душите,
различните извори,
до които все жадни
оставаме,
различните надежди,
които разпиляваме
в опит
да преодолеем отново
най-далечното разстояние,
наречено близост.
***
Усещал ли си някога
как си тръгва гордостта.
Живителният сок от теб изтича
в руслòто на житейската река
и някак много, много бързо
го отнася бурната вода.
И до дъно ти си празен,
безнадеждно пуст и кух -
смалява, свива се светът
като сърцевина на дънер сух.
Слива ти се всичко пред очите,
изчезва безконтурно и топи се,
а от теб изтича светлината
като от катедралата на Шартр.
И само в сънищата нощем
възкръснала е пак душата.
***
Меденоуханна ще е моята есен –
в светлината на залезното зарево
ще забравям, че живея
като обезсмъртена в цвят пчела.
Ще ме разнищят ветровете,
ще ме разпилеят по света,
а аз в угарите само ще полегна,
за да ме има
в песента на ветровете
и звънливото жужене на пчела.
***
Чух сълзите ти
като шепот на звезди.
Дойдох да ги изпия
от чашата на твоите очи.
Познах раните ти –
те ме сътвориха.
Познах твоята вярност –
тя опитоми ме
и ми даде плът.
Няма вечно аз да бъда скелет –
твоите сълзù са моят амулет!
***
Не край, а начало
ще е моето заминаване.
Начало, бременно
с пътища нови,
надежди,
усмивки,
слънца.
Изгреви светли,
залези мъдри
и много утра,
които до теб
ще се промъкват
и в целувките им
по твоето чело
моите ще разпознаваш.
А дотогава сбогом –
истината е във пръстта -
синергия магична
за моята и твоята душа.
Илюстрация: ©Георги Чепилев
Диана Тенева в "Диаскоп":
"Закъде ли бързам в тази утрин на сняг и простота"
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника!