Хюсеин Хабаш: "Стадо кози, умиращи от жажда"
15.06.2018
СОФИЯ: ПОЕТИКИ 2018
Хюсеин Хабаш (Кюрдистан/Германия)
Превод от арабски: Хайри Хамдан
Оставихме зад гърба си стадо кози, умиращи от жажда.
Съчинихме си разказите
и обърнахме лицата си към далечните изгнания зад моретата.
Помирисахме отчуждението и го обикнахме.
Забравихме там, в хралупите на дърветата, цветята на първата любов
и не помним вече просторите за пране, за които милеят дрехите ни.
Спряхме да повтаряме думата „Мама”, толкова скъпа на сърцата ни.
Изсъхнахме, изсъхнаха язовирите ни по съдебните маси.
Изтощени сме от кореспонденции,
нямам предвид роднински и приятелски писма.
Вече не харесваме поздрава „Добро утро”.
Вече не тачим пощальоните.
Оставихме зад гърба си стадо кози, умиращи от жажда.
Хванахме ръжда.
Не сме осъзнали, все още, че сме повредени на средна възраст
и сме се снижили към отсъствието, а душите ни се съюзиха
с нищетата и вакуума.
Дали ще милеем някой ден за нашите врабчета, които сме оставили там?
Дали ще милеем някой ден за прищявките на нашите приятели?
Ще милеем ли някой ден за роднините и портрета на сестра си?
Вече не съм сигурен,
не усещам вече тази свобода в гърдите си.
Вече не съм сигурен в нищо,
тъй като сме оставили зад гърба си
стадо кози, умиращи от жажда.
Публикува се със съдействието на Иван Христов.
Повече по темата в Диаскоп:
"Фатално 13 издание на СОФИЯ: ПОЕТИКИ 2018"
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.