по заглавие   по съдържание

Проект "Excelsior": От творческата кухня на поп артиста

11.03.2018
Снимка 1

С наближаване на 2019 г. за пловдивското комикс дружество предстоят важни юбилейни дати:

1. 130 години от първия български комикс: През 1889 г. в Пловдив се появява седмичният сатиричен и хумористичен вестник „Таласъм”. След задълбочено обмисляне на идеята, Георги Данчов зографина започва да я реализира през м. февруари 1890 г. Създаването на първия български комикс за това издание е още едно доказателство, че всяко голямо дело в България тръгва от нашия град.

2. През 1892 г. става нещо незапомнено: на Пловдивското изложение в днешната централна градска градина чрез чуждестранните изложители прониква техническото постижение „Диаскоп” и неговите художествено културни прожекции (известен като „Магически фенер”).

По късно - през 1897 г.,  в-к ”Пловдив” разказва подробно за оптическия уред. Специализираното пловдивско издание за комикси „Диаскоп” се ражда в демокрацията  - декември 1991, и названието му е в чест на юбилейната сто годишнина, и в памет на това културно събитие.

3. Преди 30 години - от 30.11.1987 г. до края на 1989 г. в пловдивския периодичен печат се публикува за първи път в България поредица, изследваща „Изкуството на комикса”. Няколко месеца преди това, отново за първи път у нас - пловдивската художествена галерия на СБХ експонира комикс творби сред колекцията от художествени произведения. Въпреки успешното представяне и големия интерес към експозицията от комикси, художествената комисия не можа да им намери място като секция към СБХ, защото са самостоятелно изкуство.

С първата поп арт изложба в Пловдив, през 2006 г. в Държавен архив, Пловдив със съдействието на галерия „Жорж Папазов”  започва серията инициативи, свързани с движението. В годината на комиксите – 2008,  в Исторически музей,  Пловдив със съдействието на галерия „Жорж Папазов”,  Нощ на музеите и галериите, се представи комикс изложбата „Аспарухови прозрения”, което бе и кулминацията на проекта.

4. Тридесет и девет години след като е пътувал в Рим, за да се срещне с папа Йоан Павел II, Анди Уорхол ще бъде удостоен с изложба в сърцето на Ватикана. Директорът на ватиканските музеи, Барбара Ятта, каза: "Ние сме много заинтересовани да проучим духовната страна на художника. Много е важно да имаме диалог със съвременното изкуство. Ние живеем в свят на образи и Църквата трябва да бъде част от този разговор. "

12 години, или след като се завърши зодиакалният творчески кръговрат от изложбата поп арт „Знаци на времето” , тази европейска инициатива дава възможност за полемика между националната ни наследственост и чуждестранните достижения в сферата.

Всички изброени дотук поводи ни подсещат за ново пловдивско поп начинание с название „Екселсиор”. Името на изложбата не е случайно, което ще се покаже в следващи редове. Но освен поводите, важно послание на бъдещата изложба е отправено към съвременните  законодатели на авторското право. В света на частното предприемачество, което има стремеж да превръща всичко в стока (дори духовно културни достижения) има опасност да се унищожи новия път за творчество. Известно е, че смокиновите листа са много дебели, за да предпазват нежния плод. Но те са практично оформени да пропускат необходимото количество слънчеви лъчи без които също не може да узрее смокинята. Предвиден ли е подобен модел в съвременното законодателство за авторското право или той със своите железни финансови ограничения ще притисне като менгеме творческия дух? Не подхожда законите да се усредняват като типов хляб. Необходимо е да има критерии за всяко изкуство и дори за всеки стил.

Как ще се решава следният проблем: Къде е разликата между инвенция и творчество? Как ще се оценят репликите, парафразите, копията и пр. ре-композиции в изобразителното изкуство? Нарушаване на авторски права ли има при творби на Ван Гог, Пикасо, Рой Лихтенщайн, Анди Уорхол? По наш поглед художествените произведения трябва да се оценят според стила и вида си, а не като живопис, илюстрация и т.н.

Имайки предвид, че в България досега са се отнасяли недоверчиво към поп арта и комикс изкуството и че техният метаезик е непознат у нас (а това е новият път на творческата мисъл), редакцията на „Диаскоп” ще публикува поредица от откъси из творческите размисли при реализацията на поп арт изложбата „Екселсиор”.

От творческата кухня на поп артиста

Настоящите размисли първоначално записвах на отделни бележки и след известно време се подредиха в синя тетрадка:

Март

Да се проследи ролята на националната комикс традиция, защото е важен компонент за изкуството. Необходим е задълбочен анализ на съвременния художествен процес, стилистическите и пластични категории, които обуславят отношенията към традицията и мястото в творческото развитие на широк исторически фон. Изследванията да обхванат  целия период от 1848 г. (Френската революция с нейните народни картинки и разликата с тези от Епинал) до наши дни. Да се покажат основните етапи на българската образна писменост. Необходимо е още да се изследват и някои социологически аспекти, за да се разберат отношенията между зрителна аудитория, автор, икономическа среда, държава и др.

За разглеждане на всички тези проблеми ще се ползват разностранни методологически подходи, но те създават допълнителни собствени проблеми. Ето защо поп артът и комикс изкуството не могат да се организират в категориите на други изкуства, т.е. да  се оформят като някакъв общ тип, те са като водата – приемат формата, в която се намират. Но този факт открива възможност за плодотворно взаимообогатяване и е новия път на творческата мисъл.

Да се направи доклад „Поп артът и световните тенденции в изкуството днес, комиксите като метаезик”.

Във Ватикана ще се експонира като централно художествено произведение творбата на Анди Уорхол „Тайната вечеря по Леонардо да Винчи”. Да се направи съпоставяне с творби от националната ни традиция.  Да се изтъкне, че поп артът манифистира „свобода”. Известно е, че в далечното минало робите са се хранели прави, а свободните личности седнали или леко полегнали на едната страна. В полемика с този факт е подходящо да представим на чужденците комикса „Как се хранят народите”, публикуван у нас през 30-те години.

 (следва)

 

Автор: © Георги Чепилев

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника!