Михаил Кузмин: "Най-дългата приказка"

Превод от руски: Иглика Дионисиева

Живял някога крал, който нямал слуги, кралство и кралица. Затова никой не знаел, че това е крал. Всички мислели, че това е обвивка от бонбон, или сянка от дърво, или бръснач за бръснене.

Живяла някога песен без думи, без музика, без настроение и въобще без звук. С една дума, шлагер на тишината.

Живели някога сто хиляди книги, в които всички страници били здраво залепени. От тези книги-тухли построили библиотека, която работела денонощно.

Живяла някога маса, която обичала да пътешества по света, и имало едно време стол, който обичал да си седи у дома. Те се срещали само веднъж годишно в кралската камина.

Живели някога очи, които работели в захарната фабрика и обичали да плачат със сладки сълзи.

Живели някога четири стени. Едната стена живяла далече на юг, другата - далече на север, третата - далече на запад, четвъртата - далече на изток. Всичките четири стени живели заедно и другарували с пръстения под и с небесния таван.

Живяла някога тресчица. Тя била необикновено красива и мечтаела да се ожени за показалеца от министерството на маникюра.

Живели някога здрави оловни войници в таблицата за умножение и в казармата на висшата математика.

Живяла някога красота на хиляди километри от спасителната станция.

Живял някога добър вълшебник близо до къщата, където умирал злият вълшебник.

Живяла някога приказка, която забравили да съчинят и да разкажат на децата, които забравили да родят.

Живяла някога приказка. И добре си живяла. Щастливо и талантливо. И имало в нея само две думи - "живяла някога"...

Накратко за автора

Михаил Кузмин (род. 1949 г.) е поет, журналист, художествен критик от Санкт Петербург, Русия.

От 1975 г. до 1990 е теоретик на Ленинградския клуб на картунистите (cartoonists).

Написал е и публикувал в руския печат стотици статии за руски и чуждестранни художници-карикатуристи. Например за такива като Jean-Maurice Bosc, Bonnot (Claude Favard), Roland Topor, Ronald Serle, Дмитрий Москин, Виктор Богорад, Priit Parn, Miroslav Bartak, Jiri Sliva.

Михаил Кузмин е автор на книгите «Домът, отопляван с утопии», «Дневни листа – нощни корени», «Летопис на мълчанието», «За. поетите и. за. поезията».
Публикувал е във в. «Смена», «Петербургский час пик», «Вечерний Петербург»; в списанията «Юность», «Арион», «Дети Ра», «Футурум АРТ», «Зинзивер», «Звезда Востока», «Новый мир искусства», «Hebenon», Fermenti, «Литературен свят»; в «Антология на руския свободен стих», «Петербургска поетическа формация», «Актуална поезия на Пушкинска-10”, в алманаха «Петропол».
Във в. «Смена», по времето, когато тиражът му бил над двеста хиляди, Михаил Кузмин е водил литературно-художествената рубрика «Тик-так». На страниците й са публикували млади поети и художници, склонни към авангардни  експерименти.
Понастоящем Михаил Кузмин сътрудничи на в-к «Эрмитаж».

Очаквайте поезия от Михаил Кузмин в превод на Иглика Дионисиева!

Илюстрация: © Георги Чепилев