по заглавие   по съдържание

Лилия Христова: "Перо от черен котарак"

26.07.2018
Снимка 1

-  Това перо от твоя черен котарак ли е?

- Не, перото е бяло.

- Да, от крилете му.

- Сигурно. Как се казваш? – попитах пространството зад оградата, откъдето идваше гласчето.

- Агапи. Какво правиш?

- Държа в ръцете си малки точици, от тях ще поникнат красиви цветя.

- Не ми обяснявай като на бебе – сееш семена.

Надникнах през оградата. Видях коленичило и опряло личице в пролуката пет-шест годишно момиченце. Новите съседи.

- На колко години си?

Агапи се изправи и отупа пръстта от коленцата си. Погледът на зелените очета ме срази.

- На 10, но не ми личат и зная какво правят големите момичета.

- Ще ми кажеш ли?

- Когато завършат училище, се срещат с момчета, женят се, после се целуват, а момчето поставя семенце в устата на момичето, то го гълта и  се ражда бебе.

- А не може ли по-рано?

- Не, защото ще имат бебе и не могат да ходят на училище. След осем дни ще стана на осемнайсет години. Направо ще прескоча училището, ще си намеря момче, ще се целуваме ... Мама и татко не се целуват и нямам братче или сестриче.

- А кога ще се научиш да четеш?

- Аз мога.  Мога да пиша и смятам до 100.

- Кой те научи?

- Леля Спаска. Тя е с мен, когато мама и татко ги няма. Понякога ходят вечер в ресторант с важни хора. Виждала съм ги. Те са смешни, не разбират децата, не могат да говорят с тях и пушат!

- Ти май знаеш всичко?

- Не, когато стана майка, ще зная всичко и ще обичам, както е името ми. Затова бързам. Леля Спаска каза, че денят може да бъде година, ако го хранят. Аз се храня много и след осем дни ще бъда пълногодишна.

- Пълнолетна. А какво ще работиш?

- Никога няма да работя, защото трябва да имам време за децата си. Татко ще вземе на работа момчето, с което ще се целуваме и то ще има пари за нас и за екскурзии. А ти имаш ли деца?

Агапи се превърна в бяла въпросителна.

- Да, синът ми работи в голяма фирма като татко ти.

- А намерил ли си е момиче?

- Все още не.

- Доведи го след осем дни. Тогава ще мога да се целувам с него. Ще разрешиш ли?

- Той живее в чужда страна, далече от мен...

- Защо го прогони?

- Не съм го прогонила, той така реши и е щастлив.

- Добре. Хайде, стига си бъбрила, ами гледай цветята, ще ми трябват за булчински букет ...

Със сериозен вид тръгна през градината – отнесен слънчев лъч.  Какво ли щеше да ми каже след осем дни.

 

От книгата с разкази на Лилия Христова
"Перо от черен котарак"
Изд. Либра Скорп, 2018
Редактор: Деян Енев

 

Накратко за автора

Лилия Кирилова Христова е родена на 9 февруари 1970 г. в гр. Несебър. Завършва педагогика в ПУ “Паисий Хилендарски”. Учител в СОУ “Любен Каравелов” в Несебър.

Живее и твори в Бургас. Пише поезия. Публикува свои творби в периодичния печат и в литературни сборници – в сп. “Съвременник”, сп. “Страница”, сп. “Море”, сп. “Знаци”,  във в. “Литературен вестник”, “Литературен глас”, “Литературен Бургас”, “Марица” и др., и в литературните алманаси: “Света гора”, “Златоструй”, “Бургас” и др.

Автор на книгите: “Родена в понеделник” (поезия, в съавторство с Живка Митова, 2003), “Ориса ме Алиса” (поезия, 2016), “Градина под прозореца” (поезия, 2017), “Слънчев вятър” (поезия, 2018) и “Перо от черен котарак” (разкази, 2018).

Носител на втора награда в ежегодния поетичен конкурс в Поморие “От заник слънце озарени”, посветен на П.К. Яворов (2016); втора награда в Националния поетичен конкурс “Свищовски лозници” (2016); втора награда в литературния конкурс “Розата и любовта” в Карлово (2017)  и др. Поетичната й книга “Ориса ме Алиса” е удостоена с Наградата за поезия на Бургас за 2016. В Свищов - втора награда и "Николай Искъров", първа награда в Несебър - и двете 2017 г.

 

Лилия Христова в "Диаскоп":

 

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.