по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Изследванията на комикс езика е неизбежно изследване на основните видове човешки дейности"

20.07.2018
Снимка 1

Разяснителен лист към поп арт изложбата „Екселсиор”

по случай „Пловдив 2019”.

 

„Изследванията на комикс езика е неизбежно изследване на основните видове човешки дейности – наука, изкуство и техника и техните взаимодействия”

 

Когато човек за първи път почувствал въздействието на свръхестествената сила, тогава в него се усилила увереността, че ще може да надделява над природните сили. Започнали да се развиват негови сръчности, чрез които той постепенно подобрявал своя живот, удовлетворявайки душевна си потребност да изрази във веществени образи своите представи за свръхестественото. Религията е най-старото огнище на изкуството, тя го подпомогнала, а изкуството цели хилядолетия се подхранвало от нея. И до днес, поради психофизичната природа на човека, религията е тясно свързана с изкуството. Важно е да се каже, че човек разкрива религиозните си представи, както и всяка своя мисъл, не само чрез веществени образи, а най-вече чрез своята реч. Първоначално във вид на заклинание и молитва, после в песни и наставления. Тъй като човекът имал потребност да запази тези мисли за по-дълго време, за повече поколения, народите измисляли писмени знаци. Египтяните са изнамерили йероглифи, вавилонците – клинообразна писменост. И другите стари народи (китайци, индуси, финикийци, гърци, римляни) съставили своя азбука. Заедно с писмеността тези народи създали своя книжнина. Разбира се в основата стояли религиозните книги на даден народ – Веди в Индия, Зенд Авеста в Персия. Старогръцката литература започнала своя разцвет с Омировите творби, в които олимпийските богове стихийно действат съвместно с човеците. Римската литература се развивала под пламъка на националната религия. Кога се появила еврейската писменост, е трудно да се установи положително, но от сведенията в Петокнижието се разбира, че евреите употребявали писмена още при живеенето си в Египет. Специалистите твърдят, че това писмо едва ли е донесено от Ханаан (където било разпространена вавилонската клинопис. По всяка вероятност тогавашната еврейска азбука била съставена въз основа на египетското народна писменост, която била опростено йероглифно, по-точно йератическо.

Прието е да се различават разни форми на изложение: научна, поетична, математическа, религиозна, метафизическа, философска и т.н.

На всеки език (френски, немски, английски, български и пр.) са възможни горе изброените изложения. Но всеки език има свои възможности. Проф. Илия Бешков казва, че английският език е подходящ за висока философия, а българският за съновидения или молитви.

Формата на изложение е специализация на речта, приспособена за най-доброто изпълнение на една или друга специфична задача.

Всекидневният език на хората се явява удивително сложна структура от символи, осъществяващи множество индивидуални и социални функции. Неговият изменчив характер предава неговата сила, защото дава такава форма, в която и чрез която всички човешки дейности се свързват помежду  си. Но тази сила е едновременно и слабост заради многообразието на изпълняемите функции. Ето защо хората постепенно са постигнали определена специализация на своя всекидневен разговорен и писмен език,  с цел  по-активно решение на специфичните задачи. Но не всички характерни форми на изложение са първични. Подобно на теорията за цветовете и тук се различават три първични форми на изложение и те са от основните потребности на човека: научна, естетическа и технологическа. Вторични са тези, които са построени от други форми и се явяват функции на първичните. Броя на основните форми на изложение съответстват на тримерната функция на символа. Трите основни форми на изложение се явяват развитие на основните функции на обикновения език.

Изследванията на комикс езика е неизбежно изследване на основните видове човешки дейности – наука, изкуство и техника и техните взаимодействия. В своята естетика Хегел подразделя изкуствата по линия на обективност-субективност. Той определя като първоначално изкуство архитектурата, чиито материал е недуховното, тежкото и формираното според законите на тежестта материя. Негова форма са образуванията на външната природа. Като второ стъпало на изкуството философът поставя скулптурата, в което вътрешното и духовното намира своя израз в телесно явление. Едно след друго се изкачват последователно към духовното: живописта, музиката и върхът на културната стълба е поезията и въобще литературата. По този начин се вижда, че музиката е много по-отдалечена от скулптурата по отношение на материала, формирането и взимопроникването на вътрешно и външно. Когато през февруари 1989 г. написах и публикувах статията „Музиката в комикса” имах предвид мястото на комикс изкуството в тази естетична стълба. От нея става ясно, че комикс изкуството е по-духовно от изобразителните изкуства (скулптура и живопис) и няма подобаващо пространство сред тях, заради своя синтез с времевото изкуство - литература и писменост. Това е причината през 80-те години да не се формира секция „Комикс” към групата на художниците. Що се отнася до изложението на комикси в Обща художествена изложба на СБХ, трябва да се има предвид, че те бяха експонирани в приложния отдел и то еднократно.

Нека не бъда разбиран погрешно относно изказания възглед за живописта и скулптурата. Ще припомня само за споровете на Леонардо да Винчи, стремящ се да докаже, че живописта е изкуство, както и мнението на голяма част от българските министри в периода След Освобождението,  което за малко да спъне откриването на Рисувалното училище. Искам да разясня защо се налагало на Леонардо да Винчи да води спорове относно мястото на живописта и по този начин уточня изказаното становище.

В миналото съществуват достатъчно опити за включване на художествените занаяти или архитектурата към групата на свободните изкуства. Но изобразителните изкуства са били отхвърляни безапелационно, защото нито древногръцката, нито римската култура са отделили пространство за така наречените „механични изкуства”. Те били поставяни сред приложните занаяти, понеже са друг тип активност.

Свободните изкуства в онези времена са били систематизирани и разделени на тривиум (трипътие) и квадривиум (четирипътие). Към първите отнасяли граматиката, реториката и диалектиката, а към вторите аритметиката, геометрията, астрономията и музиката. Изобразителните изкуства били ограничени в занаятчийската гилдия. И понеже дори през Ренесанса художниците изработвали боите за своите картини, те били поставяни в една група с лекарите и аптекарите. Техен патрон бил Свети евангелист Лука. Скулпторите били сложени в златарската гилдия, а архитектите при зидарите и дърводелците. Вижда се, че древността и средновековието  понятията „техне” (изкусност) и „арс” (от добродетел) са имали различен смисъл от съвременната естетика на изящните изкуства. Понятието изкуство (от изкусност) е определено от Аристотел като тип активност, основана на познание за възникващото и направлявана от определени правила. Докато произведенията, създавани в пространството на поезията и музиката, били смятани за божествено вдъхновен продукт и затова отвъд правилата. Ето защо  посредници на изкусността на музите и техни продължители са всъщност не художниците или скулпторите, но поетите и музикантите. Светът на скулптурите и художниците е свят на баналното, т.е. на занаятчийския труд, на механичните изкуства. И Платон, и Аристотел свързват това понятие с некултурност, пошлост и грубост. То отразява ниския статус на занаятчийския труд в древността, което е свързано с разбирането за онова „което се прави с ръце”. Според Хегел едва с християнското изкуство започва одухотворяването на живописта и издигане на художника в обществено положение. Интересно е да се проследи възгледа на християнските философи: и според тях „изкуството в миналото било това, което се извършва ръчно”, но допълват, че наука е всяко разумно изкуство, напр. граматиката, риториката и пр. и определят философията като изкуство на изкуствата, и наука на науките. Защото считат, че философията е начало на всяко изкуство, тъй като чрез нея е изнамерено всяко изкуство и всяка наука. Казват, че изкуството допуска известни грешки, науката не греши почти в нищо, но единствено философията не греши изобщо. Забелязва се, че в сравнение със съвременните основни форми на изложение, философията е заместена от техниката. Нека се проследи светът на философията според древните възгледи. Философията се дели на теоретическа и практическа част. Теоретичната философия се дели на: богословие (изследващо безтелесното и невещественото); на физика (познание за материалните и непосредствено наличните около нас неща); и на математика (познание за нещата сами по себе си безтелесни, но които се съзерцават в телата) – в тази сфера са аритметиката, музиката и астрономията.

Понятието за култура в древногръцкия свят посочва, че в основата си има два значими творчески източника: поезията (литературата) и философията. Тази удивителна връзка между рационалното (философията) и митологическото (поезията) ражда дебата и диалога между философи и поети и води до философското съзерцание на поетическата (митологическата) мъдрост.

Дотук се разгледаха възгледи от различни епохи на умственото европейско развитие с цел уточняване мястото на комикс изкуството според неговия език. Най-важен момент (от това умствено развитие на Европа) за формиране на комикс изкуството в съвременен вид е изместването на философията от техниката като форма на изложение. Кога и защо започва тази промяна?

(следва)

 

Илюстрация: © Диаскоп

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.