ОБРАЗ И СЛОВО: "Поезия в "Диаскоп" през 2017 година" - Антология VI
31.03.2018
През 2018 година "Диаскоп" ще предостави на читателите си по хронологичен ред в няколко поредни издания по едно избрано стихотворение от всички публикувани автори в рубриката "Образ и слово - Поезия" 2017 с желанието да не забравяме, припомняйки си силата на поетичното слово, като продължим все така да даваме поле за изява на писатели и издатели и през 2018 година.
Нилтон Сантяго, Валери Валериев, Армандо Ромеро
Нилтон Сантяго:
"24 часа в живота на едно водно конче"
Поема
Ето това са развалините и дъждовете на есента,
да вляза в метрото като през вход на църква
да плача за безгласието на щурец, да вървя и после отново да вляза вътре в църквата
само че този път през дъжда,
и да те видя тогава да пресичаш на зебрата
докато двойка котки регулира движението.
Ето го първото чудо:
ти влизаш в селèнията на небесното с помощта на луничките си,
ни астроном, ни наркоман са си представяли някога небе с деколте
тъй дълбоко,
несъмнено не знаеш кой е бил тоя Бодлер
и че е нужно понякога по-дълги поли да се носят (и по-малко прозрачни)
под дъжда
но няма значение, от химера към химера или от химера към прояснение
и после наопаки
ти правиш така, че безкрайността внезапно да се сдържи
Големият взрив да начене смаляване
като огромен домат в микровълнова печка
татуираните момичета в прегръдки на таксиджии да престанат да пушат
и да зарежат любовната работа, за да се озоват тихомълком
в енорийските църкви.
Ето го второто чудо:
аз влизам в метрото и те виждам в препирня с турникета, за да те пусне да минеш
ти в светлината и обратно – тя в теб,
без стотинка съм в джоба и те моля за картата ти,
с меда от усмивката ти изяждам трапчинките, дето имаш на бузите си,
поглеждаме се и не сме с намерението
за студена епистоларна любов.
бял заек
дъжд и задръствания
колони от автомобили
струпани на границата за проверки
радиото в колата пред нас свири
детски песни
в полето генератори махат с перки
електрическите стълбове
от вятъра вибрират
детето знае, че е живо,
защото слуша и не преминава определени граници
още нямат причини да го ликвидират
отделни хора минават през калта в двете посоки
с дъждобрани и туристически раници
в небето дълго се задържат
светкавици
които не откриват пътя към дома
отдавна се е стъмнило
облаци се трупат
на граничарите в ума
Моето детство
Аз също присъствах при изчезването на моето детство. С множество молитви и свистящ камшик бе разполовена улицата, където мъкнех камъни или търсех бръмбари. То не промълви и дума за сините бегонии, нито за другите растения в двора, изкачи се по стълбата, която водеше към сводестия покрив. Разкая се заради плахия поглед към гърдите на младото съседско момиче и смачка цигарата в един от електрическите стълбове. Детството ми не беше вече там, когато полицейската кола дойде да го търси.
Нашата мизерия
Може би това обяснява защо нашата мизерия порасна от сутринта до вечерта като риба, която губи люспите си с времето. Наследници на свойството на кучетата, които се разкъсват едни други, ние основаваме нашите селища в равнините на объркването или в планините на позора и провъзгласяваме невежеството и безчестието, покровителствани от всяка вяра и от всеки светец. Със скрити ръце отправяме искряща молитва, чрез която възвеличаваме мизерията и чистотата на нашите дрипи. Предопределени да устоим, научаваме в движение новината, че гладът ни е обогатявал, и застъпвайки се за едно хитроумно верую относно яденето, го дадохме на гражданите. Обаче богатите в края на краищата почти всички оцеляха и сега вежливо и без голямо усилие започват да гризат краката ни.
Виж и всички публикации в "Образ и слово - Поезия" 2013-2018 тук
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.