Лилия Христова: "Перо от черен котарак"
26.07.2018
- Това перо от твоя черен котарак ли е?
- Не, перото е бяло.
- Да, от крилете му.
- Сигурно. Как се казваш? – попитах пространството зад оградата, откъдето идваше гласчето.
- Агапи. Какво правиш?
- Държа в ръцете си малки точици, от тях ще поникнат красиви цветя.
- Не ми обяснявай като на бебе – сееш семена.
Надникнах през оградата. Видях коленичило и опряло личице в пролуката пет-шест годишно момиченце. Новите съседи.
- На колко години си?
Агапи се изправи и отупа пръстта от коленцата си. Погледът на зелените очета ме срази.
- На 10, но не ми личат и зная какво правят големите момичета.
- Ще ми кажеш ли?
- Когато завършат училище, се срещат с момчета, женят се, после се целуват, а момчето поставя семенце в устата на момичето, то го гълта и се ражда бебе.
- А не може ли по-рано?
- Не, защото ще имат бебе и не могат да ходят на училище. След осем дни ще стана на осемнайсет години. Направо ще прескоча училището, ще си намеря момче, ще се целуваме ... Мама и татко не се целуват и нямам братче или сестриче.
- А кога ще се научиш да четеш?
- Аз мога. Мога да пиша и смятам до 100.
- Кой те научи?
- Леля Спаска. Тя е с мен, когато мама и татко ги няма. Понякога ходят вечер в ресторант с важни хора. Виждала съм ги. Те са смешни, не разбират децата, не могат да говорят с тях и пушат!
- Ти май знаеш всичко?
- Не, когато стана майка, ще зная всичко и ще обичам, както е името ми. Затова бързам. Леля Спаска каза, че денят може да бъде година, ако го хранят. Аз се храня много и след осем дни ще бъда пълногодишна.
- Пълнолетна. А какво ще работиш?
- Никога няма да работя, защото трябва да имам време за децата си. Татко ще вземе на работа момчето, с което ще се целуваме и то ще има пари за нас и за екскурзии. А ти имаш ли деца?
Агапи се превърна в бяла въпросителна.
- Да, синът ми работи в голяма фирма като татко ти.
- А намерил ли си е момиче?
- Все още не.
- Доведи го след осем дни. Тогава ще мога да се целувам с него. Ще разрешиш ли?
- Той живее в чужда страна, далече от мен...
- Защо го прогони?
- Не съм го прогонила, той така реши и е щастлив.
- Добре. Хайде, стига си бъбрила, ами гледай цветята, ще ми трябват за булчински букет ...
Със сериозен вид тръгна през градината – отнесен слънчев лъч. Какво ли щеше да ми каже след осем дни.
От книгата с разкази на Лилия Христова
"Перо от черен котарак"
Изд. Либра Скорп, 2018
Редактор: Деян Енев
Накратко за автора
Лилия Кирилова Христова е родена на 9 февруари 1970 г. в гр. Несебър. Завършва педагогика в ПУ “Паисий Хилендарски”. Учител в СОУ “Любен Каравелов” в Несебър.
Живее и твори в Бургас. Пише поезия. Публикува свои творби в периодичния печат и в литературни сборници – в сп. “Съвременник”, сп. “Страница”, сп. “Море”, сп. “Знаци”, във в. “Литературен вестник”, “Литературен глас”, “Литературен Бургас”, “Марица” и др., и в литературните алманаси: “Света гора”, “Златоструй”, “Бургас” и др.
Автор на книгите: “Родена в понеделник” (поезия, в съавторство с Живка Митова, 2003), “Ориса ме Алиса” (поезия, 2016), “Градина под прозореца” (поезия, 2017), “Слънчев вятър” (поезия, 2018) и “Перо от черен котарак” (разкази, 2018).
Носител на втора награда в ежегодния поетичен конкурс в Поморие “От заник слънце озарени”, посветен на П.К. Яворов (2016); втора награда в Националния поетичен конкурс “Свищовски лозници” (2016); втора награда в литературния конкурс “Розата и любовта” в Карлово (2017) и др. Поетичната й книга “Ориса ме Алиса” е удостоена с Наградата за поезия на Бургас за 2016. В Свищов - втора награда и "Николай Искъров", първа награда в Несебър - и двете 2017 г.
Публикацията се осъществява със съдействието на автора и издателството.
Лилия Христова в "Диаскоп":
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.