по заглавие   по съдържание

Рикардо Молинари (1898-1996): "Сенки от блясък"

15.04.2018
Снимка 1

 

Превод: Николай Тодоров

 

ПРЯМО ПРИЯТЕЛСТВО
 
От коя долина, която не е била дъно
на море,
иде твойто приятелство, като чува
една окаяна дума?
Как малко съумяват да ти разкажат моите гласове,
за да може денят ти да бъде тъй славен,
че твоите приближени да не успеят да се засрамят
от своето познанство с мен?
 
Твоето щастие е тъй далечно от ръката ми,
както първата лодка, видяна от мойте очи,
която морето не зърва смътно,
дори това,
в сънища…
 
Как малко бих могъл да ти кажа без грубост;
а ти нима се забавяш, когато чуваш
едничко различно слово?
От дъното на коя долина иде твойто приятелство,
след като винаги е заглеждало звездите?
Да дойдеш сега до мълчание, където се чака нищо
 
От коя долина, о, време, пристига твойто далечно
приятелство, като дочува премълчана дума,
докато пазя душата
за този голям пожар на духà си!…
 
 
* * *
 
IV. [НЕПРОНИЦАЕМА, ХЕРМЕТИЧНА]
 
Непроницаема, херметична
тъмнина, сянка на ябълка,
която в разлистени градини
все очаква зелени плажове.
Когато морето е на две,
разделено на носещи сладост
острови, пълни със змии
крайморски, които се грижат
за стръкове на цветя, греят
по вдадени брегове.
 
 
* * *
 
V. [СИРÈНА НА ПРЪСТЕНИ СТЕНИ]
 
Сирèна на пръстени стени
свежда бели коси над вдигнати
вълни. Пространства от пяна,
които пазят камъни; звучна
гора от невнимателни тополи
и натиснати гребла. Гласове,
които сред лабиринти от люспи
влекат души и риби.
 
 
* * *
 
VІ. [ПОРОБЕНА ГОРА ОТ ЖАЖДАЩ]
 
Поробена гора от жаждащ
лен, отпразнуван сняг
вчера на залюбили се
дървета; платноходи
леки, елхи със занемял
език над заливи – реки
от пера, безплодно море –
днес на различно поле
малки раци и пясъчни кърпи.
 
 
* * *
 
ОДА ЗА МОЯ МЕЛАНХОЛИЧЕН ГЛАС НА ЮГ
 
Чувствам, че никога моят глас не би могъл да отнесе надалече дъха ми;
че да пееш е злочестината, равна на това да извърнеш мимолетно лице към далечна река без птици;
да пея това, което съм преживял все с отсъстващи сладки дървета,
покрит единствено от подвижните хладни южни небета.
(В Америка, където пространството бива блъскано от вода и равнината изсушава устата;
където небето пада тъй, както пустинна роза в друг океан.)
На юг пее моят меланхоличен глас,
желая той да замълчи.
 
Не, аз няма да опитвам никога да те обичам, мой живот.
Никога! Губя речта си, когато те назова.
Ти си бъди все така изоставен между тъй многото пясъци,
с вкус прегорчив, вледеняващ вкуса ми на смъртта.
Да, в мъгли те обгърнах и с тежка изоставеност;
ти – вътрешен и полудял – така ще се върнеш по моето гърло
подобно на порязана ръка. Навярно тогава ще бъда щастлив – разпилян сред друга светлина!
Там въздухът ще прогаря кожата, отърсила пръстта,
и ще влачи гъста листовина по мръкнало.
Където понякога пристига моята безпокойна сянка – пронизана,
открита, глуха, като че необятно
цвете, което се задушава – груба,
понеже душата ù е стояла на открито.
 
Тя повече не обича теб, върви си, отивай си в своето царство,
в нощта си на сухи люспи, в деня си, който е без едно око.
Аз искам да те забравят и да видят, че аз съм чужд на теб,
да остана за много векове свеж
и подобен на река, която не носи настроения и състояния по водите.
На меланхоличен юг се отваря твоята смърт. – Юг е далечно направление,
със своите стари и смълчани небеса от черупка на охлюв,
със своите облаци, с морската шир, която, от Бога проводена, удря земята със страховит език;
със своето огледало, където някой път се намират безразсъдни,
безкрайни табуни коне; където пяната се примесва с пясъка, без да засити своята нежност –.
И как дълбок те чувам понякога! Откъде ли пристигаш
покрит с изобилна роса, без жад; влажен
от саможиви цветя, които притискат моите устни
и ме затварят като че пламък.
 
Кой би те изненадал, кой; какъв ли вятър те полюлява; надире пътуваш, без да спреш.
Каква ли бунтовна нощ на земята те следва със свойто изчезнало тържество,
с полето в прах, с прощалното „сбогом“; с виолетов цвят –
оголен, понеже е горял на хоризонта?

 

Из двуезичния том "Сенки от блясък"
с избрани стихове на
Рикардо Молинари (1898-1996)  
ИК Гутенберг, април 2018
Подбор и превод: Николай Тодоров

 

Публикува се със съдействието на изд. Гутенберг.

 

Още по темата в "Диаскоп":

"Борхес, Молинари и латиноамериканската литература"

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.