по заглавие   по съдържание

ОБРАЗ И СЛОВО: "ПОЕЗИЯ В "ДИАСКОП" ПРЕЗ 2017 ГОДИНА" - АНТОЛОГИЯ VIII

16.07.2018
Снимка 1

През 2018 година "Диаскоп" ще предостави на читателите си по хронологичен ред в няколко поредни издания по едно избрано стихотворение от всички публикувани автори в рубриката "Образ и слово - Поезия" 2017 с желанието да не забравяме, припомняйки си силата на поетичното слово, като продължим все така да даваме поле за изява на писатели и издатели и през 2018 година.

Катерина Стойкова, Елин Рахнев, Христина Мирчева

 

Катерина Стойкова: "Птичка на перваза"

If the truth does not set you free
Ако истината не те направи свободен

 

If you know what you’re thinking, then you know what you’re about to do.

Ако знаеш какво мислиш, знаеш и какво ще направиш.
 
If truth doesn’t set you free, generosity of spirit will.
 
Ако истината не те направи свободен, то щедростта на духа ще го стори.
 
If we knew how beneficial it was for us, we’d be much more generous. But then it wouldn’t be generosity, would it?
 
Ако знаехме колко е благоприятно за нас, щяхме да сме много по-щедри. Но това не би било щедрост, нали?
 
If you’re afraid that you will make a fool of yourself, you may be a fool already.
 
Ако се страхуваш да не постъпиш като глупак, то може би вече си такъв.
 
If you don’t work to get something, that doesn’t mean you’ve stopped wanting it. Sometimes that’s how envy is born.
 

Ако не правиш нищо за постигането на исканото, не значи, че си спрял да го искаш. Така понякога се ражда завистта.

If you really want to believe something, you will.
 
Ако много искаш да повярваш в нещо, ще повярваш.
 
If you find a word, you find a door.
 
Ако намериш дума, намираш врата.
 
If you can be tempted, you can be defeated.
 
Ако можеш да бъдеш изкушен, можеш да бъдеш победен.
 
If you can be insulted, you can be defeated.
 
Ако можеш да бъдеш обиден, можеш да бъдеш победен.
 
 
 
 
 
VII.
 
Напълно фалирах от  романтичност. И все повече съм далеч
от всеки и от всичко. Вероятно така е трябвало. Това е
някаква вътрешна, естествена реакция на клетките ми. Това
е процес, до който съм достигнал. Това е многоцветната ми
жал по тебе, зелда. И още хиляди неща, които трябваше да
споделя с приятели, с човечеството. Но не ми достигна взор.
Не ми достигнаха симфонии.  
 
Така и не разбрах защо съм тук. Защо съм мляко пил от
прелетни луни. Защо сред гарванова мъх заченах плахите си
рими. Отдавна чужд на тоз пейзаж, отдавна невъзможен.
Напукал се в съмнения и фобии. Все по-клиничен в своята тъга.
Все по-величествен сред нея. Поезийо, ти майко моя мила.
Ще ме спасиш ли. Ще ме родиш ли ти отново.Да суча пак от
пойната ти легендарна гръд. 
 
Нямам никакво обяснение защо се случи това с мен. Нямам
никакво принципно обяснение изобщо за света. Затова мълча.
Само искам да изплюя сърцето си далеч от общественици и
философи. От възгледи и доктрини. Искам да го загася сред
абажура от сълзите ти, зелда. Да го оставя в коридорите на
уфици. Това ще бъде моят бунт към всички, които разбират
живота. Или поне си мислят, че е така.
 
Все повече боли. И е студено. Разпадам се и знам, че няма
връщане. Това няма нищо общо с поезията, с недоносените
есенни листа, които съм възпявал. Това е тотална,
радикална, политематична невъзможност да си тук. Пълно
несъответствие със всички съответствия. Това е контракция
на душата. Това е ято от недопети птици затворени в
бутилка. Това е джимитоморисън, издаден от пайнер.
 
Все по-обемна става тъгата ми. Все повече безпризорно се
разлиства навсякъде в организма ми. И това не е поза. Това не
е някакво аристократично стенание. Това си е тъга.Това е
цялата ù прелест и перверзия, събрана в мен. Това е цялата ми
невъзможност да започна да се харесвам. Да стана един много
радостен чичко на тридневна екскурзияв чужбина. Да обложа с
данък акапелата на сълзите си.
 
Поезийо, ти майко моя мила. Спаси ме. Не ме предавай. По
лорка и по уитман бях ти верен. Пресъхват вените. Метален
зной нахлува в черепа. Но може би така е трябвало. Във
карантията на залези да къпя мръкналото тяло. И пикоча
на месечини да пръскам във страдални рими. Това е най-
нормалното и естествено нещо за мен. Това е абсолютно
всичко, което един елин ще остави след себе си.
 
 
 
 
Светещи кактуси. Илюзия
 
В ценоразписа на добре известен ерфуртски цветарник,
в който от незапомнени времена се отглеждат кактуси,
четем: "Светещи кактуси, илюзия".
 
Всеки може да закупи светещ кактус.
 
Известно е, че светлината на някои земни организми е оптическа измама, но
съществува и реално в очите на хищниците – в съвършено тъмна стая очите им светят.
 
Светещи органи със студено сияние имат морските твари, обитаващи дълбините.
 
А светещите бактерии? Те сияят в почва, богата на сол, както и в гниещи листа.
Удивително е как обитават коремчето на светулката. А коремчето на Голямата 
светулка? Там дори яйцата излъчват слаба светлина.
 
Но светещите кактуси на практика не могат да бъдат сравнени с никое светещо явление в природата. Чисто и просто такива кактуси няма. Хитрите цветари поръсват бодливата повърхност с бои, съставени от нажежаващи се сулфиди или от цинков сулфид, смесен с радиоактивни съединения.
 
Търговците знаят, че светлинните експлозии, макар непредвидими и често пъти
смъртоносни, примамват наивните минувачи.
 
 
 

Виж и всички публикации в "Образ и слово - Поезия" 2013-2018 тук

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.