по заглавие   по съдържание

Ги Гофет: "Да се завърнеш е авантюра по-различна..."

16.05.2018
Снимка 1

 

Превод от френски: Аксиния Михайлова

 

Песоа

В края на нощта има една стая
която винаги свети
като огъня на овчаря на хълма
или като непозната звезда
на която даваме нашата цифра
или тази на приятелката ни
или на жената която я няма
на желаната на невъзможното
а това е достатъчно за да ни напуснат
безпокойството и страха 
от онова което ни чака зад вратата
И освободени от тежестта си
вървим като насън защото
в края на самите нас има стая
която не се затваря
като будка за цигари по пладне
като публичен дом аптека или
нарисувано върху тротоара небе в летния ден
необикновена стая където всеки може да влезе
да седне да свали своята маска  и каже
на образа си в огледалото:
няма ме за никого
 
Ревност 
   
Все по-често му се случва напоследък
да слиза нощем в кухнята,
където пушат мълчаливо под луната
статуите, които денят заточава между мебелите,
дрехите ù под грамадата от вещи,
донесени отвън и обречени на забрава.
Той не пали лампата, а сяда в собствената си светлина
като постоянен посетител свикнал с момичетата
и им говори с тъжен и кротък глас
за жена си, която се отдава горе
                                               в своята стая
на силни ездачи, невидими и безмълвни.
– И аз съм този, който пази жребците им, казва той,
сочейки дебелия конски косъм от злато, намотан
около безименния му пръст.
 
 
*****
 
Да се завърнеш е авантюра по-различна
от това да избягаш в нощта
с една роза, която умее да се усмихва и плаче,
и с малкото оловно войниче, което те боде
през хастара, но което не си могъл да оставиш
на масата между дребните стотинки.
Завръщането не е обичайният път,
нито парчето земя в края, което се прозява срещу плета
нито мечтаното море, по-розово и буйно
от тангото на небето в узрелите жита, не е
къщата от детството с изпочупени керемиди
и парализирания от ревматизма сайван, залепен за нея.
Не, да се завърнеш не означава да гледаш назад,
а да положиш в тревата пред себе си онова малко войниче
и да го видиш как крачи отново, как откъсва една роза
и отминавайки я подхвърля на теб, който никога
не можа да заминеш.

 

Илюстрация: © Георги Чепилев

 

Ги Гофет в "Диаскоп":

"Слънцето също се е превърнало в статуя"

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.