Виолина Б. Иванова: "Две непознати птици с червени пера" - "Американска поща"
09.02.2018
Утро
Красив, по-чист
от думите за него -
плажът.
Няма ги още стъпките -
кладенчета за размисли.
Равно и празно.
Лъчисти струи
по ръба на вълнолома,
преди да побелеят
от ужас
пред розовата смърт…
на раковината.
Стихотворения по измислени снимки, които някъде съществуват
1. Богомолка
Бялата котка
търпеливо се моли
пред гумени
празни галоши.
Нека утре
отново
да тръгнат
краката
на стареца
с тях...
2. Сътворение
Цветето поглъща
Слънцето.
Слънцето
изпива цветето.
Идва пчелата
и прави мед.
3. Магия
От тръгването
до завръщането -
златното стръкче
на спомена.
Паралелно
Две непознати птици
с червени пера
се любят
навън.
Първо той я целува
по гушката,
после тя му отвръща -
докосват
клюнове.
Сплитат криле,
той разтваря опашка,
трепка слънце отгоре ...
Не говорят,
за да не лъжат.
Под зеления поглед
на клена
денят
сменя цвета си.
Дом
Седма година се блъскам в този кафез на смъртта,
издут от празни пространства,
отлитащи в другото образи,
отнасящи там или забравили тук
разтръбени дребни капризи.
Как не сме заподозрели, как не сме си представили,
че смъртта е лежала в леглото
на десет метра от нас -
в синя нощница на малки бели цветчета,
декорирана с празна чаша и изтляла цигара...
Как не се е самозапалила в това високо легло
от лъчите на зимното слънце,
от комините долу
или от нечие чувство...
В този пететажен подслон само сенките нощем
са облъчвали мъртвата плът
със самолетен елекрошок
или бръснещи дири от перки.
Как доживях до деня да ми кажат, че цял
месец съм подминавала
тази врата,
а смъртта е лежала в паметта ми -
безразлична...
В двете лица
на неискрен приятел
се вглеждам.
Присмехът му е примката,
провесена на ясена,
под който седим.
Мълчим на сбогуване.
Дървото,
стаило сила в стария
си корен,
над мълчанието ни
ще простене.
Екстензия
1.
Улици, потънали в жълто -
листа и мрежи
от обноски,
в които залезът се заплита,
за да изтръгне
нямо обещание.
2.
Синхронът на чувстването
е в квантовия механизъм
от миналото -
времето на Бел Епок,
с елементи от едните и другите атоми,
с общи свойства и от двете системи -
вектори на състоянието.
Не е нужно докосване.
От книгата на Виолина Б. Иванова "Американска поща"
Изд. "Пергамент", януари 2018
Редактор: Ина Иванова
Графично оформление: Нели Иванова-Кехайова
Виолина Б. Иванова в "Диаскоп":
© Христина Мирчева
Снимки: ©Диаскоп
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника!