ОБРАЗ И СЛОВО: "Поезия в "Диаскоп" през 2017 година" - Антология V

През 2018 година "Диаскоп" ще предостави на читателите си по хронологичен ред в няколко поредни издания по едно избрано стихотворение от всички публикувани автори в рубриката "Образ и слово - Поезия" 2017 с желанието да не забравяме, припомняйки си силата на поетичното слово, като продължим все така да даваме поле за изява на писатели и издатели и през 2018 година.

Юлиуш Словацки, Амир Ор, Лили Христова

Юлиуш Словацки: "Анхели"

Превод от полски: Дора Габе

ГЛАВА XI

Когато се приближиха до гробището, Анхели чу химна на оплакващите се гробове, сякаш жалба на тленната пепел към Бога.

А щом се издигнаха стоновете нагоре, ангелът, който седеше на върха на могилата, трепна с криле и ги успокои.

И стори той на три пъти това, че на три пъти се разплакаха гробовете.

И попита Анхели Шамана какъв е този ангел с бели криле и печална звезда в косите, пред който затихват гробовете ?

Ала старецът не отвърна нищо: той засипваше със сняг телата на умрелите и беше залисан.

А като се доближи Анхели до ангела, погледна го и падна като мъртвец.

Когато свърши Шаман погребението на мъртвите, подири го с очи и като не го видя никъде, тръгна по могилата.

И като стигна до тялото на Анхели, спъна се о него, и извика от болка; ала щом разбра, че младежът е жив, възрадва се.

Взе го след това за ръка и рече: Стани! Още не е време за отдих.

Възправи се Анхели, огледа се наоколо и отпусна глава пред Шамана, като човек, който се срамува, и рече: 

Видях ангел, подобен на жената, която обичах от цялата си душа, като бях още дете.

Обичах я в чистотата на сърцето си; ето защо сълзи ме обливат, когато мисля за нея и за моята младост.

Че бях при нея като боязливо опитомено птиче и не целунах дори нейните коралови устни, макар да бях близо; като гълъб, казвам, върху рамото на девойка.

Днес то е вече сън. Ето, сапфирното небе и тия бели звезди ме гледат: дали са то същите ония звезди, що ме гледаха млад и честит?

Защо не извие вихър, да ме изтръгне из земята и отнесе в тих край! Защо живея ?

Ето, ни един косъм от главата ми не е от ония, що имах някога, дори костите в мен се обновиха, а аз все още помня.

И няма ни една птица по света, която да не преспи една нощ в спокойно гнездо. А мене забрави Бог. Искал бих да умра!

Че струва ми се, когато бъда мъртъв, сам Бог ще съжали за това, което е сторил с мен, мислейки, че не ще се родя втори път.

Защото да се родиш не е като да възкръснеш; ковчегът ще ни възвърне, ала не ще ни погледне като майка.

Ето защо ми е тъжно, че видях тоя ангел и по-добре щеше да е да бях умрял вчера.

А Шаман, загледан в звездите, рече: Наистина, както нявга имаше мнозина овладени от дяволи, тъй днес мнозина са овладени от чисти ангели.

Що да сторя! Ето, ще изгоня всички тия духове от телата и ще им кажа да влязат във водните лилии и да се разлетят по розовите звезди, да заживеят в най-хубавото и да напуснати человеците.

А знаеш ли кой е този тъжен ангел на гробището? Нарича се Елое и роден е от Исусовата сълза на Голгота, оная сълза, която бе проляна над народите.

Амир Ор: "Езикът казва"

Превод: Антония Апостолова и Роберт Леви

Езикът казва