Иван Сухиванов: "Куриерът" - "Обратно броене"

Номерата по улица "Средна гора" прекъсваха на № 15 и се възобновяваха на № 31,  а между тях сянка на кипарис... Куриерът си спомни как се лута, когато изпълняваше първата поръчка, докато проумя, че липсва логика.

На "Средна гора" се случваха  необичайни неща – понякога след позвъняване от прозорчето  надникваше непознат субект и казваше, че такова лице не живее на този адрес и че май въобще не е... Старинните табелки свидетелстваха, че фамилиите на известни лекари, адвокати и административни лица обитават странната уличка.  Върху стените на някои къщи, изпод бръшляна, проблясваха  металически табелки със стария правопис. Некролози със същите фамилии бяха разлепени по дървета и  огради... От пожълтелите снимки се взираха лица, някак си познати. Всичко това бе в унисон с гробната тишина над нагретият от слънцето паваж, по който рядко се чуваха стъпки.  

Преди седмица беше предал писмо на възрастна дама, чийто пресен некролог го сепна. "Най-сетне…" – каза му, след като й подаде плика.

Днес носеше писмо за стария майор, който живееше в кооперацията на номер 13. Звънна. Отвори майорът. Застана на прага като побеляла птица. Ръката му трепереше. "Не те очаквах,  влез…" – отстъпи майорът. Вестибюлът бе облицован с ламперия. "Искаш ли чай… дорде се приготвя" – попита с глух глас майорът. После хлътна в някакъв  килер.

Огледа апартамента. Личеше, че е обитаван от сам човек. По стените висяха прашни фотографии. Замириса на дим. "Нали може… една цигара преди…"  

Обърна се. Майорът - в парадна униформа, с акселбанти и кортик. "Децата… ще им кажат… Те са в Канада…" – промълви.

В дъното на коридора святкаше огледало, счу му се пищене на птица... В огледалото изплува силует… в златна люспеста броня, със святкащ  меч в десницата и пурпурна  мантия... Очите му  - огнени…

Погледна към нозете си – обути в сандали от сребриста кожа…

Майорът коленичи.  "Да бъде волята Му…" –  прошепна.  И затвори очи.

Книгата е номинирана за годишните награди на портал "Култура" - I кръг

Накратко за автора

Иван Сухиванов е роден в Бургас. Завършил е българска филология, работил е като преподавател в БСУ по антропология и фолклор. Публикувал е стихове, разкази и критика в “Литературен вестник”, “Литературен форум”, сп. “Съвременник” и др.

Автор е на книгите: “Лакуни” (поезия, 2000), “Къси истории” (разкази 2005), “Връщане в меланхолията” (поезия, 2007), “Ходове на въображението” (литературна критика, 2009), “Ексил” (поезия, 2010), “Бягства” (разкази, 2011), “Томи. Нощна смяна” (поезия, 2012), “Нямо кино” (поезия, 2015), “Стилът на невъзможното” (разкази, 2016) и “Обратно броене” (разкази, 2017).

Книгата “Лакуни” е носител на наградата “Пегас” (1997 г.) и литературната награда за поезия “Никулден” (2000 г.). “Къси истории” е сред номинираните за годишните награди на Сдружение на български писатели (2005 г.); “Ходове на въображението”, “Ексил” и “Томи. Нощна смяна” са носители съответно на наградите “Петко Росен” и “Христо Фотев” на Годишните литературни награди на Община Бургас за 2009, 2010 и 2013 г., а сборникът разкази “Бягства” е удостоен с “Пегас” за 2012 г. През 2016 г. поетичната му книга “Нямо кино” е удостоена с Националната награда в конкурса за поезия “Христо Фотев”, Бургас.

Публикацията се осъществява със съдействието на автора и издателството.

Иван Сухиванов в "Диаскоп"

• Иван Сухиванов: "Първи стъпки в литературата" - "Стилът на невъзможното"
• Иван Сухиванов: "Нямо кино"
• Иглика Дионисиева: "Поетичното минимизиране в "Нямо кино" от Иван Сухиванов
• Иван Сухиванов: "Алцхаймер"
• "Томи. Нощна смяна"
•  "Фиорди"

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.