Давид Албахари: "Повторение" и други "Необикновeни разкази"
28.05.2013
В рубриката "Българска преводна литература"
Давид Албахари в превод от сръбски: Русанка Ляпова
ПОВТОРЕНИЕ
Твърде късно е сега да започваме да говорим, казва жена ми. Всичко, което имахме да си кажем, сме го изприказвали отдавна, не си струва да се повтаряме. Впрочем погледни през прозореца. Когато се запознахме, беше пролет. Ти седеше на дивана, аз във фотьойла и съзерцавахме ябълковите цветове. Сега е есен. Ябълките са обрани. Закърпих ти всички чорапи. Ти все така седиш на дивана, аз във фотьойла и гледаме пожълтелите листа. Всичко отмина, всичко приключи, нямаме повече думи. Какво ще правим, когато падне сняг? Дали ще сменим поне местата си? Ще мога ли да живея с толкова неизвестност? Не се опитвай да ми отговаряш, защото няма какво повече да се каже. Твърде късно е сега да започваме да говорим. Ето виждаш ли, повтарям се.
ВРЕМЕ
Мъжът излиза от къщи. Денят е приказен, на небето няма ни едно облаче. Неочаквано небето се смрачава, руква дъжд. Мъжът изтичва в къщи, припряно търси чадър. Когато излиза повторно, с наполовина отворен чадър, отново грее слънце. Ни следа от дъжд, на тротоара няма нито една локва. Мъжът затваря чадъра, връща се вкъщи и го оставя в ъгъла на шкафа. Обръща се, хваща дръжката на вратата и бавно я отваря. Светлината, която нахлува и го заслепява за миг, започва бързо да помръква, въздухът замирисва на хлад, от далечината достига трясък на гръмотевица. Мъжът бързо затваря вратата и се обляга на нея. Няма какво да се прави, остава му само да чака.
КУПОЛ
Жената говори за любовта, но никой не я слуша. Ако любовта е сляпа, може би говоренето за любовта е нямо? Ала жената не обръща внимание на врявата. Бузите ù са зачервени, жилите на врата ù ще изскочат от усилие, а погледът ù е вперен в една точка, някъде високо над присъстващите. И бавно, една след друга, главите им се вдигат и скоро всички гледат нагоре, в купола, отначало озарен от румените отблясъци на залеза, а после изпълнен със здрач.
Из сборника "Необикновени разкази", изд. "Стубови културе" 1999, Белград
Разказите са преведени преди да излезе сборника "Кравата е самотно животно". Някои от тях влизат в сборника, а други - като тези, се публикуват за първи път.
С разрешението и съдействието на Русанка Ляпова.
Още за преводачката Русанка Ляпова тук
илюстрация: Георги Чепилев