по заглавие   по съдържание

ОБРАЗ И СЛОВО: "Поезия в "Диаскоп" през 2017 година" - Антология IV

07.02.2018
Снимка 1

През 2018 година "Диаскоп" ще предостави на читателите си по хронологичен ред в няколко поредни издания по едно избрано стихотворение от всички публикувани автори в рубриката "Образ и слово - Поезия" 2017 с желанието да не забравяме, припомняйки си силата на поетичното слово, като продължим все така да даваме поле за изява на писатели и издатели и през 2018 година.

Доме Булфаро, Йордан Велчев, Петър Чухов

 

Доме Булфаро: "Ходом филм"

Превод от италиански: Евелина Митева
 
Земята трепери и да те целувам
 
Земята трепери и да те целувам
е единствената сигурна опора
 
Когато те гледам
гардеробите се привеждат в ред
а и ти изглеждаш добре
 
Дори камбанарията
звъни по-перпендикулярно
 
Този атентат даде отзвук
особено в съседните страни
където новината избухна с повече жлъч
 
Всяка Държава се е обвила
в собствените си упражнения по реторика
за повечето ще е просто едно емоционално
трепване, сутрин с кафето
 
Земята трепери и да те целувам
е единствената сигурна опора
 
Едно дете асфалтира хлебната
улица, отваря прозорец във въздуха:
„Доматите не са червени, те са влюбени“
 
Да очакваш някаква посока
няма да ти помогне да вървиш по предела
ни тази целувка силна като преди
      двайсет години, и тя не би
 
може би
 
В езика никога не е било така обтегнато
това може би
нито така вкопчени в скалите –
несигурностите
 
„Обичаш ли ме?“
„Може би“, отговаряш
 
Колко здраво държат целувките
вкопчени за ръба
 
 
 
 
Един град, един фенер
 
Самотен, на границата между очарованието и безразличието,
колебаещ се да направи съдбоносната крачка,
нима човек си остава там завинаги? Какво се надява:
да изследва нещата от света през единствен прозорец?
Наистина вярно е: пътешествията не съществуват, а големият смисъл,
подир който тичаме, стои току пред нозете ни. Пропасти в ауфтакта
между две ръкостискания. Признания, зад които думите крият
ножове. Страдания, причинени не от самите неща, а от
представите за тях. Втълпявани познания за
човека според посоката на
отсъствията му.
Един град, един фенер, една къща – опорните точки на географията,
където минава животът ни, оставяйки подире си своите въпросителни.
Къщата все едно коя е. Но градът е отново тази седмогърба камила,
върху която човек би бил щастлив, ако
само мерне побратим. Там някъде, отвъд, са чезнещите зад хоризонта
села. Дошли, за да ни убедят, че
далечността не размива, а умножава пространството в една миниатюра.
Където щастието е за всички, а мъртвите не отсъстват от живота.
Тук – сред тази миниатюра, изрязана в правоъгълника на
един олющен прозорец – всички пророци на света и
всички летописци на света се оказват в един ъгъл.
Отминавайки, нека ги оставим там.
 
 
 
Взаимно
 
Какво ще направиш
ако твоят ангел хранител
се окаже паднал ангел
 
Ще му подадеш ли ръка
да се изправи
или ще легнеш
до него
и ще си кажеш
крилата
са мека постеля
 
 
 

 

 

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника!