„СВЕТЪТ Е ХИЩЕН, НО КРАСИВ“ ИЛИ ЗА РАЗКАЗИТЕ НА БОЙКО ЛАМБОВСКИ
27.05.2013
Христина Панджаридис за разказите на Бойко Ламбовски
"Бойко Ламбовски - Разкази / Деян Енев - Стихотворения"
Eдна изненада, едно откритие прави читателят, разгърнал разказите на Бойко Ламбовски. Поетът не се е костюмирал като автор на разкази, поетът е продължил да ни говори по своя изящен начин в проза. Поезията се е приютила в прозаични късове от размисли и наблюдения.
Жанрът е видоизменен на места, но поетичността, задъханият стил, дълбочината и яркостта на словото не са „избягали“ от перото на твореца. Поетът е написал разкази, но в текстовете му красотата на езика е лесно откриваема. Прозата е одухотворена поезия. Прозата му е нов начин да се изрази поетичността! Летене по различен способ, поглед от неизползван до сега ъгъл на възприятие.
Думите му блестят, докосват те, преобръщат безразличието ти. Написаното е като кръвопреливане, от което си се нуждаел без да знаеш. А е дошъл момента, в който вече никой не е в състояние да те лиши от желаната доза живот! Ти си я искаш и затова бързаш към нея...четейки! И ако допреди потапянето в разказите кръвта ти се е движела бавно и лениво, с почивки, сега няма да ти е простено да се излежаваш. Вече си белязан с неспокойствие и очи за дълбаене в неназованото, за търсене на отговори, които другите избягват. Ставаш като новороден, преоблечен в чисти дрехи, озарен не от слънчев лъч, а от споделеното и искрено изваждане на мълчанието на душата. Кратките текстове са въздишки на уморен от тичане и разбиране поетичен глас. Уморен от заместването на свежестта с несполучливи копия, от искреността с фалша.
Думите понякога са катинари, но се случват и моменти, когато ключарят идва и отключва. Разказите на Бойко Ламбовски са ключ към вътрешното, сгъстеното и благословеното твое скрито-покрито битие. Най-сетне си дръзнал да се вгледаш в дъното си /или покрива?/ и да назовеш нещата с имената им. Качваш се нависоко, а дали небето ще ти е покрив, мушама против дъжд или новият гълъбарник – твоя е волята!
Разказите приличат на игра, редене на пъзел. Преди да си ги прочел, не се досещаш, гадаенето не те отвежда в правилна посока. За оформянето следва да четеш и внимаваш. Следващият разказ разкрива по едно тайнство и те доближава до правилното подреждане.
Празникът е грижа, но дали грижата води празника, предизвиква празничност, спомени... ни пита разказът „Коледна свиня“. Каквото и да ни се случва в този живот, по-лесно е да го изминем с „плач и песен в сърцето“, както в „Хризопраз“. Накъдето и да пътуваме, влакът си е в нас или ние в него, зависи от предпочитанията – „Трен 2012“. „През лятото свободата расте...Свободата е по-голяма от любовта“ внушава „Рони отвисоко“. Изповед, където краят е изненадващ, но не звучи грубо и зловещо, а е единственият възможен. Обладаването на действителността, реалността като напълно нормален преминаващ ген в децата е изводът от „Момчето на Мико“.
Като азбучник за бащи, правилник за бащинство, молитва и благослов, четиво за прошка звучи „Бащата е доказателство, че в гората има утре“. Всеки ред е стъпка, стъпка напред. Смелост и вглеждане, опит и болка. Да си баща е животоспасителна операция, защото учиш с думи и наглед как детето ти да оцелява. Десет значения изброява авторът на отговорноста какво е да си баща. Те не звучат наперено и гръмотевично, книжно и лакирано, а са безценни съвети. Всяка връзка баща –дете би станала хармонична и плътна с тази загриженост. Любовта е вкоренена в думите и затова те парят и не бягат от съзнанието ти. Остават в теб и могат да дадат аромат и цвят в твоите деца, ако упражниш и ти дадените уроци. Уроци ли са това или са късове злато, събирани от големия за малкия човек...
Дали „Бащата...“ е разказ или есе, не е решаващият въпрос. Изреченията се навиват като спирала и изкачването нагоре или навътре в темата те задъхва. Спираш, поемаш дъх и ти е мùло, че не си свършил, че още стълби те чакат. Докато учиш и те слушат, значи си необходим и значим.
Финалът идва елегантно, но не тъжно, а достойно и мъдро.
Разкази, които заслужават да бъдат забелязани и приети. Препрочитани.
"Бойко Ламбовски - Разкази / Деян Енев - Стихотворения"
изд. Сиела, 2012 с художник Дамян Дамянов и редактор Алек Попов
снимки: премиерата на книгата в ГХГ - София, с Деян Енев и Митко Новков
"Пловдив чете", 2012 в Стария град с колеги - снимка Мая Любенова