по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Български комикс критикува парламентарните неврози на демокрацията"

14.04.2018
Снимка 1

В пояснителния текст от комикса „Успехът на науката” четем: „Когато депутатите в Народното събрание говорят, енергията им ще се използва за каране на софийските трамваи...”.

Виждаме, че авторът на комикса се съмнява в полезността и преимуществата на демокрацията пред другите форми на управление. Той слага парламентаризма с неговите неврози на скамейката на подсъдимите заради недостатъците в управлението. Този комикс посочва един от най-животрептящите въпроси на съвременния живот.

Старите тирани имаха два недостатъка – наследствеността и индивидуалността. Комикс изкуството се роди по време на Френската революция в борбата с тези недостатъци и е плод на демократичното общество. Но още тогава авторите на народните картинки представяха във вид на жена не само „Свободата и разума”, но и „Народното събрание” и то като истерична жена. Защото истеричната жена, ако преди минута  заплашва с викове и жестове, след малко време с усмивка простира приятелски ръка. Така и в Народното събрание обсипват министъра с оскърбления, а после ухилени го поздравяват за блестящо възражение.

Тръгвайки от тази традиция, българският автор на комикса „Успехът на науката” като един нов Кант прави своя „Критика на чистия разум”, по-точно на демокрацията. Той се пита: Един агрегат от хора може ли да отрази в своите прояви най-възвишените способности, достояние само на някои от членовете? И забелязва, че тълпата може да отрази само морални способности. Никоя държава, управлявана от демокрацията, не се е издигнала над посредственото, освен там, където народът е бил ръководен от съветите и влиянието на един човек или няколко възвишени личности. Авторът (известен наш български комиксист) обръща внимание на парламентарните неврози. Това е нервно състояние на членовете на едно събрание под влияние на силни раздразнения. Такова състояние прави човека неспособен за полезна работа, тъй като членовете действат машинално. Можем да кажем, че този художник не твърди, че депутатите не са най-добрите от народа, не са посредствени личности, които се стремят към депутатската скамейка и гледат собствените си интереси (а не на избирателите). Не! Авторът допуска, че избирателите са най-умните и способни хора на страната, но тяхната обща работа е посредствена. Редно е да отговорим защо? Ами хората не са като впрегнати коне, а като свободни и всеки тича, където си желае, обаче наградата е единична. Един философ бе казал: „Съберете 20-30 Гьотевци, Шекспировци, Нютоновци и др., предложете им да решат практически въпрос и ще видите умни речи, но не практични”.

Ето защо често нашите министри са удряни от бърза парализа, когато се събират на съвет или се изказват за колективна резолюция. Всяко събрание е тълпа и от него не трябва да се очаква гласът на разума да проговори. За да се получи един агрегат, който да съдържа качествата на съставляващите го индивиди, казва комиксът „Успехът на науката”, е нужно индивидите да са свързани помежду си като фамилните или връзките на дадена социална класа. Такива връзки в България явно няма. И това е причината потърпевшите да разсъждават като Стюарт Мил – „Правителство, състоящо се от простаци, не може да бъде друго освен едно просташко правителство”.

Нашият художник не повдига тази тема. Той повече се интересува защо в парламента вместо да се подобряват, законите се влошават. Ние виждаме от живота как един текст от закона започва да се дебатира и тъй като не е шедьовър (често съставителите не са специалисти) -  едни желаят да го усъвършенстват, а други да свалят правителството и т.н., изсипва се изведнъж дъжд от предложения върху нещастния проект. Накрая той се внедрява като чудовище-смес. Тиранията на едного се наследява от тиранията на мнозинството. Математиката сгромоляса наследствеността, но постави произхода на властта в простата маса, която пък заробва интелигентността. Тълпата се поддава на влияния, тъй като в нея се унищожават отделните личности. Мнозинството не може да схване изведнъж истината, тя се разбира постепенно – първо от едно или от няколко лица и чак след време от тълпата. Обаче в днешния бързо променящ се техничен свят този факт означава, че мнозинството е в заблуда и греши.

Изход има – щастливи са епохите и народите, които притежават гении, парализиращи прищявките на мнозинството.

 


 

 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.