М.Б. Йонеску-Лупяну: "Пресен черен хайвер"

Превод от румънски: Ванина Божикова

Послеслов за българските читатели

Животът не престава да ме изненадва! Когато най-малкото очакваш, те залива или с неподозирана щедрост, или със зверска жестокост. Може би днешната щедрост, когато се оказах преведен на български език, има за цел да компенсира юмруците, които съм получавал в други случаи.

Винаги съм вярвал, и писанията ми го потвърждават,  че дори и най-баналният жест е натоварен със сложна символика. Преводът и издаването на една книга създават мостове между хората. България е страната, в която през последните десет години съм прекарвал по-голямата част от свободното си време. От границата с нея ме делят около петдесет километра. Радостта ми беше още по-голяма заради това, както посочвам в интервюто, което дадох за едно българско печатно издание, моята проза е възхвала на Балканския полуостров и въпреки съвременния и универсален стил, дължи много на това географско пространство и не смятам, че би била лесно достъпна за читателя, обитаващ други земи, който ще бъде привлечен по-скоро от екзотизма на персонажите и разказаните случки, отколкото от драмата отвъд тях. Книгата е придружена от библиография, тъй като реални хора и събития се смесват с въображаеми. Виждам себе си като мемоарист в една сенчеста зона на историята. Земята, въздухът, огънят и водата са заличили точните данни. На практика предлагам една история, ако не алтернативна, то при всички положения възможна.

Животът е пожелал да се намираме тук!

Разбира се, длъжник съм на Живота, но не мога да забравя, че той работи чрез хората и е нужно да им благодаря.

Моите ангели пазители определено бяха издателката Емилия Миразчийска и преводачката Ванина Божикова. Срещнахме се на едно литературно събитие през лятото на 2016 г. и по някакъв начин им вдъхнах доверие. Познавайки внушителния списък от произведения, преведени от Ванина, в края на лятото на 2017 г., на перона на Гара де Норд в Букурещ свенливо й връчих екземпляр от последния ми роман.

Благодарностите обаче не свършват дотук: благодаря на господин Иван Данков, оказал неоценима помощ на Ванина за превода на страниците за револвера модел 1896, взети от мен от Описание, Консервиране и поддръжка на оръжието Md.1893, на Карабината Md.1893, на револвера Md.1896 и мунициите за същите (Букурещ, Печатница на вестник „Кроника Тома Басилеску“, 1906 г.); на редактора на книгата г-н Петър Станев, чиято отдаденост със сигурност не се дължи единствено на факта, че познава лично автора на книгата, и на художника Веселин Дамянов – Вес, предоставил безвъзмездно на издателството рисунката, която краси корицата и в която е дестилирана цялата квинтесенция на романа.

Благодаря ви от все сърце!

Букурещ, 3 март 2018 г.

М.Б. ЙОНЕСКУ-ЛУПЯНУ

Пресен черен хайвер

XXXIX

(...) А автоматичният пистолет Щаер, закупен от полка! Истинско чудо! Голям, хубав пистолет, на който оръжейникът на полка, немски потомък – навремето е работил в ателието на стария шваб Лайпшуц на руската улица – е добавил допълнителен приклад за по-добро прицелване. Голямата беля е, че за да можеш да си служиш с това превъзходно оръжие, е нужно на първо място да бъдеш добър механик и да разполагаш с колкото се може повече време и спокойствие, за да заредиш патроните в барабана и да върнеш барабана на място, без да нараниш пръстите си.(...)[1]

Яшкият оръжейник дори не е оригинален. В този момент на въоръжение в немската армия се намират няколко модела пистолети с разглобяем приклад.

Пристигнал в Добруджа след бойното си кръщене, капитан Туфли го заменя за револвер модел 1896. Не може да пъхне пръстите си в него! На новия собственик, лейтенант от 9-ти Артилерийски полк, му светват очите. Отдавна е искал да има пистолет с разглобяем приклад. Несподелената му мечта е да залови някой германски колега и да запази като трофей един Die Lange Pistole 1908, 9-милиметров калибър, произведен от Deutsche Waffen und Munitionfabriken за артилерийските части и картeчарите от имперската армия; пистолет, познат впрочем под наименованието артилерийски модел.

В деня преди падането на Букурещ лейтенантът забравя пистолета в будоара на една дама. Бърза към полка си. По пътя си спомня. В чантата, като резервно оръжие, в кожения му кобур, покрит с фин слой смазка, револвер модел 1896.

За това историческо събитие Генералният щаб е избрал най-неподходящото моято за битка от гледна точка на въоръжението на нашите войски. Лейтенантът загива във водите на Няжлов. За Бога, защо не ги изчакахме в укрепленията? – последната му мисъл.

Може да се оттегли. Остава начело на батареята. С немските пехотинци, скупчени върху него, след изчерпването на всички боеприпаси се хвърля в борбата със сабя в едната ръка и револвер в другата.

Пистолетът остава на тоалетката на дамата дори когато следният документ става обществено достояние:

ПРОКЛАМАЦИЯ

Ние, Генерал Мустаца, Префект на Столична Полиция, довеждаме до знанието на всички следното:

1. Поради висши съображения правителството на страната временно се оттегли в Яш, като ме натовари с осигуряването на реда и спокойствието в Столицата.

2. Поемайки тази тежка задача, ще се опитам да изпълня дълга си до край, така че да цари съвършен ред и спокойствие.

3. Ще се наказват със смърт всички, които предприемат грабежи, похищения, палежи, и не се подчиняват на нашите заповеди.

4. Всички, притежаващи в домовете си оръжия от какъвто и да било вид, в срок от 12 часа след публикуването на настоящата прокламация се задължават да ги предадат в Столична Община; нарушителите ще се наказват с разстрел.

5. Груповите събирания с тайна цел в частни домове, обществени заведения, клубове или дори по улиците, ще се наказват с разстрел.

6. Напълно се забранява публикуването на всякакви журнали и други публикации. Нарушителите ще бъдат екзекутирани.

7. Градът ще бъде изцяло осветен, а заведенията ще бъдат отворени до 8 и половина вечерта.

8. Всички гостилничари, кафеджии и кръчмари, които сервират спиртни напитки на който и да било гражданин и ако се предизвикат скандали в тези заведения, ще се наказват с глоба до 10.000 леи и затваряне на заведението през целия период на войната.

9. Преустановяват се театралните и кино представленията, както и кафе концертите. Всички магазини според решението на всекиго, могат да бъдат затворени или отворени, но само до 7 часа вечерта.

10. Спира се движението по улиците от 9 часа вечерта, освен дежурните служители на полицията и фенерджиите. Нарушителите ще бъдат екзекутирани.

11. Столичното население, което при всички извънредни събития е проявявало такт и благоразумие, ще направи така, че и в тези тежки моменти да бъде на висота, за да не бъдем поставени в неудобното положение да прилагаме горепосочените наказания.

Издадено в Букурещ на ... ноември 1916 г.

(п.) ГЕНЕРАЛ МУСТАЦА

В „Капша“[2] с шапка в ръка Титу Майореску[3] иска разрешение от генерал Мустаца да не предава колекцията от оръжия на господин Ракота, в чийто дом живее. Генерал Робеску, бивш маршал от Двореца, е натопен от една от слугините си, че е заровил няколко оръжия в двора. През 1914, когато изпращат крал Карол I в сетния му земен път, генералът е начело на кортежа: носи сабята на починалия.

Синът на капитана от пехотата Георге Елиаде, Мирча, деветгодишен, под закрилата на мрака се измъква от дома на родителите си на улица „Мелодия“ и хвърля в една канавка пистолетите на баща си. Запазва ловната пушка.

На дамата дори не й хрумва да предаде пистолета на своя лейтенант и да остане в окупираната територия. След дълго пътуване пристига успешно в Яш. Пистолетът, с куршум в цевта, я придружава; отдава се единствено по собствена воля и няма никакво намерение да се остави новобранците да се гаврят с нея. Не би се поколебала да изстреля всички куршуми, последния – в красивата си главица. Не е забравила лейтенанта, превърнал се за всички останали в снимка в сребърна рамка.

Запазва пистолета в кобура, закачен на таблата на леглото.

Пушат голи в леглото, тя и приемникът на лейтенанта.

С цигара в ъгъла на устата мъжът взема оръжието.

– Ти луда ли си?!

Барабанът не е празен.

– Какво правиш с това?

– Отбранявам се!

– Да, бе, да! Стреляла ли си някога с такова нещо? Ще се нараниш! Покажи ми ръцете си!

Разхожда се гол из стаята. Истинска прелест. Под лустрото си от добри маниери за пред хора е истински варварин. Това едновременно я очарова и плаши.

От вътрешния джоб на дрехата си вади пистолет „Валтер“ модел 1.

– Ей това е за една дребничка жена. Лесно можеш да го скриеш; достатъчен е за отбрана на късо разстояние. Запомни: трябва да изпразниш целия пълнител. С един куршум няма да направиш нищо – изрича шепнешком и прониква в нея.

Притиска я с цялата си тежест. Играчката се изплъзва между пръстите ѝ. Забива нокти в гърба му.

През март мъжът последва Морузов в Делтата. Проснат на леда, под прикритието на трупа на един от другарите си, повален при първия откос на врага, след като свършва патроните в служебния револвер, изважда пистолета, който красивата милосърдна сестра му е подарила в последната любовна нощ в Яш.

В сблъска върху леда Щаерът несъмнено се оказва най-мощното късоцевно оръжие: 9 милиметров калибър и осем куршума в пълнителя. Ако беше разчитал единствено на револвера модел 1896, щеше да е мъртъв преди пристигането на гърка. От рая артилеристът се усмихва: Добро оръжие, гус‘ине! Разбирач съм! Знаех го, още щом го видях! Много му се ще да види няколко германци с опнати петала, но и така е добре: болшевиките му харесват също толкова много. Дамата го е хванала под ръка. Коремният тиф я е отвел в един по-добър свят. Агонизираща, изгаряна от треска, сънува, че е лебед, прелитащ над Делтата. Последният ѝ любовник стои на един насип и упражнява стрелбата си. Попада под обстрела на пистолета Щаер. Затваря очи. След миг застава пред своя лейтенант. Чака я в парадната си униформа. Тя е поела от дома в булчинска премяна.

XL

Маневрата, извършена по замръзналия канал, е специфична за пехотните войски.

Екипът за сигурност в Делтата на Дунава не разполага с дългоцевни оръжия. Предпочитанията на румънските офицери са насочени към пистолетите Щаер M1912 с осем патрона и мощния калибър 9x23 мм Steyr. Екипът за сигурност в Делтата на Дунава използва револвери модел 1896, калибър 8 мм Lebel, двама носят в джобовете си като лично оръжие 6,35 милиметрови пистолети: в страховития студ, навлечени с дебели дрехи, на разстояние от повече от няколко метра, патрончетата им са пълен майтап. И дума не може да става да се използват. Само един пистолет Щаер M1912.

Върху замръзналата повърхност на езерото, на открито, нямат никакъв шанс. Болшевиките носят на гръб и няколко кавалерийски късоцевни винтовки Мосин-Наган, калибър 7,62x54R. Ако имаха на въоръжение румънски Манлихери модел 1893, калибър 6,5x53R, болшевиките щяха да са лесни мишени. Няма къде да се скрият върху кристалното огледало на леда.

Сбогуват се с гърка. Кръстят се разкривено. Мърморят в брадите си.

След него, ивица кръв до ръба на дупката в леда; черен квадрат в безкрайния лед.

Сред множество други експонати в Третяковската галерия в Москва е изложена и маслена картина, озаглавена Черен квадрат. Авторът й Казимир Малевич е изобразил черен квадрат върху бяло поле. Казват, че отдолу има друга картина в ярки цветове. Раците чакат гърка на дъното.

Оттеглят се по замръзналия канал. Не оставят никаква следа. След един завой се подреждат в права линия с револвери в ръце, спазващи дистанция от поне един метър помежду си, отказали са се от класическата стрелкова позиция, леко приведени напред, хванали револвера с двете ръце. Застанали са под ъгъл, така смаляват целта. Ако на открито винтовките им дават преимушество, там, между стените от тръстика, представляват недостатък: ритъмът на стрелба е по-бавен, отколкото на револверите. Стоят в очакване като наказателен взвод.

Не са взели под внимание страховития студ. Не всички патрони се възпламеняват, спадането дори с един градус на околната температура води до загуба на скорост и енергия. Руснаците са калени в борбата. По-нискокачественото оръжие на Екипа за сигурност не позволява да се възползват от момента. След първия откос инстинктивно отвръщат с винтовките. Формацията на екипа за сигурност тръгва на бегом след тях. Стрелят с револверите. Руският командир приема предизвикателството. Те също се подреждат в права линия. Тичат едни срещу други. Времето се сгъстява. Размяната на изстрели продължава не повече от трийсет секунди. Стрелят като обезумели.

Шест изстрела. Вероятно и от двете страни не са останали мнозина незасегнати. Не могат да спрат, за да заредят изпразнените си револвери, продължават да тичат към болшевиките, готови да се бият гърди в гърди.

– Прицелете се! Огън!

Нашите бягат безцелно, онези, които притежават лични оръжия, ги търсят бежешком из джобовете си. Руснаците като стена. Не са пропилели нито един куршум. Тогава се появява гъркът. Стреля с двете ръце.

Публикацията се осъществява със съдействието на издателката Емилия Миразчийска.