по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Строители на българския комикс"

11.07.2018
Снимка 1

Доклад към поп арт изложбата "Екселсиор"

по случай Пловдив 2019.

 

През 19 век коренно се преобразуват прийомите на литературното писане. Преустройството се подготвя постепенно, но решаващ момент е френската буржоазна революция и последвалите събития. Движението към промяна на изразните средства се забелязва във всичките европейски страни, във Франция обаче добива най-отчетливи черти. Именно французите довеждат до грандиозното и принципно ново явление в литературата като „Човешка комедия”. Размишлявайки по този въпрос, Балзак пише, че в Англия над обществото стои идеята за дълг, Италия и балканските страни били лишени от свобода, в Германия нещата не били определени, а в царска Русия съществували своеобразни нрави. Но френските нрави по отношение на многообразни типове и драматични конфликти надминават нравите на всички народи. Френската действителност с необуздаността на егоистичните страсти дава богати възможности за впечатления от околната реалност в многообразните й прояви. Писателите и художниците се превръщат в историци на нравите от своето време. Моралното отношение към фактите се запазва, но в различно изражение, което достига от разсъжденията и коментарите на Балзак до известно злорадство или социално бунтовничество към грозните прояви на живота в натуралистичната школа.

Много важно за разбирането на комикс развитието е да се проследят тези възможни изразни средства при обективността и преобразяването на реалното в литературата на прозаическия 19 век. Необходим е кратък обзор както на френската литература от 19 век, така  на българския критически реализъм от края на 19 и началото на 20 век и тяхното влияние върху карикатурата и комикс изкуството. Защото естетиката на комикса е пряко свързана с естетиката на хумористичните серии, за което свидетелства английското название. Докато френското название (рисувана лента) не запазва този оттенък, а прави паралел с кино лентата. Защо? Старата френска карикатура се подчинява на стремежа да възбужда смях чрез преувеличения. Тя е истинска сатира в рисунки и прилича на италианския фарс. Но карикатурата, повлияна от реалистичната литература и особено натуралистичната драма на Зола, се вдъхновява от горчивия реализъм и има социални стремежи. Във всички свои мотиви новата карикатура се отличава с жизнена правда и със строг дух на реализъм. И така френската рисувана лента се формира предимно като социална по своите стремежи, реалистична по своето наблюдение, песимистична по своя дух. И освен това – извънредно сръчна, проста и могъща по своя рисунък. Може да се каже, че докато старата френска карикатура обезобразява лицата по произволен начин, само за да възбуди смях, новите майстори се стремят да дадат психологическа характеристика на своите модели не чрез деформация или преувеличение, а чрез един отрицателен способ, който оставя само съществените линии на физиономията. От тези исторически факти са двете школи в комикса: афишната традиция и академичната. Затова съществуват и двете названия на деветото изкуство: комикс и рисувана лента. Що се отнася до английското название, по мой поглед ще кажа, че по липса на изобилие от разнообразни типажи в Англия (за разлика от Франция), английските комични типажи не отиват по-далеч от изразните средства на Чарлз Дикенс, т.е. английските автори от 19 в. само осъзнават, че човек се оформя под натиска на средата и условията и строят романите си върху биографията на героя подобно на „Дейвид Копърфилд”. Докато във Франция романът като голяма форма (след успеха на реалистичната литература) започва да се разпада и достига до литературата на потока на съзнанието. Но и самият замисъл на „Човешка комедия” е бил да събира различни страници от великата книга на живота в една книга.

Аристотел в своята „Поетика” изтъква, че изкуството е „подражание” – правдиво изобразяване на живота. В поезията винаги, повече или по-малко, е имало реализъм. От 18 в. реализмът нахлува по-силно в литературата чрез психологическата лирика, гражданската драма, сантименталния, битов и исторически роман – с живата им всекидневна реч. Реализмът се оформя като особено литературно движение към 30-те години на 19 в. - като реакция на класицизма и романтизма.

Реалистичната школа възниква под влияние на позитивизма, който  заявява: ние не можем да познаем същината на явленията, а само техните отношения и то чрез опит и наблюдение. По този начин романтизмът с идеите си за свръхестествен свят и тайнствен път за проникване в него пропада. Утвърждаването на реализма става и с помощта на науката. Идеята за единство в органическия свят, за разновидностите, които възникват от общия прототип под влияние на средата и условията, се усвоява и от писателите. От осъзнаването, че човек се оформя под натиска на средата и условията, много романи са построени върху биографията на героя.

Реализмът се стреми да изобрази живота такъв, какъвто е. Ето защо се отличава с обективност. Фактите, хората и преживяванията им са от първостепенно значение. Художникът не изопачава фактите, нито проявява пристрастие, а ги осветлява през призмата на душата си.

Реализъм не означава фотографиране или копиране на явления и хора. Писателят реалист подбира характерното, типичното. Обединява чертите на цяла група лица в индивидуален образ, напомнящ жива личност. Особено внимание се обръща на предметната обстановка, на историческия момент, на средата. Затова реализмът се разкрива с всичките си особености в романа и драмата. Реализмът достигна до типизация и индивидуализация на речта, особено в езика на лицата.

Едновременно с литературата от романтичен произход се развива и реалистичната литература, чиито представители са почти изключително прозаици, възхищаващи се от поезията. Те не биха били такива, ако не съществуваше романтизмът.

Оноре дьо Балзак има най-големият дял в здравия реализъм, давайки му импулс, който служи за образец. Неговият ум е роден да вижда по чудесно точен начин реалността, но поради времето той я свързва с растящо и изопачено въображение.

Друг писател – Флобер, принадлежи към двете школи: романтична и реалистична. Той има едновременно вкус към великото красноречие, към авантюристичното, към източния цвят, към вкуса на истинското, обикновеното – добре виждан, схващан и ясно представян с всичкото му значение. Според възгледа на съвременниците Флобер има по-добър успех повече като реалист, отколкото като човек на пламенното въображение и затова историята го отбелязва като основател на реализма.

От реализма на Флобер се ражда „натурализмът” на Зола, което е същото нещо, но по-грубо.

Силно влияние върху развитието на комикс езика упражнява литературата на 19 век. На първо място Балзак, този романтически гений, който долавя истината по инстинкт, въздейства на Домие. След това Флобер със своите типове от всекидневния монотонен и трагичен живот. Както и Зола със своите способи на осведомяване и творчество. Литературата открива за комиксистите един нов свят, непознат дотогава, по-точно казано – пренебрегван и който е в действителност по-интересен по своята душевна характеристика. Авторите започват да насочват своя поглед върху унижените и оскърбени слоеве на обществото. По-рано художниците изваждаха от тези слоеве само странни романтични типове, а при влиянието на натуралистическата школа комичните изображения в противоречието си между мечти и действителност, достигат до трагичност.

Нека първо разгледаме изразните средства на писателите от френската реалистична литература през19 век, техния художествен светоглед и влиянието им върху изобразителното изкуство.

(следва)

 

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.